БАЛКАНТУРИСТ ИЛИ БАЛКАНТЕРОРИСТ?

(Из спомените на един екскурзовод)

Беше през седемдесетте години на миналия век. Тогава още бях студентка в английска филология и реших да се хвана за лятото като екскурзовод в Балкантурист. Не бях и предполагала в каква забележителна авантюра ще се окажа.

Тогава ченгетата на ДС шетаха навсякъде и очевидно бяха решили, че трябва да имат контрол над всички аспекти на човешкия живот в България и особено бяха настръхнали за контрол над всички туристи, идващи от западни страни.

Страхуваха се и от сянката си – страх от така нареченото «упадъчно западно влияние», което щяло «да разврати нашата младеж». Комунистическата преса описваше такива ужасни престъпления на западни посетители,  като уж небрежно оставяне на западно списание на пейка в парка, или библия в хотелската стая. Ужас - западен разврат с цел отклонение на чистата българска младеж от правия път на партията!

Как действаха ченгетата в Балкантурист? Нова си, пристигаш на работа и още в първия ден към теб се приближава едно ченге и с мазен гласец те кани да излезеш заедно с него навън «да си поговорим». Навън ченгето си показва картата и накратко ми нарежда, че от сега нататък ще трябва да държа връзка с него, да записвам всичко, което става по време на обиколката и да докладвам за всеки турист поотделно – името му, за какво пита и с кого говори. Отделно какво говорят туристите помежду си.

Тръгвам на първия тур с група американци и англичани. Първият ден минава без произшествия. Вечерта спираме за преспиване в едно от градчетата по маршрута. Шофьорът ме вика при себе си на кормилото и ми заявява следното: «Всички отиват в хотела, а ти ще останеш тук и ще спиш при мен в автобуса».

Или замаян от гледката на моята къса поличка, или от вече установена практика, той демонстрира завидна безцеремонност, присъща на гадничката му и съмнително мургава мутричка.

Озъбих му се с доста висок глас и го набъсах с такава злоба, че той млъкна и не каза повече нито дума. Туристите усетиха нещо нередно и ме попитаха какво става. Казах им. Исках да знаят, в случай че тоя кретен реши да ме наклевети.

Изглежда шофьорът се уплаши, тоест реши, че не знае с кого си има работа, млъкна напълно и повече не си отвори устата за цялото пътуване.

Напуснах веднага след тура без да им напиша очаквания доклад. Никой не ме потърси за нищо – очевидно бяха разбрали, че баща ми е полковник от ДС и няма смисъл да усложняват повече нещата. Като дъщеричка на десар можех да мина леко. Как обаче са минавали останалите?

Напук на баща ми, полковника от ДС, един ден аз прескочих на Запад и му показах среден пръст.  Представям си обясненията, които е трябвало да дава пред началницците си. Опитаха се и да ме намерят и «просто да поговорят с мен». И там им показах среден пръст.

Днес цялата тази пасмина от гнусни комунистически червеи владее хотели, налива алкохол в туристическите гърла, нехае за проституция и наркотици, за списания и библии, за «развращаването на младежта» и старателно трупа печалби.

Българите търпят  – те са известни като търпелив народ. Ум робува, ум царува, ум патки пасе. В такава България, където те още царуват, не се връщам за нищо на света. Но аз и  днес още не знам с какво цялата тая ченгесарска живковска сган беше по-различна от ислямския халифат!