Фридрих Коркиш е директор на Института по външна политика и политика за сигурност във Виена. Във „Винер Цайтунг” той коментира:
„Вашингтон и НАТО до последния момент се опасяваха, че Гърция може изцяло да колабира. Тази опасност все още не е окончателно предотвратена. Защото ако в Гърция се проведат предсрочни избори на власт може да дойде и такова ляво правителство, което не само да срути цялата европейска конструкция, но и да изведе Гърция от НАТО. Част от политиците в „Сириза” поддържат тесни контакти с Русия, а за премиера Алексис Ципрас дори се твърди, че неговите са лично с руския президент Владимир Путин. Това се потвърждава от редица гръцки медии. В играта се използват козове с „безплатен газ”, за „братски отношения” и връзките между двете православни църкви.
Тревоги, свързани с Русия и Гърция
Във Вашингтон от началото на юни два пъти седмично се събира Съветът по националната сигурност с участието на Аштън Картър и генерал Мартин Демпси. Главнокомандващият силите на НАТО генерал Филип Брийдлав, който ръководи и американските войски в Европа, предупреди, че положението на Балканите може да стане непредсказуемо. Телефонни разговори по въпроса се проведоха между президента Обама и Ципрас, между Меркел и Оланд, НАТО подчерта дългогодишните близки отношения с Гърция, а Генералният секретар на пакта припомни стратегически важното положение на страната.
Двама добри приятели - Ципрас и Путин
В дъното на всичко това се долавят както тревогите, свързани с Русия, така и опасенията, че Гърция би могла да блокира важни решения на НАТО. Защото в Черна гора, например, се видя как Русия се опитва чрез „дарения” за депутати (от всички партии) да дирижира гласуването в парламента, за да придобие пристанището Бар.
Ако Гърция излезе от НАТО...
Томас Райт от института „Брукингс” предупреждава, че излизането на Гърция от ЕС ще има геополитически, а излизането ѝ от НАТО – геостратегически последствия. В такъв случай Русия може да усили от юг и от изток натиска върху България и Румъния, което може да има негативни последици за независимостта на Украйна. Збигнев Бжежински, външен съветник на президента Обама, пък предупреди, че едно непредсказуемо развитие в Югоизточна Европа може да има тежки последствия, особено след като Турция все повече се превръща в проблемна страна: „Една Гърция, която е дружески настроена към Русия, може да парализира способността на НАТО да реагира на руска агресия” – смята Бжежински. Същия възглед споделят и полски политици.
Опитите за финансово стабилизиране на Гърция винаги включват и орязване на отбранителния бюджет. В момента се говори дори за съкращаването му наполовина. В същото време САЩ смятат сегашното турско правителство за „твърде непредвидимо”. Ако Гърция случайно излезе от НАТО, може да се очаква, че (по кипърския модел) турските военни ще окупират гръцки острови близо до турските брегове” – пише Фридрих Коркиш във „Винер Цайтунг”.
Балканите - пресечна точка на геостратегически интереси
И френското издание „Нувел Обсерватьор“ наскоро коментира същата тема. Жан-Батист Ноде припомни, че 25 години след падането на Берлинската стена съперничеството между Великите сили продължава на Балканите - един беден и неспокоен регион.
„От 90-те години на 20-ти век в тихата и обикновено тайна война на Балканите, включително в България, едни срещу други се изправят Русия, американците и европейците. Залозите в тази игра са големите газови проекти и политическата доминация в този стратегически важен регион, служещ като коридор между Европа и Изтока. Москва залага на историческите връзки в региона, на „братството“ между православните народи, на своите огромни природни ресурси и внедряването на своите тайни служби. Докато европейците и американците притежават огромна финансова ударна сила, кибервъзможности и мощта на НАТО” – пише „Нувел Обсерватьор”.