Преглътнахме ли вече омбудсман Манолова? Успяхме ли да се утешим, че виновни сме не ние, а тайното гласуване? Смогнахме ли да се убедим, че не е логично гласуването за гуверньор на банката да е явно, а за обществен защитник – тайно? Прекипяха ли изненадите, отвращенията, заклинанията, заканите? Ако да – значи вече можем да си говорим спокойно и разумно за този провал.

Провалът е за институцията „Омбудсман на Република България“. Институцията се нарича омбудман, личностите се сменят. Когато първата личност там се казваше Гиньо Ганев, институцията изглеждаше елегантна, словоохотлива, ритуална, присъстваща на светски събития. След това личността носеше име Константин Пенчев и институцията бе възприемана като компетентна, почтена, безгласна, първа братовчедка на арменския поп. Сега личността се казва Мая Манолова. За нея от всички посоки предварително казаха, че ще бъде добър омбудсман. Добър спрямо какво? Коя беше референтната точка на измерването – Гиньо Ганев, Константин Пенчев, представите ни за омбудсман днес, представите ни в началото, когато още сричахме думата?

Да си припомним какво говорехме за омбудсмана, когато все още нямаше омбудсман. Това трябва да е човек, който разполага с най-силното оръжие – своя авторитет. Това трябва да е високоморална личност, която да разшири територията на гражданските ни права и тази територия трябваше да се намира между институцията, от която гражданите са недоволни, и лабиринтите на съда. Омбудсманът трябваше да ни даде нова, допълнителна възможност да решим проблема си с административната институция, за да ни спести проблемите от поемането по пътя на съдебната институция.

Това връщане назад във времето е, за да си припомним, че тогава омбудсманът беше възприеман повече като обществен посредник, отколкото като граждански защитник. Това означаваше, че основният механизъм, с който той трябва да работи, е посредничеството. Медиацията. Търсенето на бързо и ефективно решение за конфликта между недоволния гражданин и чиновника. Предимството на медиацията е, че работи по формулата “аз печеля – ти печелиш”, а не по формулата на съда “аз печеля – ти губиш”. В този смисъл омбудсманът не се предполагаше да е опасният, страховитият за чиновниците човек. Защото неговата работа не е да ги плаши, а да разрешава конфликт, в който са замесени. И да го разреши така, че да не си затвори веднъж завинаги вратата пред този чиновник. Не случайно думата се обясняваше и със синонима й „ходатай“ – пред кого може да се ходатайства, нали пред хора, с които си в добри отношения?

Оттам идваше и убеждението, че не е непременно задължително омбудсманът да е юрист. Много по-важно в оня момент бе общественият посредник да има човешките умения да бъде медиатор, отколкото да притежава юридическо образование. Да, има закони, които омбудсманът задължително трябва да познава, но това изискване е като хигиената за хирурзите. Измиването на ръцете при хирурзите все пак не е най-важното, важното е какво ще се направи с тези ръце. Един интелигентен човек с умения за посредник може да научи няколко закона,а един адвокат може никога да не успее да стане медиатор, мислехме по онова време.

По неизбежния въпрос за политизирането се разсъждаваше така: Омбудсманът е независима институция и не трябва да се допусне изборът й да попадне в ръцете на партиите.Препоръчителната най-добра рецепта за избор бе: политика без политизиране, търсене на консунсусният човек. Консенсусния, не компромисния.

Ето колко сме се отдалечили от първоначалната си представа до днешната, която може да се сведе до една дума – кавгаджийка. Мая Манолова ще бъде добър омбудсман, защото е добра кавгаджийка – това всъщност казаха много политици от много парламентарни групи преди гласуването. Разбира се, казаха го по техния увъртян начин: Мая Манолова ще придаде на институцията нова енергия. И човек веднага си представя устрема на включена сенокосачка без управление.

Мая Манолова не е подходящият човек по далеч повече причини от едната енергия, която наистина липсваше на Константин Пенчев. Тя никога няма да се отърве от славата си на леката картечница на БСП, тя бе не просто непрепоръчително партийна, тя бе недопустимо партийна кандидатура. Във взаимоотношенията си с гражданското общество, тя винаги ще си бъде спомняна като човека от другата страна. Мая Манолова, дори и да има авторитет, който лично на мен не ми е известен, той е партиен.

И ето го парадокса: тайното гласуване за омбудсман има за цел да се избере онази най-авторитетна, най-независима, най-отдадена на гражданските права личност, като те предпазва от обичайното партийно угодничество при гласуването. А тук се случи точно обратното: гласува се по партийно указание, като се предпазиха от обичайното отвращение на избирателите. Не е виновно тайното гласуване. То бе предвидено, за да се предотвратят партийни предразсъдъци и гласуване по съвест. А в случая бе използвано, за да се прикрият партийни пазарлъци.

Всичко това показа в крайна сметка, че на омбудсмана на републиката не се гледа нито с уважение, нито с надежда. Ако позицията му въобще е поставена в сметките, тя е като едно странично резервно място, на което може да се постави някой, за да се освободят варианти за други прегрупирания на интереси в парламента. Впрочем  „Омбудсман на Република България“ не е един човек. По данни на официалната интернет страница на институцията в нея работят 53 души. Не са скандално много. В Холандия са 170 и работят под пълна пара, търсят ги, вярват им. На фона на тишината, в които пребивава българският екип, 53 изглеждат много. Е, сега със сигурност ще се променят поне в едно - ще станат малко по-шумни.