Ако Германия беше като България

http://www.capital.bg

Уволнението на главния прокурор на ФРГ

Когато съдебната система предлага имитация на справедливост, най-логично е тя да търси имитация и на реформа

Когато съдебната система предлага имитация на справедливост, най-логично е тя да търси имитация и на реформа.

Тази седмица германският правосъден министър уволни главния прокурор на федералната република, след като последният започна разследване срещу двама журналисти за "държавна измяна". Цялата история се случи с германска експедитивност и приключи за доста кратко време (вижте повече в статията Главната грешка на прокурора).

Какво обаче щеше да се случи, ако положението в Германия - разделението на властите и заетите от тях позиции, беше като в България? Краткият отговор е - нищо. Но ето как точно можеше да се стигне до този резултат:

При първите сигнали, че правосъдният министър Хайко Маас иска да махне германския главен прокурор Харалд Ранге, щеше да се задейства добре смазана машина за натиск. Държавното обвинение щеше да се зарови в дейността на министъра и да започне разследване срещу него - например за поръчката за смяна на дограма в някоя от сградите, управлявани от него.

В тази си задача главният прокурор щеше да е подкрепен от една специална личност - формално депутат от малка партия в Бундестага, но всъщност с изключително силно влияние в цялата съдебна система, а през нея - и в управлението на държавата. Този човек освен всичко притежава и най-тиражните вестници и онлайн медии в Германия. Затова новината за разследването срещу правосъдния министър за сменената дограма ще бъде на първа страница на "Билд", както и на няколко жълти информационни сайта.

Това обаче нямаше да е всичко. Германският главен прокурор щеше да е задействал и политическите си връзки. През годините той целенасочено щеше да е започнал никога неприключващи разследвания срещу ключови политици от различни партии, включително най-голямата в управляващата коалиция, та дори и канцлера. Миналото на Меркел щеше да е малко съмнително и хвърлянето на светлина върху него - нежелано.

От благоразположението на главния прокурор щеше да зависи дали тези разследвания ще се превърнат в дела и да влязат в съда, което можеше да сложи край на политическата кариера на обвиняемите. Затова, когато беше нужно, тези политици бяха склонни да правят услуги на главния прокурор. В случая задачата им щеше да бъде да намалят ентусиазма на правосъдния министър или, ако ситуацията ескалира, просто да го сменят.

Самият главен прокурор щеше да е достатъчно обигран в подобни политически машинации. При едни от последните парламентарни избори той щеше да е повлиял пряко на резултата, като в деня преди вота оповести разследване срещу една от партиите за опити за фалшификация. В средите на германското задкулисие това щеше да е посрещнато с мощни възгласи Wunderbar - в резултат на виртуозния ход манипулаторът да вика "дръжте манипулатора".

Да, щяха да се чуват някакви слаби гласове на берлински интелектуалци, призоваващи за съдебна реформа. Те нямаше да пречат. Дори и нещата да стигнеха до гласуване в Бундестага, щеше да се задейства предишният вариант с депутатите, поставени "под контрол". За пред настоятелните европейски институции щеше да се предложи театро - имитация на съдебна реформа. Това щеше да е напълно логично за система, която предлага имитация на справедливост, в държава, която е имитация на държава.

През това време хората във федералната република щяха да стават все по-бедни, а няколкото десетки, които пазят статуквото - все по-богати.

Хубавото в тази история е, че Германия не е като България. Лошото е, че България не е като Германия.