Сизироиди от цял свят, изтрезнявайте!

Наполовина пълната гръцка чаша се оказа празна до половината. Такива са оценките за развръзката, според която Гърция няма да излиза ( от еврозоната), а ще навлиза в криза вътре в СИРИЗА.

Невероятно е до каква степен едно и също събитие, като споразумението за Гърция, постигнато в рамките на ЕС тази нощ, може да бъде разчетено, разчепкано, разчекнато, разказано и размазано в двете крайности. Коментарите варират от” капитулация на Ципрас”, до „победа на Гърция над Германия”.

Самият Ципрас обяви, че споразумението гарантира финансовата стабилност на страната и растежа на икономиката й, обаче за разочарованите му фенове по света и у нас споразумението било опит за …преврат на Брюксел срещу СИРИЗА. Старата мечта на романтично настроените масови убийци, които жаждат световни революции ( „ и 90 милиона руснаци да загинат, останалите 10 милиона ще живеят при комунизма”, пророкувал сладострастно садистът Ленин), беше съживена в Гърция. Това ги окрили да се кълнат в Ципрас като в новия Маркс, Ленин и Сталин едновременно.

Не остана ляво-популистки фактор в България, който да не се разпише в публичното пространство в книгата с благодарности към Ципрас, че е възкресил образа на бунтаря, в който и нашенците биха искали да бъдат да бъдат поне малко припознати.

В международната компания на Фидел Кастро и другите латинокамаради на власт, както и на руския самодържец Путин, туземните ни сиризиоди се скъсаха да хвалят твърдостта на Ципрас и свободолюбието на гърците, избрали свободното (про)падне извън еврозоната пред живота със затегнати панталони. Завистта си към гръцкия разпасан колан по този начин тук декларираха Миков, Първанов, Мирчев ( кандидат на БСП за кмет на София) и прочее сиризоиди – без да споменавам отделни депутати и коментатори, които днес са покрусени от оставането на Гърция в еврозоната и виждат в това „заговор” срещу СИРИЗА.

Да си повече сиризоид от самия Ципрас се превърна тук в избиване на левичарските комплекси от страна на кибиците, които клечат край гръцкия огън, греят си идеологическите кунки и подвикват: „давай, Ципрас, покажи им на тези капиталисти къде зимуват раците”!

Сега ще им се наложи да дават заден ход рачешката.

Обаче и другите, които се надяваха Гърция да пукне от глад, за да ни е добре на нас (?) , също се пишат за победители в една битка, в която единственият ни „принос” беше подигравката на премиера Борисов с предложението да помогнем хуманитарно на съседите, на които дивно завиждаме за далеч по-високия жизнен стандарт.

Къде е истината? Най-лесният и безпомощен по своята безсмисленост извод е, че тя е някъде по средата. Но според мен тя е някъде в главите на хората – в зависимост с какво са пълни. Или откъм какво са празни. Случаят е като пълната наполовина, изпразнена 50 на сто чаша. Ако не си жаден, ще ти се види полупълна, но за зажаднелите за идеологически реванш ( пък ако ще камък върху камък да не остане от света), тя е насилствено пресушена по средата на пътя към победата (над здравия разум). Дано тези нашенски песимисти простят на „предателя” Ципрас, който танцува само едно лято своето сиртаки и ги накара да поверяват, че има безплатен обяд и че сиренето е без пари – мечтата на всяка мишка в капана на социлюзиите.

В края на краищата чашата не е нито пълна, нито празна, а горчива. Пие се наведнъж като лекарство. Ако има оздравителен ефект, както смятат и двете страни в преговорите за Гърция, животът продължава, но без вредните навици на лекуващия се.

Кибиците могат само да се поучат ако претендират главите им да са (поне) наполовина пълни.