Качен видеоклип в Интернет като доказателство, акция на МВР за съставяне на актове по кметска инициатива и накрая нищо, защото нямало свидетели. Това е тъжната картина от поредното почернено от жестока пътна драма място в България – Лесидрен.

Коментар на редактора

Нежеланието на хората да свидетелстват за каквито и да е безобразия, не само за автомобилни гонки, е повече от разбираемо. И е редно големите телевизии да се позамислят, когато прокарват мантрата „да си променим мисленето”.

Баба Илийца и Дядо Йоцо мисленето няма да си променят и няма да хукнат да стават гражданско общество. Това трябва да е кристално ясно. Те са продукт на време, което е отдавна отминало и няма как да искаме от тях изведнъж пак да станат млади, напористи, да се борят за промяна. Единственият шанс е да се промени държавата и държавните органи да почнат да си вършат работата. Това може да стане и няма сила, която да ме убеди в противното.

Всичко се свежда до следната простичка приказка: „Когато има желание, ще се намери начин”. Държавната администрация у нас просто няма желание. Ама свидетели нямало, ама то по закон едикакво си. Законът не е Божия заповед, за да не се променя. Полицаите не са просто чучела, за да се красят само с униформа - могат да поискат промяна на закона, могат и да намерят друг закон, за да действат. И всеки ден това трябва да се напомня. Щом има държавен мързел за промяна, тогава промяната ще дойде с шамари – физически и интелектуални, виртуални и реални. Всеки ден, всеки час, всяка минута. Дори от малкото, на които им пука и искат да помогнат на Баба Илийца и Дядо Йоцо

Един от най-показателните примери в световната история как може държавата да се справи с всеки престъпник е начинът, по който САЩ се справя с Ал Капоне – заради неплатени данъци. Не заради убийствата, изнудванията, контрабандата. Но наказанието застига този, помислил се над закона. Същият принцип съвсем спокойно е прилаган и ще се прилага навсякъде по света. Може да се приложи и в България. Достатъчно е само да си размърдаме задниците. Гражданите – като искат непрекъснато отговорните органи да си свършат работата, за да ги пазят. Медиите – като систематично настояват отговорните органи да обърнат внимание на гражданите. Отговорните органи – като вземат да станат отговорни. Така страхът се поделя и става по-поносим, за да се преборим с него. Това е – всеки да си знае мястото. Мисленето така се променя. А щом видиш, че не се получава, просто минаваш на другото ниво – това с тоягата. 2013-та спряхме на танците, следващият път няма.