д-р Тони Филипов"24 часа": "Депутатите с палта в зала, спешно им пускат парното."
Пуснете им, пуснете! Да не измръзнат на некой какалашките. Човек, когато му е студено, се поразмърда малко, свърши некоя работа и се стопли. Това човекът, за депутататът не знам. Щото човекът като стане депутат и минава в друго качество. Сменя счупената си вектра с парламентарен мерджан, абитуриентския костюм с "Ерменеджилдо Дзеня" (който му стои като поръчан по интернет, ама кой ти гледа!), боб чорбата и малебито със супа от броколи и крем брюле, мачкания вестник с гръцки тоалет папир… Изобщо настъпват цялостни промени в неговия бит и душевност. В душевността не толкова… Тя, както пише Хаджийски, изостава малко от бита. В смисъл че си сменяш бита, ставаш депутат, ама душевността ти на селски даскал още не може да го настигне. “Така е било винаги във времена на стопанска и политическа контрабанда.”
Ще добавя – и журналистическа.
В блога си Бареков написал статия: „Протагонистът Борисов”.
Жив да не бех!
Не бих ви занимавал с Бареков, но той всеки ден ни занимава по телевизора със себе си, тъй че се налага.
Според мен, тази статия е маскирана сатира на Протагониста. Пише: „Бойко Борисов продължава да троши европейските рекорди в социологията. Неговият рейтинг отдавна надмина този на Берлускони и Обама и е сравним само с този на източните лидери като Путин и Туркменбаши.”
Сравнението с Тюркменбаши е особено евристично. Бащата на туркмените беше интересен мислител. Смени имената на месеците, като януари го кръсти на себе си, направи зоопарк за пингвини и леден дворец в пустинята Каракум, задължи министрите да вземат участие в 36-километрово бегане за здраве, обяви извън закона всички инфекциозни заболявания, закри балета, операта, цирка, забрани златните зъби и т.н. и т.н.
Помня, че през 2003 г. Туркменбаши обяви конкурс за телевизионни журналисти под наслов "Кой най-малко хвали Туркменбаши". "От хвалебни оди аз съм готов да потъна вдън земя. Та нали всяка песен е за мен. От срам не знам къде да гледам."
Бареков, ето един конкурс, на който ще си последен! Но все пак не е лошо да опитаме да направим и у нас такова състезание. Ако Бойкобаши се засрами, де. Иначе не може да се направи. Досега не съм чул какво мисли за песента на Екстра Нина и Николета, дето се пееше нещо „…леле знаеш ли Никол, как си го представям гол…”
И после в статуята си, щото това е статуя направо, не е обикновена статия, Николайчо се пита на какво се дължи популярността на Бойкобаши и си отговаря: „Бойко е политически и научен феномен от световна величина. Тепърва предстои да бъде открит и изследван от сериозни умове по света.”
„Научен феномен” – така на коректен език викат на аутистите!
Рано прописа това момче. Трябваше още малко да попрочете. И щеше да знае, че Протагонистът отрича да е феномен: „За разлика от НДСВ, ние не идваме някъде отвън, хората ни познават и ни оценяват. Ние не сме феномен.”
Аз не мисля, че феномен е нещо лошо. Казвал съм ви сигурно за оная, дето отишла на лекар и рекла: Докторе, един мъж не може да ме задоволи. Ами опитай с двама, посъветвал докторът. И двама не могат. Опитай с трима. И трима не могат, и пет не могат, и десет не могат... Брей, ами ти си феномен! Точно така, феномен, а не курва, както вика цялото село! Но да не се отплесваме.
Но истината е, че от хилософска гледна точка Бойко е прав, ГЕРБ верно не са феномен. Вероятно той, повлиян от Кант („Критика на практическия разум”), има предвид, че ГЕРБ е ноумен. (Вж. също Платон, „Тимей”.) Ноуменът се намира отвъд пределите на опита и е недостъпен за познание. Щото Кант разделя същността от явлението, като смята, че същността е непознаваема. Тоест, виждаш го, но не разбираш какво точно представлява. Разбира се, трябва да се вземе предвид и „трансценденталното единство на аперцепцията”, ако ме разбирате.
Но да проследим по-нататък мисълта (да ми прости Господ преувеличението) на Бареков: „Бойко не е популист, той е протагонист на социалната пиеса, която играем всеки ден в живота. С две думи, тази личност играе главната роля и явно на нас ни харесва много повече от всички досегашни „Първи“ в държавата.”
На вас - да, а на нас?! А на нас, дет’ викаше един, чушки с праз.
Абе, Бареков, ако се разберем в тоя театър да викаме на Бойко Протагониста, тогава трябва да викаме на Цецко Деутерагониста, на Дянков - Тритагониста, на Станишев - Антагониста и т.н. Иначе пиесата саката някак ще седи… Ама няма ли да стане малко сложно, в смисъл гербаджиите да помислят, че ги псуваме на влашки. Щото има такива случаи. Например през 1894 г. на предизборен митинг в Карнобат големият баснописец Стоян Михайловски вкарал в речта си цитати на латински. И от опозицията ревнали: "Не го слушайте, псува ви по влашки!"
По-нататък с присъщото си тънко чувство за глупост Бареков вика: „Може би само Бай Тошо в миналото можеше така майсторски да управлява масите от всякакви позиции и роли…”
Нали ви казвам, че му се подиграва?!
Още мъничко търпение. После Бареков разказва как в САЩ се опитали с политолога Митко Аврамов да обяснят на някаква журналистка-дзвер „феномена” Борисов. Но се провалили: „Това наше, ако щете, интелектуално безсилие само показва колко сложно е да опишеш нещо толкова просто и работещо като стилът „Борисов“.
Нещо толкова просто… Не ви ли звучи като соцвица за къпания милиционер?
И изобщо трябва да я прочетете тая статуя. И тогава ще разберете вече напълно това, което ви казах оня ден: за истинската свирка се иска мурафет! Бареков само мърля занаята!
Ама дето викаше една професионалистка, „Навъдиха съ идни, тя ни знай как да го фани, шъ духа… Аз като го опним и му влиза слипа в задника…” Това малко просташко, може би не трябваше да го цитирам…
То само Бареков да е, с мед да го намажем. Всички вестници цитират с нескрито удоволствие последните данни на НЦИОМ: "Бойко Борисов би по рейтинг Берлускони". Това май беше от „Монитор, но може да е и от „24 часа”, или „Стандарт”...
Между другото, от НЦИОМ твърдят, че три четвърти от българите стояли зад Борисов. Значи само две четвърти са срещу него. Станаха много четвъртите ли? А, моите са си верни, питайте НЦИОМ за техните. Знаете вица за Мечо Пух и Прасчо и десетте гърненца с мед, които Мечо разделил по равно, като си взел неговите осем…
Като споменах „Стандарт”… След интервюто ми в „Афера.бг” някой написал: „Вестникът, за който не настояваме да го кажеш, е „Стандарт”. На планьорка Славка ни изуми, като каза: „За Дилян или хубаво, или нищо.”
Ама наистина ли бе, колега? Странно, защото няма реципрочност. На планьорка в „Монитор” съм чувал ръководството да казва на спортния отдел: „Скъсайте му задника на Батков!” Той беше един от поръчаните в тоя лист.
Ало, пенсиите, един съвет, който почерпих от „фармакопеята” на „Стандарт”. Докторите съветвали да си правите контрастни душове: леден – врял, леден-врял… Оргазмът се калявал. Пардон, организмът. Обърках се, щото се сетих за един приятел, д-р Буренаков от Троян. Той беше измислил секс поза – „Батерия-душ”. Слагате бабата пред вас под струята и почвате да й правите контрастен душ. И тя се вие и усуква като 18-годишна. Опитайте, пък по-нататък ще ви открехна и за „Студена алпийска”.
Блогът Из делниците на един луд - http://delnicite.blogspot.com/