Българската държава – активен борец срещу капитализма

Ударите срещу таксиметровата услуга Uber са атака срещу конкуренцията


ekipbg.com
 
Завчера стана ясно, че Върховният административен съд е потвърдил решението на Комисията за защита на конкуренцията да наложи глоба в размер на 200 000 лв. на фирмата Uber, както и да й забрани да практикува дейността си в настоящата форма.

Решението е взето на базата на чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията. Той гласи: "Забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите".

Прочитайки и анализирайки този текст от закона, виждаме, че според КЗК защитата на конкуренцията става чрез... елиминиране на конкуренцията. По презумпция всеки бизнес се стреми към максимизиране на печалбата си.

В условията на свободен пазар това става чрез предлагане на по-добра услуга на по-ниска цена от останалите конкуренти. Всяко бизнес начинание на даден играч по подразбиране уврежда "интересите на конкурентите", което е фундаменталният смисъл на конкуренцията.

Чрез този абсурден и уклончив текст държавата е предоставила на КЗК възможността по свое усмотрение, водена от лобистките интереси на определени играчи, да наказва неудобни конкуренти.

Виновни ли са Uber?

Класическото оправдание в защита на държавното решение е, че когато една фирма не спазва установените правила и регулации, то тя е в привилегировано положение на пазара и ощетява другите. Но кой кого ощетява всъщност?

Отговорът на този въпрос не е сложен - държавата ощетява всички. На първо място въведените регулации за предоставяне на транспортна услуга са напълно излишни, затрудняват влизането на нови играчи и увеличават цената на услугата, която клиентите плащат.

Такива изисквания са задължителният жълт цвят на превозните средства, задължително регистрирани таксиметрови апарати, задължителен ГТП два пъти в годината и др. Всички тези мерки, уж в името на клиента, всъщност работят против него, тъй като ограничават избора му каква услуга да ползва.

"Грехът" на Uber всъщност се състои в това, че намира вратички в и без това вредното законодателство и успява да предостави иновативна и качествена услуга на клиентите. Действията на фирмата са напълно в унисон с идеята за свободен пазар, но противоречат на представата на КЗК за "лоялна конкуренция".

Формалното тълкуване на закона в случая не е толкова важно. В сферата на юристите е да преценят дали фирмата предоставя таксиметрова услуга според държавните критерии, или е нещо друго.

Въпросът опира до това, че според властта нещо толкова просто като таксиметровите услуги трябва да е строго регулирано, да действа по определени непазарни правила, а избягващите да ги спазват, да бъдат строго наказани. Тази политика спокойно може да бъде причислена към класическия фашизъм (силна държавна власт и регулация върху собствеността).

Как е по света?

За съжаление, случаят не е изолиран само у нас. Uber са жестоко преследвани от държавните регулаторни органи по цял свят. В уж цивилизовани държави като Франция се стигна до грозни сцени на вандализъм и протести срещу фирмата - картина, която повече би отивала на страни като Пакистан или Уганда, а не на една от водещите в ЕС.

Дори в Хонконг - град, славещ се със свободната си икономика и привличането на чуждестранни инвестиции, шофьори на фирмата бяха арестувани от полицията. Подобни мерки бяха предприети в Бразилия, САЩ и други страни.

Тези примери показват, че и в световен мащаб нещата не са особено добре. Държавните регулаторни органи всячески се стремят да ограничат конкуренцията и свободата на пазара, водени от лобистките интереси на традиционните таксиметрови компании. Световният опит в случая не трябва да бъде взиман като позитивен (както често се случва с аргумента "така е по света"), а като негативен пример.

Нещо повече - България имаше уникалния шанс да се прояви като свободна пазарна икономика и да привлече инвестиции от страна на Uber. Това би довело до икономически растеж, откриване на нови работни места и цялостно подобрение на качеството и цените на таксиметровите услуги.

За съжаление, българската държава отново се прояви като активен борец срещу капитализма и повдигна някои притеснителни въпроси. Колко всъщност е могъщ "антимонополният" орган КЗК и дали наистина е антимонополен или точно обратното.

Какъв сигнал за потенциалните чуждестранни инвеститори даваме, след като осъждаме компания за това, че предлага по-добра услуга? По силата на чл. 29 от ЗЗК не се ли превръща всяка фирма в потенциален престъпник, ако конкурентите й почувстват интересите си за увредени?

Дали пазарната икономика в България наистина е пазарна, или е предимно надпревара за благоволението на държавата и използването й за задушаване на конкурентите?

В контекста на тази ситуация можем да си припомним и един наскоро нашумял казус - този с горивата. След като в таксиметровия бранш появата на нов конкурент предизвика такъв негативен отзвук и такива решителни антипазарни действия от страна на властта, какво ли би се случило, ако инвеститор поиска да внася и продава гориво на конкурентни цени и как КЗК ще реагира на това?

Засега отговор на този въпрос няма да получим.