Славея Балдева, www.slaveyabaldeva.wordpress.com
По повод на 22 септември – Деня на българската независимост, писах, че тази независимост не трябва да я помним като забодена с карфица в календара. Че за нея се изисква последователност и усилия, за да се отстоява.
И ето, че последователност и усилия са налице, но в съвсем противоположна посока. Българският енергиен холдинг взел бил заем от Газпром на 11.08.2014, въпреки заповедта на служебния министър Щонов за прекратяване на всякаква дейност от страна на Министерството на икономиката и енергетиката по „Южен поток”. Напълно замразеният от наша страна официално проект продължава да шава.
Подчинени на министъра, независимо от неговата забрана, вземат заем от чужда държавна компания „при обременяваща лихва, и то по проект, който е замразен” – коментира депутатът от РБ Петър Славов.
А може би това изисква отстояването на националната независимост.
Същото трябва да е изисквало и откриването на паметник на маршал Толбухин в комплекс „Камчия” край Варна тъкмо на 22 септември. Да повторим или потретим, че на тази дата през 1908 България е обявила своята независимост. На същата тази дата през 2015 европейска България, член на НАТО, откри паметник на своя окупатор през 1944. Окупатор, който я откъсна от цивилизования свят.
Неговите наследници днес се подиграват със света. Подиграват се на неговата толерантност и цивилизованост. На демокрацията, устоите и реда му. Но както се подиграват, не си карат родните таралясници – волги, лади и москвичи, а „омразните” западни возила. Какви ли са телефоните и компютрите им – техни ли – като „Крим наш”. Избирателно презрение демонстрират към толерастка Европа и Америка. Децата им къде са също. Но да не ги мислим повече.
Има за какво да мислим у нас. В Полша премахват остатъчните паметници от съветското си минало. У нас тези паметници се обгрижват специално – с денонощно наблюдение от камери, платени отнякъде. Оттам може би са и средствата за паметника на маршал Толбухин – светлия за някои сънародници „окупатор”- освободител.
А може би откриването на паметника и цялата предварителна подготовка около него са станали без знанието на кмета на Варна и на областния управител на Варна - от кой ли свят (партия) са те. Ако е така, може би община Варна ще протестира и ще настоява паметникът да се демонтира.
А може би това ще стане, когато предизвестеният нов и сегашен кмет на София разпореди да се демонтира МОЧА от центъра на града.
А може би всичко върви по план, тъй както го изисква великата шаячна правда.
Не може би, а сигурно и последователно „европейска” България продължава да излъчва шизофренни послания към официалните си съюзници.
Проблемът е, че „материалът” не се засегна как го нарекоха неотдавна. Че е безкритичен и всичко преживя.
Д-р Тони Филипов казва: „Затова вместо да седим и да се вайкаме, че Бойко е безалтернативен, трябва да правим друго: да протестираме тематично! Например да протестираме срещу мародерските цени на горивата. Безсмислено е да сменяме управляващите, след като не можем да променим правилата. По-добре да накараме властта да свие малко перките на разпасалия се монополист. От КЗК подсказаха как трябва да се почне – държавни спогодби за ползване на данъчни складове в съседните ни държави. После да излезем и да протестираме срещу грабежите в енергетиката. После… Абе, има много после, не мога да ги изредя. Трябва да почнем да подреждаме живота си малко по малко. Казвал съм ви, че държавата се обърква от горе, но се подрежда отдолу…” (http://reduta.bg/v2/article/%D0%B8%D0%B7-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BB%D1%83%D0%B4-14-18-%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8)
Когато на една власт всичко й е вързано в кърпичка и комфортът й отвсякъде е осигурен, тя високомерно може да си пребивава във виртуалната щедра реалност, каквато твърди, че е осигурила за поданиците си.
Това, което тя трудно ще понесе, е – те да се превърнат в граждани. Което не беше толкова отдавна, макар и за кратко и спорадично. Страшно за тях, а не за нас, ще е, ако стане постоянно и непрекъснато.