Свободата днес и тук 02 Юли 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Трите табута в българския парламент

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иван Бедров, Дойче веле



Още първите работни дни на Народното събрание показаха, че гражданите не могат да очакват от него да работи в техен интерес - три премълчани теми водят до това заключение. Коментар от Иван Бедров.

Дойче Веле

Новата парламентарна сесия е открита. Медиите използват израза „нов политически сезон“. Вече трети ден Народното събрание провежда заседания, но още в първите часове мнозинството от депутатите успяха да затвърдят убеждението на всички онези граждани, които смятат, че нищо ново и нищо в техен интерес не могат да очакват от народните представители.

Подобно заключение винаги е пресилено, защото дори и в най-кризисните моменти през годините Народното събрание е взимало текущи решения, от които зависят твърде много хора в България.

Тоест, парламентът все пак върши нещо полезно. Но след като мнозинството депутати отказаха имуществото им да бъде проверявано, след като нито един от тях не спомена за предстоящия референдум и за възможността да се гласува по интернет, след като нито един от тях не събра смелост да изрече поне веднъж името на колегата си, който в рамките на няколко дни от безимотен депутат се превърна в крупен бизнесмен, вероятно още повече граждани са стигнали до същото заключение. Без този път то да звучи пресилено.
 
Кой?

Някои го наричат демонизиране, други - фиксация. Честото споменаване на името Делян Пеевски в медиите обаче е напълно закономерно, след като много хора твърдят, че той има огромно влияние в твърде много сфери на икономиката и държавната машина, а в същото време е един небогат народен представител.

До скоро. Откакто в края на лятото г-н Пеевски започна да придобива официално дялове в търговски дружества, най-естествената реакция би била колегите му в Народното събрание да заменят въпроса Кой? с Как? или Откъде? В сряда есенната сесия бе открита с речи на председателите на всичките осем парламентарни групи. Осем речи и нито един коментар, нито един въпрос, нито един намек дори, че пред очите им има нещо нередно.

Или може би не е нередно? Това е логичният въпрос, след като мнозинството депутати отхвърлиха т.нар. антикорупционен закон, внесен от Министерския съвет и подготвен от екипа на вицепремиера Меглена Кунева. Този закон изобщо не е писан заради г-н Пеевски, но идеята му е да пречи точно на подобни явления и да има единен антикорупционен орган, който да може да проверява, включително и по анонимни сигнали, несъответствия между декларирано имущество и реално състояние.

Мнозинството депутати дадоха знак, че не искат да отговарят на въпроса: Как така те возят няколко черни лимузини, а на документи притежаваш само стар опел? Гласовете на депутатите от ГЕРБ и Реформаторския блок не бяха достатъчни, за да може Народното събрание да създаде нов антикорупционен орган, който да проверява несъответствията.

Разбира се, законопроектът получи немалко критики по същество, но всичко това би могло да бъде детайлизирано между първо и четене, както се случва с много закони. Неспособността дори на управляващото мнозинство да демонстрира единство и да набави необходимите гласове не е добър знак. Особено по тази тема. Още по-лошо е посланието, което Народното събрание отправи към гражданите - не само никой няма да ни проверява, но и никой няма право да ни задава неудобни въпроси.

И ще се браним от промяна...

Третият сигнал, изпратен от българския парламент, е опитът за тотално неглижиране и заглушаване на насрочения за 25 октомври (заедно с местните избори) референдум За или Против гласуване по интернет. Докато на улицата група граждани събират денонощно подписи, за да могат да се регистрират в Централната избирателна комисия като Инициативен комитет, който да има право публично да подкрепя избор „За“, нито един от осемте лидери не даде знак изобщо да е чувал, че предстои референдум.

Докато забравените и от медии, и от партии граждани обикалят страната, за да припомнят все пак на българите, че ще бъдат питани за нещо, осемте политически лидери не сметнаха за необходимо да заявят позиция по въпроса при откриването на парламентарната сесия.

Каква е връзката между тази тема и предишните две ли? Формалният отговор: референдумът за интернет-гласуване е свързан с начина, по който избираме онези, които отказват да бъдат питани за имуществото си. Друг възможен отговор: ако нямаше никаква връзка, нямаше да се притесняват да заемат позиция или поне да споменат думичката „референдум“.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional