Свободата днес и тук 26 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Гьосуратът Гьобелс сее пропутинска омраза в България

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg

 

Френското издание „Нувел обсерватьор” оповести най-голямата държавна тайна на България, която ние няма как да проверим по официални данни защото държавата ни си мълчи раболепно по въпроса: 10 милиона евро заделя напоследък годишно Путин за пропаганда в България. Това е цената за видимата част на пирамидата с руския шпионаж, за който споменатата сума е само джобни денги за българските продажници на руска служба.

Колко влагат изцяло в дестаблизирането на България за кефа на Путин, това можем само да предполагаме по неговата щедрост по отношение на хибридната му война, в рамките на която само във Великобритания Москва поддържа излъчване на телевизионен канал на английски език с бюджет, по-голям от най-голямата радителевизионна компания в света БиБиСи.

          Западната журналистика се придържа към правилото да се подсигурява срещу обвинения за преувеличения. Ето защо често можете да прочетете озадачаващи оценки за някои сборища: „ стотици се събраха на протест…”, когато те видимо са били поне хиляда. Можете да бъдете сигурни, че и в случая с руските милиони за пропаганда в България френският автор се е подсигурил по подобен начин с оповестяването тези 10 милиона, които със сигурност са много п

Лакомите руски слуги у нас не остават на сухо- за тях винаги има „работа”. Да познавате виден проруски журналист например, който да страда от безработица?

Сега е жътва в нарочената от Кремъл за враг България. Тук отдавна са покълнали семената на омразата срещу „психодесницата”. Вилнее пропагандна коситба не само в най-свободното медийно пространство, каквото е „измислицата на ЦРУ” ( по Путин), но истинска плакатна война по улиците на София в руски стил. Приложен е у нас сталинско-путинският опит в личното заклеймяване, жертва на което например стана опозиционерът Борис Немцов, един от най-демонизираните като враг на Русия чрез билбордове и друга визуална пропаганда в болшевишко-националсоциалистически стил руски политици, ликвидаран в крайна сметка и физически.

Като казвам „отдавна”, имам пред вид поне 2011 г., когато понятието „психодесница” беше лансирано от младия Гьобелс на червената пропаганда тук, който миналата година основа в БСП поредната платформа за партийно преклонение пред Путин, наречена Обединение на русофилите. Имах „честта” да бъда мишената при раждането на термина „психодесница” (дали въпросният Гьобелс сам го е изковал или му е подаден от Москва, както термините „соросоиди”, „грантови” и т.е., това си е тяхна интимна тайна). В буквалния смисъл, а не само вербално се оказах мишена. На екстремисткото сборище, което скандираше „фашистки п.тки”, ми бяха направили чучело, което замеряха с яйца. Гьобелс от Стара Загора много се гордее с тази свинщина. Поради което я припомням.

Не се опасявам, че ще рекламирам ( отново) този екземпляр. В него образът на Гьобелс и на гьонсурата се сливат. Вече съм го увековечил в „Течна дружба”( 2011 г.) в доста голям тираж , който се оказа недостатъчен за желаещите да се запознаят с алтернативата на проруската пропаганда и наскоро беше преиздадена. Така че „белята” по неговото изваждане пред скоби в червения пропаганден марш вече съм я направил. Дължа припомнянето на фактите обаче заради страхливците, които в момента се крият и не желаят да оповестят авторството на буквално повторените гьобелсови брътвежи в актуализираната тези дни в България пропутинска кампания срещу „психодесницата”- все пак си имаме Гьобелс и авторските му права трябва да бъдат зачитани, което и правя с припомнянето на статията „Червен екскремизъм”

Червен екскремизъм

Александър Симов

Червен екскремизъм

Иво Инджев ⋅ януари 17, 2011 г.

Заглавието “Червени бабички изпълзяха на слънце” или нещо подобно, публикувано във в. “Демокрация” от времето на протестите срещу правителството на СДС ( когато другарки с кожени палта имитираха протест на гладните с дрънкане на тенджери пред Министерския съвет в София) години наред беше давано за пример за политически екстремизъм в журналистиката. Наследих “проблема” като главен редактор на вестника. А авторът на дописката ( и на заглавието) Венци Лаков, днес е депутат от Атака.

Венци обаче е развенчан и разжалван като журналистически тартор на екстремизма в българската журналистика. Надцакал го е в пъти един червен екскремист, в сравнение с когото заяждането на Венци със (за)червените ( от лъжата за гладуването им) бабички е направо човеколюбив апотеоз.

Запознайте се с арията на налудната злоба, която е изпял някакъв другар от в. “Дума”, който е бил между червените паразити, които се опитаха да надвикат (макар да беше мълчалив!) митинга за демонтирането на паметника на въоръжената лъжа в София.

