Сирия е единствената външнополитическа карта на кремълския диктатор, проблемът е, че вече никой не му вярва

Никой не може да забрани на Путин да се изкаже пред ООН, както никой не можеше да го направи с Хрушчов, когато преди 55 години събу обувката си и започна да блъска с нея по трибуната, или с Кастро, който през 60 година произнесе реч продължила четири часа и половина.

Така че, на 28 септември Путин ще говори пред ООН, и може би ще ги плаши с обувка или кой знае какво.

Проблемът е в това, че на Путин никой вече не му вярва. Затова и позитивната част от неговата реч, ако има такава, ще бъде отхвърлена от всички като дезинформация, лъжа, военна хитрост или опит за заблуда

Най-силно, най-често и най-убедително за мир говорят агресорите. Хитлер, започвайки Втората световна война, говореше за своето желание да спаси мира и наричаше Англия и Франция подпалвачи на войната.

Съветското правителство на думи винаги се "бореше за мир", едновременно унищожавайки милиони хора и превръщайки се в главната заплаха за мира на планетата. Така че на миролюбивите заявления на Путин, който започна Втората чеченска война, който нахлу в Грузия и Украйна, ние няма да повярваме.

Путин е професионален кагебеец. От това, че сега КГБ се нарича по друг начин, нищо не се променя. Той намира слабите места в политиката на своите противници, талантливо сее раздори между групите от населението, обществото и цели държави. Той нагло и открито вербува ръководители на чужди държави, като бившия германски канцлер Герхард Шрьодер и бившият премиер на Италия Силвио Берлускони

Трябва ли тогава да се учудваме, че слабото място в политиката на САЩ в Близкия Изток – Сирия, се превърна в обект на вниманието на Путин?

Сирия е единствената външнополитическа карта на Путин, а тя се оказа непобедима. Разбира се тази карта, която се превърна в коз, ще бъде използвана в неговия 

покер със Запада

Продавайки оръжие на Сирия, руският военно-промишлен комплекс получава пари, изпращайки в Сирия войски, без значение дали са 100 или 100 000, Путин демонстративно влиза в голям или малък "бой" със САЩ.

Ако Асад устои, Путин ще твърди, че това се е случило благодарение на руската помощ. Ако Асад падне, Путин ще каже, че е бил принуден да отстъпи на превъзхождащите го сили на противника. Тъй като сценарий за "светло бъдеще" в Сирия няма, Путин ще обвини за всички нещастия на сирийците САЩ и ще започне да твърди, че на Русия не е било позволено да реализира собственият й план за регулиране на конфликта

В информационно-пропаганден план Путин във всички случаи ще спечели сирийската битка. А реална победа в сирийския конфликт няма да може да постигне никой.

Ситуацията в Сирия не дава възможност за политически пазарлък нито на Путин, нито на Обама Американската политика по отношение на Сирия е ясно определена -сваляне на режима на Башар Асад.

Може ли това да се промени? Може. По отношение на ИД целите на САЩ и Асад съвпадат, и в този смисъл те съвпадат и с целите на Путин. Разликата е само в това, че докато Обама смята за необходимо да свали Асад в рамките на борбата с ИД, то Путин твърди, че именно в рамките на борбата с ИД Асад трябва да бъде съхранен.

И тримата лидери: Обама, Путин и Асад са убедени, че истината е на тяхна страна, и са абсолютно искрени в стремленията си.

Съюзник на Асад е Иран. В същото време Иран се оказа вторият съюзник на Путин в противопоставянето срещу САЩ. Както и в случая със Сирия, Русия продава оръжие на Иран. Това е продължение на старата съветска политика на подкрепа за режимите, враждебни на Съединените щати. Не може да има никакви промени в иранската политика на Русия, както не е възможно това да стане и с американската политика по отношение на Иран.

Подписаното американско-иранско споразумение по ядрената програма на Техеран ще бъде "живо" най-малко до 20 януари 2017 година, след което новият президент на САЩ или ще го потвърди, или ще го скъса.

Така че, и за Сирия, и за Иран, не съществува поле за преговори между Русия и САЩ.

Нито едната от двете държави няма да се откаже от плановете си, освен ако Асад не бъде свален преди встъпването в длъжност на бъдещия президент. Тогава ще има съвсем различна политическа ситуация, откриваща нови възможности за Путин и Обама.

Но шансовете това да се случи до 28 септември 2015 година, са 

равни на нула

В противовес на това, по украинския въпрос Путин дори и сега има безгранично пространство за преговори, но само за преговори за отстъпление. Всъщност, това отстъпление е започнато вече от Путин. То може да бъде ускорено, забавено или прекратено. Но, за съжаление, прерогативите по този въпрос се намират в ръцете на руското ръководство.

В Крим, Донецк, Луганск и даже в Приднестровието, Южна Осетия и Абхазия Русия е превзела важни плацдарми за понататъшно настъпление на армията. Още един важен плацдарм беше създаден в Калининградска област. Русия няма сили за такова настъпление.

Намерения има, но не и сили. От това не следва, че настъплението няма да се състои.

Обречеността на агресора и предопределеността на битката, разсъждавайки исторически, не са гаранции за мира. В руско-украинската война вече загинаха, по данни на ООН,близо 8 хиляди души, почти един милион жители на Източна Украйна бяха принудени да напуснат домовете си и да заминат или в Русия, или във вътрешността на Украйна.

Руско-украинската война е сегашната реалност, в която ни въвлече Путин. Украйна засега не е в състояние да отстоява своята териториална цялост по военен път. Тя отстоя само своята независимост, но не и цялост. Същото се случи и с Финландия през 1939-1940 година и с Грузия през 2008-ма. Съюзниците на Украйна в сегашната война са многобройни, но нерешителни, тъй като биха предпочели да избегнат открит военен конфликт с Русия, както на времето се опитваха да избегнат конфликт с Хитлер.

Сложно е, обаче, да обвиняваме за този подход Европа и САЩ. Всички се опитват да избегнат мащабна война, дори и Путин, който разбира, че нито може да води такава война, нито да я спечели. За съжаление, това също 

не е гаранция, че мащабна война няма да започне

Пред ООН Путин за пореден път ще формулира своите външнополитически задачи. Като цяло те вече са определени. Русия ще отстоява концепцията за "многополюсния свят", под което се разбира правото на Русия да поддържа враждебни на САЩ режими от типа на сирийския, иранския и севернокорейския. Според версията на Путин базисният компонент на този многополюсен свят е равенството на позициите и мненията на Русия и САЩ.

С последното Съединените щати не могат да се съгласят, доколкото Русия е просто една голяма Саудитска Арабия (от гледна точка на суровини) и голяма Северна Корея (от гледна точка на притежаването на ядрени оръжия). И от това, че Путин настоява за паритетни отношение, нищо не се променя. САЩ няма да приемат изискването на Русия за равенство, тъй като равните възможности да се унищожат една друга е недостатъчно условие за паритет в международните отношения. Русия съществуваше като абсолютистка монархия до 1917 година; като комунистическа диктатура до 1991 година, като корумпирана демокрация до 1999-та, като диктатура, напомняща на фашистката-от 2000 до сега. За цялата си история Русия просъществува като демокрация едва 10 години и даже тогава реши за започне Първата чеченска война.

С други думи, и преди, и след 1991 година 

Русия унищожаваше своите

и вредеше както можеше на всичките си съседи. Русия не е дала на света нищо хубаво (освен Андрей Рубльов, яйцата Фаберже, Болшой театър и дълъг списък със случайно оцелели интелектуалци). Даже във Втората световна война Съветският съюз се включва защото е бил нападнат. По вина на Хитлер и против собствената си воля Сталин е принуден временно да се съюзи със западните демокрации.

С такъв исторически багаж Путин може и цяло денонощие да се изказва пред ООН, да настоява за равенство на мненията на членовете на многополюсния свят. Никой не е в състояние да чуе Путин и да се съгласи с него. Затова и той може и да не лети чак до Ню Йорк, да харчи напразно гориво и време - своето и нашето.

Но на "неръкостисканият" Путин му е много важно да се покаже на международна сбирка на най-високо равнище. Тъй като уважаващите себе си политически лидери не сядат на една маса, той се натрапва неканен в ООН, където има право да влезе без да чука и без покана.

Сигурен съм, че и в ООН, той ще остане без обяд.

http://apostrophe.com.ua/article/world/ex-ussr/2015-09-18/putin-otstupaet-v-ukraine-i-nachinaet-boy-s-ssha/2282

Превод: Faktor.bg