Едвин Сугарев
Бламирането на антикорупционния закон показа много ясно разделителните линии в парламента при старта на новия политически сезон: ГЕРБ и Реформаторския блок против всички останали. Иначе казано: няма мнозинство, което да желае скъсване със статуквото на прехода. АБВ и Патриотичния блок са от друга коза яре.
Означава ли това, че ресурсът на този кабинет е изчерпан и ще бъде търсена новата управленска формула, за която бленува ДПС? Най-вероятно не. Сегашната структура на властта урежда всички участващи и неучастващи в нея. Кабинетът ще бъде крепен от плаващи мнозинства, а законодателството ще се изражда чрез тежки „исторически компромиси“. Шансът да се случат реални реформи е минимален – но пък шансът да се натворят бутафорни подобия – твърде висок.
Накратко казано – лош старт, който не предвещава кой знае какви позитиви през втората политическа година от управлението на странната коалиция, която всъщност по условие е ни рак, ни риба – тъй като няма как десните лидери да се чувстват уютно в компанията на фигури като Румен Петков и Георги Първанов. При което грехът за самото конструиране на това ляво-дясно управление не е точно техен – така пожела Негово величество Избирателят, като набута цели седем партии в парламента – част от които водени от откровени малоумници.
Резултатът от това разнопосочно гласуване бе именно коалицията, която управлява днес – и която съвсем не се състои от четири политически субекта, както на пръв поглед изглежда. Състои се именно от ГЕРБ и РБ – плюс още две партии, които я подкрепят под условия – и които просто дебнат най-удобния политически момент, за да я бламират и провалят. Тъй като обаче този момент не настъпва (какво да се прави – „международното положение“ е на такъв хал, че дори и в Русия не ги е еня какво става в България), тези две патерици на управляващите са заети със заемане на енигматични позиции и подлагане крак на властта, когато има опасност да се случи нещо, поставящо досегашното статукво под въпрос.
Антикорупционният закон е само един от примерите. Друг такъв бяха готвените промени в Конституцията, на които подложи крак АБВ. Причината: сакън да не се случи нещо на прокуратурата, която напоследък се оформя като всеобща свещена крава. По-конкретно – да не се случи нещо на главния прокурор, вседържителят наш насущний. Този, дето осигури идването на власт на кабинета Орешарски – и даде сигнал за атаката срещу КТБ, та да бъдат разграбени активите й от кръга около единия от свързаните с нея олигарси.
Търсеният ефект от всичко това е: слабо, поддържано чрез компромиси правителство. Правителство, което другите крепят, защото още не е дошъл техния час. Както някога бившите комунисти крепяха правителството на Беров, което благодарение на тях неизменно оцеляваше при вотовете на недоверие, искани от СДС.
Кой има интерес от това? Как кой? Интерес има #Кой, разбира се. Този, дето чрез бизнеса влезе в политиката, а сега излиза от нея целия в бяло, защото си е опекъл бизнес-империята – и парламентарната маска вече не му трябва. Той и сродните нему – за които слабите правителства винаги са били манна небесна. Днес те се боят само от едно: да не би пък турената за малко на власт десница да се окаже по-силна и по-волева, отколкото са предполагали. Затова днес си играят на моркова и тоягата – ту препъват законодателно, ту се правят на широко скроени и отворени за плаващи мнозинства. Още повече, че предстоят едни избори, които…
Които ще бъдат много тежки и наситени с мащабен алъш-вериш на гласове. И които ще избутат някои масивни мастодонти в периферията – БСП например ще загуби катастрофално и ще отстъпи нишата си на други някакви, засега неизвестни русофили. Въпросът е какво ще правят тези, които ги спечелят. Дали ще се примиряват със сложната и компромисна игра в този парламент, балансирайки между разнопосочните интереси в него. Или може би да предпочетат другия, по-достойния вариант: предсрочни избори, които да объркат игрите на всички, които залагат на слабостта на това правителство, създадена от несигурната парламентарна подкрепа и вечно недостигащите гласове за реални реформи, които да извлекат България от блатото.