Да оставим лъжите за трикратното обикаляне на паметника от наша страна ( какви църковни познания!) или малодушното намаляване на “бройката” на участниците в законния ни митинг, който беше десетина пъти по-голям от незаконната провокация на червените хулигани край нас.

Обърнете внимание обаче на “човеколюбието” , с което авторът говори с надзирателско презрение към възрастните хора, някои от които страдалци от концлагерите на комунизма, които мълчаливо понасяха скандиранията на болшевикльовците “Никога на колене пред фашистките свине”.

Колко ли трябва да е лош един човек, за да може да напише гадостите за “изпълзелите” непознати нему, но обявени за “богати (!) стари буржоа с тракащи ченета (и огромни апартаменти), с бастуни, странни създания, вътрешно луди, озлобени реститути и реститутки, злобни бабета с гаден поглед, които могат да прегризат телена мрежа, окултно десни, криптодесни, психодесни, дъртаци на десницата, преживели комунизма, пускали езици…”?

Да не продължавам…Знам, че е гнусно, но четете и вижте с какво си имаме работа, когато си позволим да си поискаме свободата и да се опълчим на лъжата.

Да добавя, че в рамките на цялата свинщина, която определя като “фашистки свине” привържениците на демонтирането на въоръжената лъжа за комунизма , тече и кампания в интернет, която на фона на бравурна съветска песен ( за безпощадна разправа с врага, какъвто в случая сме ние) декларативно изпраща всинца ни в концлагерите на комунизма. Надписът по наш адрес гласи:

НАПРАВЛЕНИЕ:

БЕЛЕНЕ,

ЛОВЕЧ,

СКРАВЕНА,

СИБИР

А ето и текстът, който може спокойно да кандидатства за “Червеноризец храбър” без конкуренция:

January 09, 2011
Пациентите от психиатрията на историята

(Криптодесницата и нейните неизтребими фетиши)

Александър Симов, журналист от в. “Дума”

Никога не съм си мислил, че холивудските филми могат да се материализират пред очите на хората, но ето че и това се случи. Динозаврите изпълзяха в центъра на София и „Джурасик парк” се осъществи на живо. На нещо такова приличаше площадчето пред Паметника на съветската армия, където се бяха събрали остатъците от криптодесницата, която трябва да свикнем да наричаме „психодясно”.
А може да си спомним за филма – „Мумията се завръща”. 150 стари реститути и реститутки се събраха, за да имитират политическа активност, успешно съчетана с ненормални погледи и месианска лудост. „Махнете ПъКъЛъ”, крещеше един плакат, държан от стар буржоа с тракащо от студа чене. ПъКъЛъ в десния окултизъм, който ни бе демонстриран означава – Паметник на комунистическата лъжа. За тези хора, за изпълзелите от криптата странни създания, за анахроничните зомбита, които се подчиниха на волята на бившият (а изобщо има ли бивш?) доносник Иво Инджев, известен като агент Ивайло, цялата история е един неспирен пъкъл, защото не е в съзвучие с вълните на тяхната вътрешна лудост.

Бях убеден, че криптодесницата може да събере около 200 души за тази странна кауза и се оказа, че все още живея в историческия комфорт на една широка душа. Бяха 150 души, с бастуни, злобни и богати старци, които колективно се възмущаваха срещу историята и хвърляха проклятие след проклятие. Джурасик паркът обаче, поради особеностите на своята геронтология, не можеше да произведе някакво активно политическо действие и заради това постъпиха като в театър – изведоха двама младежи, които да държат плакати, а психодесните им се наслаждаваха от далече.
Забелязах и друго. Зомби-десницата е останала без думи. Тя е пропиляла идеите си, похарчила е думите, останала е встрани от времето и сега единственото за което може да се залови е драматичната битка за историята.
Това е битка, която трябва да бъде описвана с психиатрични термини. Просто политическите думи са създадени да описват реалности, а митингът на окултните-десни беше като видение на закален наркоман.
Заради това лозунгите, които вдигаха озлобените реститути (вдъхновени разбира се от сюрреалистичната патетика на агент Ивайло) заслужават да бъдат цитирани.

„Ние сме антифашисти и антифетишисти”, гласеше един плакат. Носеше го злобно бабе с гаден поглед, която имаше вид на човек, който може да прегризе и телена мрежа. Аз бях на контрапротеста и не държах особено да се сблъсквам с фройдисткото дясно, но ако можех бих я попитал дали изобщо знае какво е фетиш. Историята не е фетиш, ако се употребява правилно и в позволените дози. Но когато не искаш да оставиш историята да бъде история и постоянно я завръщаш в настоящето и то като политически проблем – тогава не само си фетишист, ти си фетишист, който се нуждае от електрошокове, за да кротне малко и да спре да бъзика вселената.

