ГОРДИЕВСКИ – ЕДНА НЕВЕРОЯТНА КРЪГЛА ГОДИШНИНА

Историята на един от най-големите (ако не и най-големия) провали на КГБ Олег Гордиевски е трудна за вярване и се чете като шпионски роман от Льо Каре.  

Точно преди тридесет години (18 юли, бел.ред.) английското MI6 успява да го измъкне в багажника на кола през границата на СССР с  финландия, като преди това двете коли на английското посолство преминават като по чудо през пет (!) контролни пункта.

На последния пункт граничните войски обхождат колите дори и с кучета. Една от жените, пътуващи със служителите на английското посолство, е с малко дете. Тя подхвърля на кучето от колата няколко чипс,  а след това съобразително отива да смени памперса на бебето и небрежно го хвърля на земята. Кучето отвръща глава и отминава.

Като шеф на бюрото на КГБ в Лондон полковникът от КГБ Гордиевски  работи тайно за английското разузнаване от 1974 до 1985, предавайки огромно количество информация. В КГБ започват да се съмняват в него. При една от последните му срещи с началниците си дори му пробутват питие, което трябва да разкрие дейността му. Английското разузнаване обаче знае за това и предварително му е приготвило хапче да го държи в пълно съзнание за действията му.

Той си отива в къщи и изпраща жена си и детето си извън Москва. После успява да преметне  ченгетата на КГБ и да се срещне на уговореното място с английските си партньори и незабавно потеглят за финландската граница.

От тогава до днес Гордиевски е неоценим съветник към английското разузнаване за методите и плановете на КГБ. Той често дава интервюта и когато му зададат наивен въпрос, типичен за западни наивници от сорта «Мислите ли, че Русия ще се демократизира?», той отговаря точно така: «Що за наивен въпрос!»

Годишнината от неговото бягство има особено значение и за България. Една неукрепнала и крайно уязвима демокрация като българската днес е подложена на недвусмислени усилия от страна на московския хулиган Путин за дестабилизация. Националната спойка в страната  е слаба, а елементите на русофилски предадели действат  срещу нейните интереси. По всичко личи, че съпротивата срещу тяхната дейност е все още слаба и нерешителна.

Ако искат да има държавност, която да защитават, органите за сигурност в България биха си направили неоценима услуга да научат повече за Олег Гордиевски и неговите разкрития за руското КГБ, което и днес, след тридесет години, използва същите методи и средства в дейността си. Това важи особено за страна като България, която те са свикнали да третират с презрение, както третират всеки, който безропотно им се подчинява.