Политбюро на ЦК на КПСС днес реши единодушно да изпрати интернационална помощ на др. Башар Асад

Ден след публичното твърдение на Путин, че Русия няма да участва в сухопътна операция в Сирия, руските информационни агенции разпространиха новина с обратен знак. Информираха ни, че той се е консултирал с горната камара на т.н. парламент ( в който практически няма опозиция) и „сенаторите” ( колко достолепно, направо „американско”!) ЕДИНОДУШНО, само след половин час, решили да изпратят на помощ руски войски по искане на сирийския президент Башар Асад.

За преминаване на русата пропаганда от режим на отричане на руското участие в превземането на Крим през пролетта на 2014 г. към еуфорията на самодоволна гордост от успеха на вероломството срещу Украйна беше нужен около месец. В сегашния случай между отрицанието на руското намерение за военна намеса в Сирия и потвърждението й стигна ден, ден и половина.

Какво означава това?

Че падането на Асад е въпрос на часове ( или дни) и само половин час е нужен на Москва, за да натисне спусъка на (очевидно отдавна планираната ) спешна пожарна операция по спасяването му?

Че самият Путин отчаяно се нуждае от нова военна авантюра в чужбина за поддържане на спадащата шовинистична вълна в Русия след окупацията на Крим?

Че Путин копира Сталин по отношение на Финландия от 1939 г., нареждайки нападение в подкрепа на марионетното болшевишко правителство в защита от „фашизма” на останалите финландци ( и то в ситуация, когато същият Сталин току що се бе побратимил с Хитлер и разкъсал Полша заедно с него)?

Че Путин взима пример от Брежнев и неговите „сенатори”, пардон       , другари от политбюро, които на 27 декември 1979 г. решиха да изпратят „интернационална помощ” в Афганистан на в отговор на молбата на афганистанските другари ( някой помни ли днес Хафизула Амин и Бабрак Кармал, платили с живота си съветската „интернационална помощ”, както и милионите афганистански безименни мъже, жени и деца, жертви на съветското оръжие в резултат на онази авантюра)?

Че Путин имитира по същата схема по отношение на Унгария през 1956 –та, Куба от 1962 г.( Ангола, Мозамбик и т.н.), както и спрямо Чехословакия през 1968 г.?

Че Путин едно говори в Ню Йорк ( „няма да участваме в сухопътна операция”, както заяви в интервю на американска земя), а няма и два дни по-късно прави обратното?

Че Путин съзнателно е заблуждавал досега света и народа си?

Че Путин, говорейки загрижено за сирийския народ, всъщност помага на неговия душманин да оцелее, виждайки в падането на Асад аналог на собственото си сваляне от власт от народа по либийски сценарий ( казват , че най-големият кошмар на Путин е било линчуването на Кадафи, до което се стигна след като лично той, Путин, проявил слабостта да не блокира в Съвета за сигурност на ООН решението за военните акции на Запада срещу либийския режим)?

Че Путин повтаря обичая на някои руски царе да преследват имперските си цели чрез „освободителни” войни с лицемерни аргументи, с тази разлика, че в случая дори не става дума за „славяни и православни”, поради което руското пушечно месо вече показва признаци на нежелание да се бие за „братята араби”?

Че разликата между военните операции на западните сили ( срещу режимите на Милошевич и неговия геноцид в Косово; срещу Саддам Хюсейн или Кадафи ) бяха в подкрепа на потиснатите, невъоръжени народи, мачкани с десетилетия от техните въоръжените да зъби кървави диктатори, докато Путин застава на страната на въоръжения от смия него до зъби сирийски диктатор, за когото френския външен министър Лоран Фабиюс заяви преди 3 дни в Ню Йорк, че е отговорен за 80 на сто от жертвите сред цивилното население във войната в Сирия?

Отговорите на тези въпроси предстоят и те ще бъдат сведени до едно голямо „да”( с малки изключения, например за броените часове на Асад), когато самите руснаци кажат на Путин своето „не”, отговаряйки от сърце ( и от страх) на въпроса от онази съветска пропагандна песен в духа на съветското “миролюбие” следвоенна песен ” Искат ли руснаците война”.

Р.S. Очаквам миролюбивите другари и другарки у нас да организират протестен митинг срещу ескалацията на войната в Сирия и външната намеса там.

Вождът Брежнев се прегръщаше с комунистическия превратаджия в Афганистан от 27 април 1978 г. Бабрак Кармал, а 20 месеца по-късно първата работа на съветските спецчасти в Кабул беше да го застрелят като куче.