КАК ДА ПОКОРИМ ТУРЦИТЕ

На презизборен митинг в населения с турци район «Н» е дошъл да говори Бойко Борисов. Надошли са да го чуят хора от близо и далеч. На чист турски език Бойко се обръща към присъстващите: «Драги сънародници, позволете ми от името на моето правителство и лично от мое име да ви поднеса най-добри  пожелания за успехи в бизнеса и в личния ви живот».

Ако той можеше да погледне към тълпата в тоя момент, той щеше да види, че ченетата на всички турци са паднали  и  те го гледат с отворени уста. Бойко им говори на турски?

Защо  не – Местан говори на български, и то на отличен български, защо не и Бойко на турски!

Ние всички с приятен гъдел слушаме как западните дипломати говорят на своя чаровно грешен български език по време на интервю. Така е с всички, които искат да правят бизнес или да представят друга държава у нас и навсякъде. Такава е била и България – двуезична.

Днес по-малко български турци говорят български език, отколкото българи са говорели турски език преди 1878 година. Всички известни възрожденци до един са били двуезични, но и много турци, включително турската администрация, са говорели български. И никой не ги е карал да са езикови чистници и да правят от езика национално знаме. И така и така, много хайдушки чети са носели зеления ислямски байрак преди да почнат да се пъчат като българи.

От своя страна българските турци с хиляди са останали в България не защото не са говорели български, а защото са имали България за своя родина. Те и сега щяха да я  имат за родина, ако не бяха комунистическите манипулатори, в чийто капан те и до днес се гърчат заедно с българите.

Знаменитото българско Възраждане се дължи на залитането на българите към гръцкия език и неговата древна култура, от там и воплите на един монах да не се срамуват от собствения си език.

Днес ориентирането към Европа лесно отписва турския език като особено важен елемент в националния езиков капитал. След 1878 година обаче България се оказа страната с едни от най-добрите специалисти-османисти в света. Така е и до днес. Стига само да споменем безценния държавен архив на стара Турция (цели два вагона), който Богдан Филов с гениална предвидливост приобщи към българската академична съкровищница. Днес Турция би дала мило и драго да го има обратно.

Иронията е, че когато една българка се е снимала с открито лице, със сабя в ръка и знаме «Свобода или смърт», кадъните на турците са били запердени от горе до долу и не са искали да се връщат в Турция дори и в началото на двайсти век, понеже Кемал Ататюрк е насърчавал европеещите се дами на турския елит да танцуват с мъже, с рокли и без шалвари и фереджета.

Малко чувство за хумор щеше да бъде на място и с Райна Княгиня, ако Местан и юнаците му знаеха, че в турски език няма дума за княгиня (синоними «принцеса» и «кралица»). На турски думата е чиста заемка от български – kralice. Такива кралици в Турция днес са кюрдските жени и на турците това никак не им уйдисва.

Така е с езиците, така е и с хората – взимаш и даваш.