„Ние сме в НАТО и НАТО е в нас”, видях и такъв плакат, носен от един от малкото младежи, очевидно в плен на истеричния маразъм, който се носеше от криптодесницата. Не ми се иска да тълкувам лозунга им буквално, но фройдистката нишка си личи дори и, ако четем това с либерален поглед и освободена душа. Как точно НАТО е в нас не ми се иска дори да обмислям. Но този лозунг няма абсолютно нищо общо с реалността, защото ни приеха в НАТО дори и с Паметник на съветската армия, което най-малкото говори за това, че няма смисъл да го махаме постфактум.
Не видях никъде любимия си лозунг, въпреки, че агент Ивайло го бе пуснал в блога си за масова експлоатация на десни съзнания – „Стърчиш над нас като член Първи”. Не го отдавам на здравомислие в психарската десница, най-вероятно повече от реститутите вече не си спомнят какво е член Първи и заради това бяха пропуснали тази монументална пропаганда в своите редици. Представям си как някой старец би помъкнал такъв лозунг…

Едва ли някога съм бил на по-полезен за мислене митинг. Криптодесницата всъщност няма проблем с историята, тя има проблем със самата себе си. Това са хора вън от реалността, изолирани в болезнените лабиринти на собственото си самоотвращение, което са насочили към целия свят. Тези хора – дъртаците от десницата са преживели целия комунизъм, вили са си гръбнаците, възхвалявали са партията, мазнели са се като лакеи, уж са мразили режима, но вероятно са пускали дълги езици по всякакви нечистоплътни места, за да си спасят кожите и имотите в центъра и сега мразят целия свят, защото са били мизерници. Всъщност те не искат да приемат истината за себе си – дори и по-нормалните хора с дясно мислене вече отказват да сведат своите каузи до разрушаването на един паметник. Историята на окултизма е пълна с провали. Нима разрушаването на мавзолея оправи Бългалия? Символиката на жестовете жестоко рухва пред истинския свят и реалност.

Гледах как реститутите с плюнки на устата плюят и бесуват срещу „гадните комунисти” и се чудех дали са наред. „Гадните комунисти” в случая настояваха за най-нормалното нещо на света – да не късаме страници от учебниците си по история. Да не говорим в 21 век за това, че паметниците трябва да бъдат местени. Да не се позволява на един бивш и професионален доносник да се изживява като чистата съвест на българската демокрацият. Гадните комунисти понякога са единствената светла сила във вселената, колкото и това да не се харесва на много хора.

По някое време в студа психодесницата реши да направи ритуална обиколка на паметниката, докато старите реститутки фъфлеха своите заклинания. После я повториха. Накрая потретиха. Три пъти се обикаля в църквите. Ето другият проблем на цялото им мероприятие. Просто си представих свят в който най-накрая този паметник бива бутнат или преместен. В същия миг криптодесницата ще се обезсмисли като вчерашен вестник. Светът им ще рухне, защото освен битката с паметника – те просто нямат за какво друго да се закачат в тази реалност и да си създават усещането за живот.

Иронията на историята е нещо много смешно. Най-доброто усещане за окултно десничарство всеки ще може да добие, ако отвори един разтърсващо смешен роман – “Монументална пропаганда” на Владимир Войнович. Това е книга, която е написана като опит в откровение на черен хумор да се разбере сталинизмът и неговото влияние върху душите на хората. Там също всичко се върти около един паметник, но на Сталин. Та криптодесницата също е заприличала на герой от черна хумореска, защото обект на техния политически фетишизъм е станал един монумент. Романът на Войнович е неговият начин да се опита да открие защо влиянието на фигурата на Сталин е проникнало толкова дълбоко в душите на хората – и в тези, които го обичат и в тези, които го мразят. И изводите му никак не са еднозначни.
Докато гледах окултните десни обаче аз разбрах истината. Едните хора са успели да се отърват от бремето на мрачната история и могат да дишат спокойнот в днешния ден и да възприемат историята именно като история. Другите обаче са пленници на миналото, пациенти в психиатрията на историята и всяка мисъл за това им действа като усмирителна риза, която ги души.

Когато зомбитата тръгнаха да се разотиват аз вече не изпитвах омраза към тях. Честно. Дори като пиша с думи като „зомбита” за тях го правя нарочно, за да подсиля тезите си. Най-накрая ми беше жал за всички тези хора, защото те ще се върнат в огромните си апартаменти, ще минат да си съберат реститутските си наеми, но никога няма да бъдат щастливи за нищо. Обречени са да живеят в свят, който ги отхвърля и е пълен с паметници, които им изгарят очите. Как да не ги съжали човек?
За тях хапчета просто няма открити.
Няма открити.”


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional