Неговата власт растеше и укрепваше, а неговите врагове се превръщаха във врагове на народа

17 юли 2014* година стана най-важният ден в политическата кариера на Владимир Владимирович Путин.

От първия ден на тази кариера, започнала съвсем изненадващо в навечерието на новото хилядолетие, предпазливият изпълнителен чиновник разбра, че за да постигне целите си и да отвлече вниманието на публиката от истинските мотиви на своите действия, е необходимо да бъде някакъв друг, хибриден.

И времето потече обратно

Отначало той беше хибридния Елцин. Президентът на САЩ го гледаше в очите и видя там нещо. Олигарсите стояха „мирно” Телевизиите уважително говореха за първите грешки на младия лидер. Но скороне останаха нито прекалено провокативни олигарси, нито твърде смели телевизии.

Така той се превърна в хибридния Брежнев. Животът спра, но затова пък в страната като река потекоха петродолари. Оказа се, че е останала само една партия. Телевизиите разказваха за трудови постижения. Руснаците се поздравяваха с победите.

Владимир Владимирович старееше и наближаваше края на втория си президентски мандат.

И така той стана хибридния Хрушчов

Номинален държавен глава, някак си хибриден, суетеше се и говореше за реформи, но ръководеше чиновниците, службите, финансовите потоци, слагаше хората на нужните места и се готвеше за завръщането си.

Но отново да се окаже в ролята на хибридния Брежнев му беше вече неинтересно, а и невъзможно-защото тогава коловозът на историята щеше да я насочи напред, а напред той в никакъв случай не искаше.

И той реши да стане хибридния Сталин

Неговата власт растеше и укрепваше, рейтингът му растеше, а неговите врагове се превръщаха във врагове на народа. Неговата победоносна армия без нито един изстрел и нито един опознавателен знак си „взеха” Крим. Нови анонимни батальони се упътваха към Донбас, готвейки се да завоюват цяла Украйна. Загиваха войници, горяха домове, плачеха деца.

Но той заставаше пред огледалото, уморен и величествен, и оправяше въобржаемата маршалска звезда върху вратовръзката си.

А в същото време вече фактически превзетата от неговите „юнаци” руско-украинска граница пресичаше злополучната установка "Бук", готова да унищожи авиацията на врага.

Владимир Владимирович не се и съмняваше, че само след няколко дни врагът вече няма да има нито един боен самолет.

И тогава, в този ден-17 юли 2014 година той се превърна в хибридния Хитлер.

*На този ден беше свален малайзийския Боинг от проруски сепаратисти с руска установка „Бук”. Загинаха всичките 295 души на борда.