Военното министерство обезоръжи Петата колона за охраната на МОЧА

Гражданската инициатива за демонтиране на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) постигна днес институционален пробив в дългогодишната съветска броня, с която българската държава охранява съветското наследство, доминиращо като символика над България.

В отговор на официално запитване на неправителствената организация министърът на отбраната Николай Ненчев обосновава с правни доказателства ( иначе очевидния факт ), че въпросният паметник не е военен. Следователно неговите бранители от българския патриотизъм се лишават от “аргумента”, че това съоръжение на съветския колониализъм е военен паметник и като такъв попада под юридическата защита на договора между Русия и България от 1992 г, където в т. 14 се налага на България осигуряване на достъп (  нещо като “взаимна защита”, т.е. чисто българско задължение, тъй като в Русия няма български паметници) до : военни паметници, военни гробища , военни паметници и паметници на културата.

На практика отпада последната хипотеза на защитниците на съветската окупация тук. В становище на министерството на културата , получено по същия начин, вече беше доказано, че МОЧА не е паметник на културата. И тъй като под него не е погребано друго, освен българската независимост, Петата колона остава само с един защитен “рубеж”: разчита на Бойко Борисов, който косъм не дава да падне от главата на съветските монументални окупатори, назначени да пазят традицията на съветското господство тук в разгара на колониализма в средата на 50-те години на миналия век.

Впрочем, както написа днес читател в блога, от репортаж на Нова телевизия е станало видно това, за което много пъти съм писал: че най-зорко охраняваният обект в София, ако се съди по доминиращия екран в съответния център за наблюдение на МВР тук, е именно МОЧА. Обяснение за това дължи МВР, но там “европейското развитие” явно е на етапа на евразийския регрес, както и във външно министерство, където окопалите се съветски  “експерти” редовно дават съветски отговори на гражданите, питащи за статута на МОЧА.

Министър Митов, чрез позицията си за руската заплаха за България, поне в лично качество е показал, че не служи на въпросната чужда държава. Но за Румяна Бъчварова явно можем само да гадаем доколко и докога смята да пази завареното просъветско статукво във вътрешното ведомство, което с такова голямо съгласие й повериха да да управлява в европейска ( все пак) България.

Една проверка за това как МВР е приело видиокамерите и екраните, купени с руски пари ( т.е. руския подкуп и заповедта на руското посолство да следи българските граждани край МОЧА) би била стъпка в българска посока и раздалечаване от чугунената милиционерщина, наследена от времето на съветската окупация.

ДО

ЧЛЕН НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

НА СДРУЖЕНИЕ

„ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА

ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА

АРМИЯ“

Г-ЖА ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА

ОТНОСНО: Паметник на съветската армия в София

УВАЖАЕМА Г-ЖО МАРИНОВА,

Във връзка с постъпилото от Вас писмо с рег. № 14-00-151/06.03.2015 г., Ви информирам за следното:

От 2008 г. у нас е в сила Законът за военните паметници /ЗВП/, който урежда статута на военните паметници, както и правата и задълженията на държавните органи и общините, на юридическите и физическите лица във връзка с тяхното издирване, проучване, регистриране, картотекиране, опазване, поддържане, възстановяване и изграждане.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗВП, военен паметник е недвижимо материално свидетелство в памет и прослава на военнослужещи от Българската армия, взели участие във война, водена от българската държава, на загиналите български военнослужещи при участие в операции и мисии извън територията на страната и при изпълнение на служебния им дълг в мирно време при защита на населението, както и на участниците в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война и на участниците в Македоно-одринското опълчение. Военни паметници са също така военните гробища, гробници, костници и мавзолеи.

Предвид това, че паметникът на Съветската армия не отговаря на горепосочените критерии той не влиза в обсега на ЗВП и не е регистриран като военен паметник по смисъла на закона. По тази причина Министерството на отбраната няма отговорности и съответно задължения по отношение на този монумент.

Използвам случая да пожелая успех в работата на членовете на сдружението и лично на Вас!