По необясними причини двамата „герои“ са предложени отново за подуправители на БНБ

Утре парламентът ще гласува предложените от новия управител на БНБ Димитър Радев членове на УС. Сред тях са и две спорни и скандални имена, свързани със задкулисни игри и фалита на няколко банки – Димитър Костов и Калин Христов.

Това стана повод сдружението „Ние гражданите“, което се ангажира с проблемите на измамените клиенти в КТБ да излезе със специална позиция, в която са конкретизирани 12 гряха на предлаганите „нови“ подуправители.

Според“Ние гражданите“ се демонстрира нежелание или забрана да се дадат отговори на най-наболелите въпроси, а вината за това затъмнение сдружението визира към олигархичния кръг, поръчал фалирането на КТБ, действащата изпълнителна власт с подкрепата на парламента, бившия управител на БНБ и все още действащите членове на УС на БНБ.

„По един или друг начин, с действията или бездействието си, с укриването на истината и толерирането на незаконните действия и решения на БНБ, квестори, синдици, ФГВ, всички те са съучастници в унищожаването на КТБ и ограбването на активите й. И то със съучастието на прокуратурата, на която сме подали повече от 20 сигнала за фрапантни закононарушения и умишлено увреждане на интересите на вложителите в КТБ, които се превърнаха в

„странична жертва” на грабителите

и обект на инкриминиране от страна на изпълнителната власт“, се казва в специална позиция на „Ние гражданите“, разпространена до медиите.

В нея се изтъква, че анализът на състоянието на КТБ в периода 20.06.2014 – 27.07.2015 г. , се основава на факти, при които изпъква особената роля на всеки член на УС на БНБ:

1. Настъпването или опасността от системен риск и ликвидна криза извеждат на преден план действията на Управление „Банково” на БНБ, което играе ролята на кредитор от последна инстанция. Това означава, че в голяма степен процесите около КТБ се контролират от подуправителя Д. Костов. Отказът му /отказ на УС на БНБ/ да бъде предоставена временна тримесечна ликвидна помощ на КТБ се свързват с това, че КТБ няма бързоликвидни активи, които да бъдат предоставени в залог срещу кредит от БНБ. Този отказ е преднамерен и зловреден, като се има предвид, че и понастоящем КТБ притежава ДЦК на стойност над 700 млн.лв., които очевидно не е придобила по време на специалния надзор. Единственото възможно обяснение за подобна ситуация е забрана, издадена от премиер, министър на финансите или управител на БНБ да не се взимат в залог ценни книжа на КТБ, защото евентуалното им пласиране би срутило бюджета на страната.

2. Всички изявления на управителя на БНБ и членове на УС, вкл. Д. Костов, между 17 юни и 10 юли 2014 г. са свързани с идентифицирането на ликвиден проблем за КТБ. Конкретно потвърждение на този проблем се потвърждава и от сравнението на месечните баланси на КТБ към 31.05.2014 г. и 30.06.2014 г., които показват спад на ликвидността от 20 % на 4 % в резултат на предизвиканата паника сред вложителите. Ясно е, обаче, че по никакъв начин тогава, а и месеци по-късно, не е било възможно да се идентифицира капиталов проблем в банката, тъй като той е свързан с печалбите и загубите на банката. В този смисъл единственото обяснение за отказ да се предостави държавна помощ на КТБ излиза от коонтекста на чисто банковите, икономическите и форсмажорните причини, още повече, че от ЕК твърдят, че отправеното към тях искане за оказване на държавна помощ за банковия сектор включва и КТБ. В същия ред на мисли се вписва и акцията, ръководена от УС на БНБ на изпълнителните директори на КТБ и Креди агрикол да се сервират за подпис предварително подготвени писма с искане за въвеждане на специален надзор.

4. Нереалистично звучат оправданията на членовете на УС на БНБ, и в частност на Д. Костов пред комисията, изслушвала кандидатите за нови подуправители, че не са познавали състоянието и проблемите на КТБ. По принцип подуправителят с ресор „Банков надзор” е представял на заседания на УС на БНБ четири пъти годишно тримесечен подробен доклад за състоянието на банковата система, в който на 52 страници се е разглеждал подробно всеки елемент на надзорния преглед и са посочвани примери за състоянието на всяка банка. Докладите са конфиденциални и по всяка вероятност комисията Атанасова въобще не е чувала за тях. Сред тях прави впечатление обсъждане на сделките по придобиване на Юнион банк от ПИБ и на Креди Агрикол, генериращ увеличаващи се загуби, от КТБ, рейтингигте на рейтинговите компании, давани на КТБ и ПИБ и др. Вярно е, обаче, че няма индикации за никакви проблеми в КТБ и вероятно затова УС на БНБ заявява, че не е знаел нищо и прехвърля „вина” върху подуправителите с ресор „Банков надзор”.

5. По отношение на направление „Банков надзор” следва да се отбележи, че както горните доклади, така и ежемесечният и тримесечен мониторинг над банките, в т.ч. над КТБ, е бил планиран и осъществяван от огромен екип, включващ служители в следните дирекции на „Банков надзор” – Правна, Надзорна методология, Макроанализи и рискове на банковата система, Надзорно наблюдение на кредитните институции, Пране на пари и финансиране на тероризъм. Оперативното управление, координацията и организацията на тази дейност е осъществявала Н. Кордовска в редките моменти, когато е била в България. Поради това подследствен да бъде само подуправителят с ресор „Банков надзор” и служителката, която от 8 юни до 20 юни 2014 г. е преместила работното си място в КТБ и целодневно е подавала он-лайн в БНБ данни за движението в реално време на постъпленията и тегленията в КТБ, е смешно. Защото всеки документ от направление „Банков надзор” е бил подготвен и парафиран от директорите на посочените дирекции и е предмет на колективен труд. Известно е, също така, че подуправителят Ц. Гунев е бил всекидневно във връзка с И. Искров, а при негово отсъствие с Д. Костов, който по принцип го е замествал в такива ситуации. Затова твърденията, че членовете на УС на БНБ, особено Д. Костов, не са били в течение какво става в банката, са очевидна лъжа. Чисто „интуитивно” реагирала и Н. Кордовска, когато решила да изтегли вложенията си в КТБ в извънработно време и в брой. Така, както ги е внесла. А ние може да си питаме ДАНС какъв е произходът на неколкократно депозираните В БРОЙ от Н. Кордовска суми от по 30 хиляди евро и как точно се печелят, при положение, че заплатата на г-жа Кордовска е 3800 лв плюс възтаграждение от УС на Фонда за гарантирате на влоговете?

6. Особено тежка е, според нас, вината, която Д. Костов като инициатор и наредител на прилагането на нова методология за оценка на обезценките на активите има, за увреждането в огромни размери на интересите на вложителите в КТБ. Новата методология само за КТБ, одобрена по нареждане на Д. Костов и съгласувана с Н. Кордовска със заповед на квекторите на КТБ на 20.08.2014 г., се „внедрява” в КТБ с измамния претекст, че след отмяна на стара наредба за оценка на активите на БНБ през м. април КТБ не е направила необподимите промени. Но това важи за всички български банки, които не са били длъжни да го правят до края на 2014 г. В нарушение на ЗКИ и ЗБНБ, на консултантските фирми „Делойт България, „Ърнест енд Ятн одит и Афа се спуска методологията AQR /Asset Quality Review/ - Преглед на качеството на активите, използвана при стрес-тестовете на 130-те най-големи банки в еврозоната. Въведена е без предварително оповестяване, както го изисква Законът за кредитните институции, без предоставяне на време за предварителна подгоновка, без план и конкретни задачи, и то за НЕРАБОТЕЩА БАНКА. Тази методология е приложена само, за да се достигне заветната загуба от обезценки и да се посочи капиталов недостиг с цел отнемане на лиценза на КТБ.

7. Нова информация, отнасяща се до начина на работа на Д. Костов получихме и по повод намесата му в започналата по силата на Споразумението за предоставяне на държавна помощ на ПИБ надзорна проверка, резултатите от която следва да бъдат предадени на ЕК. В хода на проверката са констатирани доста обезпокоителни факти, по повод на което Д. Костов упражнява натиск върху проверяващия екип за „по-мекото” им отразяване в крайния вариант на доклада, предназначен за ЕК.

8. Няма да се спираме подробно на конфликта на интереси по повод на местоработата на съпругата на Д. Костов в КТБ с необяснимо висока заплата и за сметките на членове на семейството му в банката, за което сме подали сигнал в Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси. Незаконно е, обаче, участието му в гласуване на решения, касаещи КТБ и по-специално, в гласуването на решението за отнемане на лиценза за банкова дейност на КТБ. Скандално е, също така, че, въпросната комисия може единствено да наложи глоба до 2000 лв.

9. Още по-скандална и злепоставяща за страната ни ще бъде очакваната искова молба на облигационерите на КТБ, с която те ще заведат дела за измама срещу БНБ в лицето на К. Христов и на екс-министъра на финансите П. Чобанов поради неспазеното им обещание КТБ да бъде оздравена и задълженията й към облигационерите изплатени, дадено в Лондон на среща с инвестиционни, хедж и други фондове в Лондонското сити при представянето през август 2014 г. на облигационната емисия на правителството на Република България. Загубената репутация на България не може да се остойности.

10. На УС на БНБ, вкл. на Д. Костов и К. Христов се дължи нестабилността в банковата ни система и процедурата на мониторинг поради дебаланси във финансово-банковата система, започната от ЕК срещу България в началото.

11. УС на БНБ носи отговорност и за премълчаването на данни и факти за начина на работа на българските банки по инвестиционни проекти. В България всички банки имат универсален лиценз, т.е. те могат да правят всичко, което е упоменато в него. Поради това фактически цялото им проектно финансиране се осъществява чрез SPV-та и това не е „патент и лоша банкова практика” само на КТБ. Това е световна практика и не е измислена у нас.

12. Вина на членовете на УС на НБ, в т.ч. на Д. Костов и К. Христов е и това, че те не осигуриха независимостта на БНБ и това пролича ясно както в условията на кризата от 2014 г., така и по изпълнението на поръчката КТБ да бъде фалирана и ограбването на активите й облекчено за група хора.

Поради изброените причини, както и поради излъганото ни доверие, разбитите ни животи, фирми, планове, предлагаме депутатите добре да обмислят струва ли си да гласуват за управляеми и зависими, напълно дискредитирани лица, загубили физиономията си, морала и професионализма си, настояват в позицията си от „Ние гражданите“.