Африканските диктатори и диктатурата на лошия вкус

Снощи ми попадна покана за събитие, което е сбъркано на толкова много нива, особено в контекста на гео-политическата и хуманитарна криза, обхванала Близкия Изток и Африка в момента, че ми е трудно да изразя дълбокото отвращение от тази проява на изключително лош вкус. За съжаление събитието вече се е случило, а аз мога само да изброя тези дълбоко, нечовешки дълбоко сгрешени неща, които нямат място в една България през 2015 година.

1/ Темата на събитието е „Великите диктатори“ на Африка. Като изходим изобщо от презумпцията, че диктатурата сама по себе си е несъвместима със съвременните демократични ценности и е основана върху липсата на върховенство на закона, погазването на основни човешки права и най-често терор, то подобно събитие не само нормализира този светоглед, но по някакъв начин го легитимира като по-добрата политическа система. Много грешно и дори без намигване към филма на Чаплин „Великият диктатор“.

2/ Кои са Муамар Кадафи, Бокаса и Иди Амин?

Муамар Кадафи доскоро управляваше Либия, така че ще припомня само подкрепата му за множество терористични групировки през 70те години и атентата над полета на Panam над шотландския град Локърби, при който загинаха 268 невинни, цивилни граждани. Заповедта за атентата е вероятно издадена лично от Кадафи. Върху останалите му престъпления няма да се разпростирам.

Жан-Бедел Бокаса и Иди Амин Дада остават в историята като най-бруталните африкански диктатори, които по време на управлението си се обогатяват неимоверно за сметка на управляваните от тях държави и различни чуждестранни помощи, а управленията им се характеризират с непотизъм, етнически прочиствания, корупция, политически терор и геноцид. За Иди Амин източниците посочват до 500 000 жертви, като освен всичко друго, той е обичал да разчленява съпругите си на парчета, а Бокаса е известен с това, че е пребивал деца до смърт с тръстиковия си бастуна. След погрома от тяхното управление Уганда и Цeнтрално Африканската република не могат да се оправят до ден-днешен.

Вечеря в чест на тези три личности? Грешно и обидно към милионите им жертви.

Може като паралел да си представите тематична вечеря „Баташкото клане“, и ако това ви се струва невъзможно, се сетете за наследниците на жертвите от Локърби и Банги.

3/ Жан-Бедел Бокаса и Иди Амин са известни и с проявите си на канибализъм, така че наистина, какво означава „кулинарните привички“ и „любимите ястия“ на африканските диктатори? И къде точно според организаторите свършва лошия вкус, когато в историята са останали стотици хиляди осакатени и убити (и вероятно изядени) жертви и къде започва „доброто настроение“?

Вечеря като тези три личности? Извратено, но по долнопробния начин.

4/ Експлоатация на темата „Африка“ в историческата светлината на най-лошите ѝ диктатури за бърз пр и лежерно забавление, когато стотици хора, между които бягащи от Либия и други африкански, обеднели от кражби и терор държави загиват в Средиземно море в опит да избягат от наследството на Кадафи, Бокаса, Иди Амин и мнозина други подобни диктатори е грозно и нелепо. И защо Фреди? Защото е добър готвач, или защото е „бежанец“, тази така модерна напоследък тема, която явно е като перлата върху едно светско парти?

5/ Подкрепата на Мтел и БНП Париба за подобно събитие издава липса на каквото и да е разбиране що е то корпоративна социална отговорност, и кога тя се превръща в корпоративна социална безотговорност. Предполагам, че тази подкрепа не е съгласувана с австрийския и съответно френския собственик на двете компании, но се надявам тази информация да стигне до тях, защото България няма нужда от промотиране на грешните ценности в момент, в който в тази част от света се случва противопоставяне на цивилизационни модели.

„Дарик“ изобщо няма и да коментирам.

6/ Мулти-култи е неправителствена организация, която работи в партньорсто със Столична община, Българския Червен Кръст и Върховен комисариат на ООН за Бежанците за приемане на различните култури в България и чието късогледство в този казус е изключително озадачаващо.

Смятам, че всички въвлечени страни в това сбъркано и грозно събитие следва най-малкото да се извинят и да прекратят тази извратена поредица. Защото днес ние водим спорове дали е нужно да проявим човещина към хора, които бягат, не знаем къде да сложим разделителната линия между бежанец и икономически емигрант и нямаме нужда от лъжи, които ни карат да взимаме грешни и ирационални решения.

Защото диктаторът не е добър, бягството не е приятна разходка по собствено желание и човещината и разбирането за доброто и злото не са част от дихотомията либерално-консервативно, а фундамент под нея, който помага обществата да не се връщат към варварските си корени.