ГЪРЦИЯ, РУСИЯ, БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕ

След последната визита на отчаянието на гръцкия премиер Ципрас в Москва в коментарите може да сте забелязали да се споменава за «ОБЩАТА ПРАВОСЛАВНА ВЯРА» на Русия и Гърция. Никой не влага особен смисъл в това словосъчетание, освен предположението, че тази религиозна близост може да донесе на Ципрас някакво финансово спасение от московския самодържец.

Проблемът е че този московски самодържец е декларативен противник на Европа, и то с хулигански заплашителен тон, докато Ципрас и неговата Гърция искат да минат за европейци.

Има и друг особено релефен проблем: самата същност на българската държава е основана на противопоставяне на Източната Римска империя. В българската история падането на империята автоматично се замества с Гърция и омразата към нея като към враг, идентичен на империята. 

В продължение на цялата си история българите са учени да мразят гърците като най-отявлените си врагове, въпреки че от Константинопол (Цариград) идва самата концепция за държавност, каквато в България е просто имитирана в примитивния смисъл на думата. От там и претенциите на някой и друг по-успешен български цар за «цар на българи и гърци».

Българското православие попада в същото безсмислено сравнение и претенции за уникалност. В действителност българската църква е една отдавна отживяла времето си институция без връзки с еволюцията на държавата в модерно време. Тя не само не намери мястото си за цял половин век комунистическо мракобесие, но и продаде самата си същност на една по същество еретична идеология като марксистката. По тоя начин тя изостави самото й предназначение да служи на нацията си. Да не споменавае тук и нейното средновековно определение на католическата църква като еретична, и то до степен българския патриарх да избягва да се среща с папата.

Нещо повече: тайно или явно, българската църква поддържа връзките си с руската с очевидно нескрито приемане на нейното главенство в типичен конспиративен маниер между българската Държавна Сигурност и съветското КГБ.

Политическата наивност на един “infant terrible” (по-точно демагог) като Ципрас е факта, че никога не е изпитал на гърба си резултатите от комунистическа диктатура по съветски модел и визитите му в Москва го правят да изглежда на  антиевропеец напълно в услуга на путинската пропагандна война.

От своя страна българските сановници, объркани за своето място в съвременна България,продължават да търсят врагове за поизчистване на жалкия си посткомунистически статут и да лъскат десарските пагони под патрахилите си, вместо да мият на колене краката на българите и да искат прошка. И никой не може да им гарантира, че ще я получат, още по-малко проруската им угодливост. Така на преден план излиза тяхната антиевропейска същност и то особено сега, когато за пръв път в историята си България е част от континента Европа в истинския смисъл на думата.