Свободата днес и тук 20 Май 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Шмекери крадат водата на Лещен, а срещу тях са един поет и един белгиец

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Д-р Любомир Канов, http://www.faktor.bg

 

 
 
 

Д-р Любомир Канов

 

Откъм страната на беззаконието и безправието, разкрачено и с тежки стъпки срещу тях се движи преялото и тежко тяло, облечено в Тогата на Закона


"Казано е, че когато добрите хора замълчат, кметове като Ахмед Башев или други подобни тям, както и ст. научни сътрудници 2 степен, с псевдоними като Тервел, Телериг и пр. взимат думата. Те или ще затиснат водата горе над село Лещен*, за да има за техните хотели, построени с измамни субсидии или пък ще отпушат вонящи води около Плиска и ще ги нарекат свещени. Че и ще поливат и благославят с бактерията Escherichia Coli хората в някакъв полуезически, полусуеверен напор, с течност, която по всички стандарти си и направо говняна вода. Не е това нито свещена, нито светена вода. Може да е Гонда Вода, макар и да не знам какво точно значи това, но помня, че активните борци я споменаваха поради някаква важна за тях причина. Не е много ясно защо Телериг-Тервел не си е присвоил, когато е бил на служба в ДС и псевдонима Енравота. Това поне щеше да му даде малко преднина в самодейните водосвети, които е подхванал около предполагаемото място за покръстване и мъченичество на първите български християни. А може би и не, все пак. Този Меси на българската историческа наука, може да си принади и още една буква към многообразните си имена и да се превърне и в Месия. Колко му е? Ако само не звучеше гласът му като Йерихонска Тръба, но същевременно и като оскърбително изпускане на газове, наричано флатуленция и ако неговите исторически рапсодии за българщината не изглеждаха толкова много като патриотичните възгледи на Гочоолу.

Нейсе, запуши я

За друго ме заболя душата. Като отидох при моя стар приятел Борис Христов в Лещен и видях с очите си как крадат водата и тока от тези хора, които са опазили и всъщност пресъздали красотата на този завой на съдбата или завой на пътя, обърнат към Пирин, наречен Лещен, от онези, които всяка сутрин се навеждат и прибират от пътя фасовете и пластмасите след арогантните джигити по пътя и бездушните консуматори, които плюят семки, тогава ми стана тъжно. Само двама се изправят срещу тарикатите, срещу феодалите присвоили си, не само и не толкова историята и красотата на този край, който не познават и всъщност не обичат, а правото да се разпореждат с водата, с гората, с поминъка и даже с тока на онези, които не са точно от тяхната специфична културна подгрупа. Тя разбира се, е вече властова подгрупа, те така да се каже, победиха. Победиха в политическата борба, откраднаха избори, заробиха тютюна, прилъгват сега и циганите. Главни архитектки, Башевци, местни дерибеи, бивши ченгета.

А сега срещу тях са останали двама: един от последните, според мен, истински поети на България, Борис Христов, защото не е известно дали ще се роди в бъдеще някой, който да може да напише това, което той написа, и един белгиец. Те са седнали пред вратата на властта и са решили да положат границата, отвъд която не може да се преминава.

Те няма да се молят на властта, бъдете сигурни

И вероятно, Властта ще ги подмине насмешливо.

Докато ние, междувременно, ще говорим за поезия.

В двата диаметрални краища на България се води битка: става дума за водата, жизнената субстанция от която произтичаме като живот. На Североизток разкопават стар бунар и извън канона на нашата религия, се опитват да кооптират продаването на лайна и водно разтворими нитрати като обект на религиозно упование. В другият край, към Югозападна България, шмекери успели да осигурят европейски пари за бездарните си псевдоетнографски хотели, крадат оскъдната водица от баирите над Лещен, за да пълнят своите джакузи. И всички вкупом гледат в упор от екраните на телевизора с твърди, жестоки очи, лъжат без срам и нямат страх от съд или наказание за своите безчинства.

Вгледайте се в тях.

Срещу тях са един поет и един белгиец.

Възможно ли е да са само двамата?

А откъм страната на беззаконието и безправието, разкрачено и с тежки стъпки срещу тях се движи преялото и тежко тяло, облечено в Тогата на Закона. Отзад в забучило пистолет, а отпред носи Наказателният Кодекс. Не го ли ибо живяхме вече това, Господи?"

* Преди дни белгийският гражданин Лео Скулс, който от години живее със съпругата си в Лещен, окупира местното кметство, в знак на протест срещу нежеланието на община Гърмен, Гоцеделчевско, да реши проблема с липсата на вода в селото. Проблемът е породен от безконтролно застрояван на района с множество частни хотели. Горещата тема предизвика и коментара на д-р Любомир Канов.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional