Танцът на Главния

Преди месеци доста народ писахме, че през 2015 година премиерът Борисов ще трябва да направи екзистенциален избор: с олигархичната шайка ("мафията") срещу гражданите; или – с гражданите срещу мафията. Това е основният каньон, разделящ българската политика и обществена арена от години.

И няма как да си едновременно на двата бряга.
Освен... ако не си Бойко Борисов

Който избра и двете алтернативи едновременно. Само тази хипотеза е в състояние да обясни онова, което колегата Огнян Минчев нарече "двете коалиции". Едната, с Реформаторския блок /РБ/ – за пред гражданите и техните съюзници в напредналия свят; другата, с ДПС – за пред мафията. Така и гражданите са успокоени ("реформи"), и мафията не скача на премиера ("не пипат нашите").

Колко дълго обаче може да продължи това положение? Колко време дори Бойко Борисов, способен да се върти като един същински дервиш, ще може да съчетава несъчетаемото: хем да е приятел с гражданите, хем – с мафията?

На пръв поглед – колкото си иска. Ако РБ станат прекалено настоятелни, той може да управлява и без тях - с "плаващи" мнозинства, дори без да прави официална коалиция с ДПС. Ако пък ДПС прекалят, той ще може (в повечето случаи) да ги заобиколи чрез договорки с останалите, вкл. с БСП или части от нея. А и РБ не е еднозначно "представител на гражданите". Все пак поне една негова компонента, СДС, отдавна е напазарувана от ГЕРБ и се явява един вид джобна партия на Борисов (според слуховете – дадена на концесия на Валентин Златев).

На втори поглед –

дори Дервиш-Бойко няма как дълго време да прави невъзможни неща

Външният натиск за демафиотизиране на България е огромен; и ще става все по-силен, имайки предвид развитието на конфликта между Русия и Запада. Не става дума само за анемичния ЕС, макар и той да върши работа по постепенното свиване на обсега на мафията. Става дума за това, че в момента на прекаляване ще се намесят американците. А те знаят, как да правят такива неща. Нали помните дръпнатата физиономия на Орешарски, след като си беше приказвал (само 15 минути!) с двама американски конгресмени? И как с треперещ глас обяви края на "Южен поток" – същия поток, който дни преди това беше обявил за жив и здрав с месиански блясък в очите?

Да не говорим, че правителството самичко се навира в международните шамари с безкрайната си (и безкрайно глупава) кампания "Пуснете ни в Шенген!". Никой никога няма да пусне в Шенген една държава, управлявана от мафия, подчинена на Русия, в която държава всяка година влизат стотици тирове и контейнери, които "изчезват" още на границата. Какво има в тях – които, ако България е в Шенген, могат да стигнат от Варна (респ. Капитан Андреево) до Брюксел за часове? И там да разтоварят – какво? Необмитени китайски играчки и контрабандни цигари? Или ядрени бойни глави, зелени човечета и въоръжени с биологично оръжие терористи? Кой да знае?

Във вътрешен план ситуацията също
не е еднозначно благоприятна за танца на главния Дервиш

Истина е, че масовият българин, предпочитащ средновековния мрак пред светлината на модерността, си пада и по Бойко, и по мафията. Емблематични лица на мафията са отдавна обявени за "национален елит" от 90 процента от българските (с извинение) медии; а чалгата и суеверието са квази официална политика на държавата. Всичко това обслужва възможността държавата да остане придатък на мафията.

Натискът на гражданите, обаче, отдавна се е превърнал в постоянен участник при вземането на решения от държавните служби – инак инструменти на мафията. Когато по Великден, изоставен от "своите" представители от РБ, тръгнах на война с незаконните строежи в община Царево – победих. Макар две министерства да се подредиха до мафията още в първата секунда от скандала. Но – не победих сам. Останалите живи български медии се подредиха на гражданската страна на нещата и – не щеш ли – същите две министерства след седмица обявиха, че, верно, и дюните били дюни, и бетонът бил бетон, и строежите били незаконни...

Насред отпускарския сезон пък паднаха мутренските бариери пред няколко емблематични плажа, както и на пътя покрай плажа Алепу. Лъснаха, въпреки лъжите, строителнтие мераци на главатаря на созополската олигархийка. А в разгара на август дори МОСВ се задвижи, за да се опита да осуети мераците на близък приятел на главния Дервиш да строи нови незаконни обекти в Пирин. КЕВР не се поддаде на шантажа по повод цените на тока. И т.н.

И така, разпределението на силите се оказва доста по-сложно, отколкото очевидно изглежда в очите на танцьора. От едната страна са:

- мафията

- Кремъл

- върхушката на правителството

- голяма част от парламента

- масовият чалга-българин

- чалга-медиите

От другата страна са се подредили:

- гражданите

- САЩ

- Европа

- част от парламента

- част от правителството

- останалите живи нормални медии

Може ли танцът на Борисов, колкото и да е по дервишки шеметен, да балансира всичко това?

Съмнявам се. Затова, въпреки резкия завой на ГЕРБ към ДПС, който се очертава за есента, перспективите гражданството да бъде решително победено едва ли е реалистична.