Свободата днес и тук 13 Юли 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Пътят към срама е постлан с гербери

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg

 

Един гражданин на София и България е обобщил в свой коментар за ivo.bg усещането на истинската българска опозиция за същината на проблемите на столицата ( и България), замитани под килим от гербери, цъфтящи от самодоволство, окъпани в чувството за неизбежна поредна изборна победа ( над българите с критично отношение към русифицираната ни насила страна).

 

Ето текста на МАМ , изпратен на 16.09.2015 в 16:37

 

В Деня на София най-много се срамувам!

В Деня на София, вместо да се гордея със своя град, столицата на България, аз се срамувам !
Срамувам се, че най- големият ни християнски храм, строен с всенародни дарения и ентусиазъм, вместо да носи избраното от българския народ име “Кирил и Методий” (както е написано във вестниците от онова време) е кръстен на някакъв див руски пълководец със съмнителен религиозен морал, който никога не е стъпвал в България!

Срамувам се, че още нямаме паметник на основателя на българската държава хан Аспарух, на цар Симеон Велики, на цар Калоян и цар Иван-Асен -II, но монументът на един чужд монарх, покатерен на кон, високомерно гледа към най- висшата институция на държавността ни – Народното събрание!

Срамувам се, че най-големите улици и булеварди в центъра на София, вместо да носят имената на прославени с храбростта и саможертвата си български герои, са именувани на чужди “дипломати” като граф Игнатиев, работил неуморно срещу независимостта на България и пратил на бесилото Апостола на свободата ни, софийски булеварди, носещи имената на чужди военноначалници и чиновници за “специални” поръчения като Аксаков, който е написал черно на бяло в докладите си, че българите не трябвало да имат НИЩО СВОЕ, нито своя история, нито своя култура и език, те просто трябвало да бъдат русифицирани…

Срамувам се, че градът ни е жигосан с безброй паметници и мемориални плочи на руски политици, военноначалници, доктори, поети, художници, циркаджии и какви ли още не, а вече 100 години след войните на Балканите няма една улица или скромна паметна плоча за ПОВЕЧЕТО от българските ни герои през войните, за славните ни генерали, безумно смелите летци и военни кореспонденти…

Срамувам се, че най- високият паметник, който психопатски размахва шмайзера си в самото сърце на столицата ни, фанатично пазен от полиция, камери и доброволни отряди, прилежно обгрижван от Столична община, държавни институции и десетки еничарски “неправителствени” организации, всъщност е паметникът на най- наглата лъжа в българската история!

Срамувам се, че допускаме измъчени от мизерията възрастни жени пред Светия синод да целуват охранените ръце с ролексите на кагебистите в расо ( докато те се качват на мерцедесите си) и да им даряват последните си стотинки “за Бог да прости”, срамувам се, защото се целува ръката на свят човек, а не на алчен и похотлив скот!

Срамувам се от чалга-историците в БАН, Софийския университет и НИМ, които изнасилват историята ни с поръчкови “научни” съобщения, лекции и учебници.

Срам ме е от доверчивите чужденци, любопитни да научат (от извора) нещо повече за българската история, умело причаквани от т.н. “доброволни” екскурзоводи, които по време на безплатните турове ги заливат с дезинформация за “огромния руски принос” в хилядолетната история на България и културното ни наследство!

Срам ме е от жалките човечета – рубладжии, които важно, важно се разхождат из коридорите на Народното ни събрание и чието верую се въплъщава в пиянското съждение на един техен вече бивш колега: “Ние сме с Русия, а останалите да си е.ат майката! “. Срам ме е, че повече от четвърт век малодушно не успяваме да вкараме народни представители, които са “с България” в този Български парламент !

Срамувам се от малобройните, опърпани тълпи, които с блясък в очите, развяват по столичните площади чуждите знамена на грабителите си и безнаказано хулят достойния Български президент.

Срамувам се от безотговорните ни журналисти и слугинските ни медии, които вместо да бъдат съвестта на обществото и камбаната, която бие тревога за надвисналата опасност, престъпно мълчат за истинските причини, тласнали българите към демографската пропаст.

Срамувам се, че повече от 1300 години дедите ни са успели да съхранят земята, потомството и идентичността си, а днес моето поколение провали и обезсмисли усилията и жертвата на милиони свети българи зад във времето.

Можем ли да понесем тази вина? Трябва ли и в София някой да се самозапали пред “Шмайзера” или на жълтите павета пред “Коня”, пред новия паметник на “Графа” в Докторската градина или под някоя табела на ул. “Аксаков”, за да рухне проклетата лъжа ?

Срамувам се от сегашните и миналите ни “градоначалници”, които не намериха в себе си кураж и патриотизъм, за да сринат веднъж завинаги тази фалшива софийска реалност, в която сме принудени да живеем, лъжата, която ден след ден трови децата ни и убива възрожденския дух на българина.

И никакви разцъфнали градинки, фонтанчета, детски площадки и преасфалтирани улички не могат да спрат този срам и гняв, който извира от сърцето ми!


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional