Атаката на Путин е плесница за Запада

Подкрепата за режима на Асад ще доведе до още по-голяма бежанска вълна

Торстен Крауел

За пръв път след интервенцията в Афганистан в края на 1979 г. Москва се намесва военно в Близкия и Средния изток. Както тогава Леонид Брежнев, така и сега Владимир Путин иска да задържи на власт угодно нему правителство.

Тогава Съветският съюз изпрати 85 000 войници. Днес Русия, поне засега, само пилоти и съветници. Въоръжава сирийската армия с “всички необходими оръжия”. Дали това ще доведе до успех и дали ще са само въздушни удари в Сирия, е точно толкова неизвестно, както и изходът на една втора война, която Путин води редом с тази в Украйна.

Руският президент уверява, че идело реч за битка срещу "Ислямска държава". Той иска да създаде впечатление, че най-сетне терористичната организация има работа със сериозен противник, решен на победа – Русия, която вадела кестените от огъня и дори би могла да спре бежанския поток.

Посланието към Запада е: престанете най-сетне да се занимавате с Крим, там никой не ви заплашва. Заплаха е "Ислямска държава", която иска да намали ръста ви с една глава и да ви изпрати лишени от родина сирийци.

Габриел пада в клопката на Путин

Германската социалдемократическа партия се хваща на въдицата или пада в клопката на Путин, кой както иска да го тълкува. Партийният лидер Зигмар Габриел и други негови съпартийци настояват за разхлабване на санкциите срещу Русия, наложени заради анексията на Крим, за да дадат партньорско рамо на Путин в Сирия. В Сирия обаче Путин не е партньор на Запада. Той не иска да спаси Запада, а режима на Башар Асад, съюзника на Русия в Близкия изток.

Пилотите на Путин не извършиха първите си нападения срещу "Ислямска държава", а срещу сирийската опозиция в Хомс. Асад не го е страх толкова от джихадистите от ИД, колкото от опозицията в страната. Тя вече беше започнала битката си срещу него, докато ислямистите се криеха из планините край Мосул.

Ударите на Москва в Сирия е банкрут за Запада, който с гръмки думи начерта “червени линии” пред Асад и нямаше никакви последствия, когато той ги пресече. Западът действаше неадекватно, дори страхливо и сега Владимир Путин използва всичко това.

Неговите пилоти и оръжейните му доставки за Асад няма да породят по-малко бежанци, а дори повече. Германската крайна левица сигурно скоро ще ни обясни защо това било добре за Германия. Дотогава би било от полза, ако германската външна политика престане да слага на кантара Сирия и Украйна в опит да потуши втория огън, игнорирайки първия.

----

* Торстен Крауел е главен коментатор на в. “Ди Велт”, откъдето препечатваме анализа му.