http://www.mediapool.bg/
Преди две години депутатът от ДПС Делян Пеевски заяви: "Аз съм на 33 години и съм успял". Така се самоокачестви детето-чудо на българската политика след злополучния му избор за шеф на ДАНС, скоропостижно отменен от парламента заради избухналите граждански протести. Към онзи момент, а и до последната му официална декларация пред Сметната палата през юни т.г., депутатът Пеевски с нищо не показваше някакви материални символи на успех – официално той бе притежател на един стар "Опел", купен за 1000 лв. през 2003 г., три неособено впечатляващи имота в София и сравнително скромен банков влог.
Досега една от големите теми "табу" в държавата, строго охранявана от всички институции, беше за скритата собственост на Пеевски. Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за финансов надзор не пожелаха да разкрият реалния собственик на най-големия тютюнев холдинг в България – "Булгартабак", който се ползва със специалната протекция на Министерството на финансите и Агенция "Митници", които правят съвместни кампании с него срещу контрабандата.
Медии, позволили си да пишат за взаимоотношения между свързвани с Пеевски фирми и Първа инвестиционна банка (ПИБ), бяха санкционирани с най-високата глоба от финансовия регулатор, като една от най-големите им вменени вини беше, че въобще споменават за някакви фирми на Пеевски.
Най-ревностният "пазач" на интересите на тази персона обаче се оказа прокуратурата, която в началото на 2014 г. бе сезирана от "Протестна мрежа" за "организирана престъпна група" между Пеевски, мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев и бившия директор на ТВ7 Николай Бареков. Основното направление в сигнала бе за депутата от ДПС, за когото бе посочено разминаване между стандарта на живот и декларираните от него доходи, връзката му с фирми с неясен капитал, информация за наличие на разработки срещу него, "експресната" процедура по предоставения му достъп до класифицирана информация, данни за търговия с влияние от Пеевски, неясно финансиране на фирми на майка му Ирена Кръстева и пр.
Сигналът бе изпратен до главния прокурор Сотир Цацаров, а девет месеца по-късно Софийската градска прокуратура обяви, че отказва да образува досъдебно производство за Пеевски и Кръстева.
"Всички изложени в сигналите данни и обстоятелства (повечето от тях почиващи на медийни публикации и непотвърдени с конкретни факти, а единствено житейски възможни) са били детайлно проверени и анализирани в хода на извършената проверка и не са потвърдени с други такива", написа прокурор Боряна Бецова в постановлението.
Аргументът, с който прокуратурата отказа да разследва Кръстева и Пеевски, пък гласи, че "единствено наличието на хипотетична възможност за такова неправомерно поведение не може да обуслови за действително извършено престъпление".
Голяма част от прокурорското постановление е буквален препис на фирмени досиета на дружествата на Ирена Кръстева от Търговския регистър, цитирани са и резултати от данъчни проверки. Или най-общо казано, адвокатите на държавата се задоволиха да вземат за чиста монета декларираното от Пеевски, без да ровят за подставени лица, офшорни фирми и връзки. Документи, съдържащи доказателства за скрита собственост, бяха публикувани в "Биволъ" и други медии, но очевидно институциите, които данъкоплатците издържат, за да защитават обществения интерес и върховенството на закона, са предпочели да ги игнорират.
Всяка информация, свързана с Пеевски, която шепата медии, позволили си да ровят, са искали от институциите, е била отказвана. И е станала достъпна едва след процедури за достъп до информация, завършващи със съдебни дела. Така обществото разбра, че Делян Пеевски е получил допуск до класифицирана информация по "втория начин", за да може експресно да оглави ДАНС, както и че като следовател не е гледал нито едно дело.
По време на гражданските протести през 2013 г., избухнали след избора на Пеевски за шеф на ДАНС, персоната му се превърна в символ на олигархичния задкулисен "модел КОЙ". Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който тогава беше в опозиция, се солидаризира с протестите, съзирайки в тях възможност за по-бързо връщане на власт, но не и с атаките срещу Пеевски и "модела КОЙ".
Поемайки управлението миналата година, ГЕРБ отказа то да се ангажира с разграждането на "модела КОЙ", а обяснението беше, че доказателства за този модел няма.
И до днес Борисов много внимава да не каже нещо, с което може да ядоса успелия млад човек или партията му ДПС, с която иначе добре се сработва в критични моменти по критични теми. Единственото, което си позволява, е да каже, че Пеевски се бил "изхабил" и че заради обществените настроения срещу него с ДПС ще може да се говори едва след като той напусне парламента.
Към днешна дата Пеевски вече реши да се афишира като преуспяващ бизнесмен. Първо официализира собствеността си в медиите, после тази в "Булгартабак" и в още компании. Най-вероятно ще последват нови саморазкрития, които ще извадят на светло някаква част от притежанията на Пеевски, за които до момента всички знаеха, но малцина си позволяваха да го кажат на глас.
Защо Пеевски реши да се легитимира като бизнес магнат, не е ясно. Досега всички се съобразяваха с него и огромната му сенчеста власт, идваща от господаря на Сараите, а оттук нататък ще се съобразяват с явната му власт.
Едва ли някоя институция ще си направи труда да рови как Пеевски и майка му са натрупали състоянието, което имат, какво е реалното му изражение и дали декларациите на депутата за имотното му състояние и конфликт на интереси са отговаряли на истината.
Към момента никой не се занимава и с "приноса" му за възхода и краха на КТБ, за която данъкоплатците вече платиха някой и друг милиард.
А новините по телевизиите и вестниците все така ще се занимават с крадеца на две коли, сочен от Борисов за основен проблем на правосъдието.