Свободата днес и тук 24 Февруари 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Спецслужбите генерират повече скандали отколкото сигурност

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Никола Лалов, http://www.mediapool.bg

 

Политиците предпочитат да се възползват от "тайната власт" вместо да й наложат правила и да я подчинят на обществения интерес



 
 

Специалните служби в България имат особеност, която ги отличава от тези в нормалните страни- напрежението и политическите скандали, които генерират, изглеждат далеч по-съществени от предполагаемия им принос към сигурността, който се очаква от работата им.

Двайсет и шест години след началото на демократичните промени и яловите опити за реформирането на службите, те си остават бастиони на тайната власт, съчетаваща съмнителен професионализъм и неясни цели под удобното прикритие на секретността. Те са неудържима примамка за политиците да ги ползват като инструмент за укрепване на властта си, въпреки че в повечето случаи, в крайна сметка публичната власт се оказва жертва на тайната власт.

Парламентът систематично се проваля като единствената форма на граждански контрол върху тях, а често депутатите допълнително "минират" работата им със спорни законодателни инициативи, подчинени единствено на кадровото им овладяване, но не и на реалните нужди за подобряване на дейността им.

Успехите на специалните служби в цивилизования свят са трудно измерими – по правило те работят тихо и ефективно. Лакмусът за качеството им обаче е само един – усещането за сигурност и защитеност в обществото.

Когато в България се заговори за спецслужби, на преден план излизат предимно "милиционерски" интриги около овладяването им с прозрачната цел да се опъне чадър над едни интереси, а други да бъдат ударени или ограничени, като едните и другите интереси рядко съвпадат с тези на обществото и държавата.

 

Провалите им и политическите домогвания спрямо тях са толкова зрелищни и шумни, че замъгляват- а не рядко и възпрепятстват работата на останалите в тях професионалисти, като не позволяват дебатът за развитието им да излезе извън злободневието.

"Специалните" закони

Последният пример за порочния кръг, в който циклят специалните служби у нас, е Законът за военното разузнаване, който с няколко десетки години закъснение бе приет миналия месец.

Той трябва да извади разузнавачите под пагон от редкия за правова държава "комфорт" да работят без закон и да заложи ясни и точни правила в службата. Законът обаче засега само затвърди практиката промените да се правят за или срещу конкретни личности.

Публичният дебат около Закона за военното разузнаване се изчерпа около персоналния казус - кой да е директор на службата. В ГЕРБ очевидно не харесват много бившия депутат от СДС Йордан Бакалов и имат идея за друг шеф на службата. Защо това е така, засега никой не е обяснил. Депутатите от ГЕРБ подкрепиха предложението на БСП директорът на службата да не може да бъде цивилен. Последва бурна реакция на Реформаторския блок в защита на Бакалов. В отговор премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов демонстрира "изненада" от решението на своите депутати, съчетано с увереност, че президентът ще наложи вето над закона. Оттук следва, че ГЕРБ най-вероятно ще ревизират позицията си при прегласуването на закона.

През 2012 г., при първото правителство на ГЕРБ, президентът Росен Плевнелиев издаде указ, според който длъжностите шеф и зам.-шеф на служба "Военна информация" не изискват висши офицерски звания.

По това време бе възникнал персоналният казус с Веселин Иванов, който близо година бе временен директор на военното разузнаване, назначен от министъра на отбраната Аню Ангелов, след като не успя да се разбере с президента Георги Първанов кой да оглави службата.

След смяната на властта на "Дондуков" 2, Плевнелиев издаде нарочен президентски указ и коригира изискванията, след което Иванов бе официално назначен на поста.

Какви са принципните мотиви за лупингите на ГЕРБ по тази тема, остава неясно. Сега шефът на военното разузнаване пак се "определя" нормативно без принципни мотиви. Според Закона за военното разузнаване трябва да е военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание и да има десетгодишен опит в системата за националната сигурност.

Предположенията са, че поправките пак се правят заради определен човек. Това допусна и премиерът Борисов, който коментира: "И аз чух за такъв друг кандидат, който (ГЕРБ -бел.ред.) не бяха споделили с мен, така че ще ги изчакам да се върнат от кампанията. Аз го харесвам Бакалов и не виждам защо като е военно разузнаването да няма цивилен началник. Той е бил вътрешен министър. Това е човек, който е бил в Комисия "Вътрешна сигурност“ в парламента. Сиреч не е някой, взет от улицата и сложен. Достатъчно грамотен човек и достатъчно добър, според мен, професионалист, за да се възползваме от неговите качества".

Казусът "Пеевски"

Най-големият публичен скандал досега с избор на шеф на спецслужба безспорно е този през 2013 г. с Делян Пеевски. Буквално в първите дни след идването на правителството "Орешарски", мнозинството на БСП, ДПС и "Атака" светкавично прекрои Закона за ДАНС "по мярката" на Делян Пеевски, така че той да отговаря на изискванията за длъжността председател. Задължителният 10-годишен стаж в службите за сигурност, който дотогава се изискваше, бе намален до 8-годишен, като бе разписана и възможност той да е юридически.

Начинът, по който Пеевски се сдобива с разрешение за достъп до класифицирана информация, каквото законът изисква, е крайно съмнителен – чрез формална проверка, разпоредена по спешност от Орешарски и продължила едва шест дни (от които два почивни), при положение че законът предвижда двумесечен срок за това.

Мотивите, с които Пеевски бе изстрелян на ключовия пост, се ограничиха до неговата "решителност" и преживян "катарзис".

Многохилядните граждански протести доведоха до отмяна на решението за избора на Пеевски, но шефският пост в ДАНС остана под контрола на кадър на прочутия библиотекарски университет, обслужващ еднакво добре и ДПС, и Русия, както твърдят запознати.

Военно-щабните академии на Съветския съюз

Според Реформаторския блок основната идея – да отпадне възможността цивилен да е шеф на военното разузнаване - е да се ограничи възможният избор за шеф на службата до няколко генерали, завършили военно–щабните академии на Съветския съюз.

Според приетия Закон за военното разузнаване директорът на службата трябва да има висше военно звание и да има десетгодишен опит в системата за националната сигурност.

Основната амбиция при назначаването на Бакалов бе да се разбие статуквото в службата, която продължава да се командва от кадри на комунистическия режим.

Към март 2015 година - 39 % от заемащите командни длъжности във военното разузнаване са назначени преди 1991 г., като този процент е двойно по-голям в сравнение с останалите служби.

Шест процента от тях са минали и през специални школи на бившия Съветски съюз.

Въпросът става още по чувствителен на фона на обтегнатите отношения между НАТО и Москва, но той се оказва извън интересите на депутатите.

Във въздуха увисна и коментарът на председателя на вътрешната парламентарна комисия и бивш шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов, че цялата акция около смяната на шефа на военното разузнаване е свързана с интересите на Москва.

Паралелно със "съветското наследство" обаче стои и проблемът с качеството на новоназначаваните служители в службата. Налаганата строга секретност не изключва възможността да се превръщат да удобен пристан за близки до силните на деня.

Под сянката на секретността

Строгата секретност и липсата на ефективни форми за контрол е удобно прикритие и създава подходяща среда и за злоупотреби.

През 2011 г. тогавашният министър на отбраната Аню Ангелов инициира проверка във военното разузнаване, която засече много съмнителни практики в службата.

Една и съща фирма е взимала всички поръчки за строителство и ремонт в службата от 2005 година насам. Аналогична е била и ситуацията с доставката на компютри и друга техника.

Освен това не е воден регистър на обществените поръчки и не е подавана задължителната информация в Агенцията за обществените поръчки. Била е засечена и "порочна" система за специфични допълнителни възнаграждения в службата без критерии и в зависимост само от волята на непосредствения директор.

Всички тези разкрития останаха без последствия, като няма никакви гаранции, че няма да се повторят отново.

Липсата на правила, процедури и контрол не е изолиран случай за военното разузнаване.

Наскоро бившият шеф на цивилното разузнаване ген. Кирчо Киров бе осъден на първа инстанция на 10 години затвор заради за присвояване на евро и долари на стойност 4.7 милиона лева от бюджета за специални операции на разузнаването.

Друг одиозен "герой" е и Алексей Петров – бивша барета, бивш агент на българските служби за сигурност и определящ фактор в работата на ДАНС след създаването й през 2008 г. в качеството си на съветник на тогавашния председател Петко Сертов, но както се твърди, с много по-важна роля от Сертов.

Впоследствие Алексей Петров се оказа обвиняем №1 в държавата като лидер на българския "Октопод" - престъпна група за рекет и изнудване.

Ще подминем без коментар странното изчезване на Петко Сертов в Гърция през 2014 г., вдигнало на крак българските служби и щастливата развръзка с откриването и връщането му в родината от жена му.

Скандалите около специалните служби в България са толкова чести, че вече се приемат като нормални. Именно конфликт за смени по върховете на специалните служби стана повод за първата и единствена засега оставка в настоящия кабинет на Борисов – тази на бившия вътрешен министър Веселин Вучков.

Лошото е, че нито един от скандалите и "катарзизите" не води до промяна на порочния модел на взаимоотношения между държавата и специалните служби. Големият губещ е обществото, което издържа всички институции, но не се чувства надеждно защитено от правова държава.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional