Съдебна реформа ли? Цяло чудо е, че се стигна дотук...

организационна реформа на съдебната власт...ако един ден бъдат приети. Очаква се поправките в основния закон да бъдат гледани в пленарна зала този петък (24 юли). За да бъдат одобрени обаче са необходими поне 160 гласа. Затова трябват гласовете на БСП или ДПС.

Изведнъж партията на Местан, която съвсем доскоро твърдеше, че акцентът на промяната - разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии - е невъзможен без Велико Народно събрание, настоява за нов проект с окастрени две трети от текстовете на внесения от ГЕРБ, като същевременно призовава към консенсус около разказаната от Местан "алтернатива" и обещава бързо извънредно гласуване още през август.

Как и кога Борисов разбра какви конституционни промени приемат и какви не приемат ДПС?

От дистанцията на времето се натрапват закономерности.

През март 2014 Бойко Борисов, тогава в опозиция, пие кафе с Местан в Кърджали. Последва сваляне на кабинета БСП-ДПС през юли и избори.

През юли 2015 Бойко Борисов - като премиер - пие чай с Местан в Момчилград. Последва изненадващия анонс на Местан, че лидерът на ГЕРБ и премиер трябва да поеме инициативата за съдебната реформа, както му приляга.

И Борисов пое инициативата. Как? Като в неделя обяви, че в понеделник и вторник ще намери консенсус. После стана ясно, че той се търси около подкрепяни и от ДПС, и от АБВ "три безспорни точки".

В тях разбира се фигурира разделянето на ВСС на две колегии (което ще отрапортуваме пред Брюксел), но отсъства вземането на кадровите и дисциплинарните решения от колегиите и се запазва правото на пленума на съвета за финалните решения. Така се възпроизвежда сегашното положение, при което обвързаностите, влиянията отвън и формирането на лобистки мнозинства в съвета се гарантира от тайното гласуване, което ще запази играчите от погледа на онези, които са ги изпратили във ВСС. И те пак няма да носят отговорност за действията си пред никого, точно както не я носят сега.

Другите промени, които ДПС, и АБВ харесват, са прекият избор на съдии и прокурори за членове ва ВСС, и засилване ролята на Инспектората. Не искат обаче да отпадне тайното гласуване във ВСС и да бъде намален мандатът на този орган - критично важни промени, заложени от ГЕРБ и Реформаторите.

Защо се търси консенсусът около осакатената промяна?

Логичният отговор е, защото трябват поне 160 гласа.

Защо обаче това се случва в последния момент. И на каква цена...?

От дистанцията на времето - всъщност вече е поставено под дълбоко съмнение, че го е имало желанието за същностна реформа от основния политически фактор. Само един детайл, но най-важният: На 16 април премиерът Борисов сензационно обяви курс към промяна на Конституцията и нов ВСС ("този съвет да си ходи, който както си е постлал"), без да е провел разговор дори с партньорите си, камо ли с останалите парламентарни партии. А най-забележителното беше, че гръмотевичната и ужасна за ВСС новина, изречена от най-решаващия фактор в държавата, не предизвика дори възклицание на изненада или възмущение от  първия обвинител г-н Сотир Цацаров и неговото мнозинство в кадровия орган на съдебната власт.

Липсата на реакция тогава може да означава само, че главният прокурор е бил сигурен, че промяна, която да засегне влиянието му в кадровия орган на съдебната власт, не може да се случи. Или поне не е вярвал. Съвсем основателно не е вярвал - има кой да предотврати промяната. И ето - май я предотвратиха.

Къде е президентът? Той настояваше за реална съдебна реформа, а не за имитация?

Надеждата да се чуе авторитетната дума на президента - обединителят на нацията, гарантът на обществения интерес - изтлява лека-полека, и то не в междуредията, а в редовете на позицията, която в сряда най-сетне неговият прессекретариат обяви.

"Нека да не позволяваме технически спорове относно детайли да се превръщат в непреодолими пречки", призовава държавният глава. Излиза, че за президента вземането на решенията във ВСС е технически проблем...

А пазарлъците (явни и скрити) около промените, засягащи ВСС, потвърждават усещането, че днес политиците не правят политика, а

сделки с остър дъх на криминалност

защото зависят от съдебната власт: ако загубят влиянието си над нея - губят всичко.
Утре главният прокурор може да им спретне проверка, която да ги обърне с хастара наопаки - и не за 60 дни, а за сто, и за колкото реши.

Затова истинска съдебна реформа бе желана от малцина и за нея се бори един един министър, когото медиите на Пеевски, докато пеят химни на премиера, громят с грозни епитети.

Христо Иванов трябва да е бил луд, за да се реши да прави реформа. Но понякога лудостта е общественополезна. Само преди година да изречеш на глас идеята за разделянето на ВСС беше стряскаща ерес, сега се чудят как да осъществят разделянето, но да запазят владенията си в съдебната власт. Цяло чудо е, че се стигна дотук...