Свободата днес и тук 25 Февруари 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Възходът и падението на Турция при Ердоган

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
http://www.kafene.net


В желанието си да има абсолютна власт президентът е готов да докара проспериращата в близкото минало страна до гражданска война, както и да подклажда конфликти навън

Шпигел онлайн
 
Това е родината на Реджеп Тайп Ердоган: прекрасна планинска природа край Черно море. На тучни зелени хълмове хората берат чаени листа и прекъсват работата си само за молитва. Ердоган построи за тях джамия в отомански стил на един от най-високите върхове.

Тя се издига толкова високо над селищата, че едва може да се види отдолу. Изключително опасен път преминава през планината и 45 минути са необходими, за да се стигне с кола. Много хора се катерят пеша, за да се почувстват по-близо до Аллах - и до Ердоган, любимия им президент.

"Иска ми се да можех да му целуна ръка", просълзява се Айсел Аксай (40 г.). Останала е без дъх, но усмивката й не слиза от лицето. Аксай е от Гюнейсу - селище, намиращо се в подножието на планината, от което произхожда и семейството на Ердоган. Със забрадка на главата и с черно палто, Аксай се взира в бялата мраморна сграда, която блести на слънчевата светлина.

Тя е развълнувана и щастлива да се моли тук, независимо че може да отиде само в стая без прозорци, което е за жените. "В деня на откриването на джамията видях как хеликоптерът на президента прелита оттук", казва тя. "Толкова се гордеем с него". Много хора споделят чувствата на Аксай.

Те боготворят Ердоган, когото смятат за един от тях - религиозен, обикновен човек, стигнал до върха с упорит труд.

Ако настроенията в останалата част от страната бяха като в Гюнейсу, Ердоган - който управлява страната почти еднолично 13 години - нямаше да има проблем да си осигури триумфална победа на изборите на 7 юни. Хората тук обаче не са единствените избиратели, а Партията на справедливостта и развитието (ПСР) получи едва 40.9% от гласовете, като изгуби абсолютното си мнозинство.

Разгромът разруши мечтата на Ердоган да превърне Турция в президентска република и цялата власт да премине в неговите ръце. Избирателите решиха Народно-демократичната партия (НДП) да влезе в парламента и така за първи път прокюрдска партия премина 10% бариера.

Ердоган обаче се е вкопчил във властта и не се отказва от мечтата си. Той позволи преговорите за сформирането на коалиция да се провалят и насрочи нови избори за 1 ноември. За Ердоган единственият приемлив резултат е абсолютно мнозинство за ПСР. И той рискува всичко, за да го осигури.

Реджеп Тайп Ердоган - вярващ мюсюлманин, популист с дар слово, модернизатор и баща на турското икономическо чудо - рискува да се превърне в автократ, който въвлича страната си в гражданска война и подклажда конфликти извън границите на Турция.

Първо, искаше да свали от власт сирийския диктатор Башар Асад, после прекалено дълго време пренебрегваше "Ислямска държава" (ИД). Сега воюва с кюрдите - единственият партньор на Запада в битката срещу ислямските екстремисти. Ердоган възстановява стари военни фронтове, буди недоверие и национализъм. Той вкарва в затвора журналисти и критиците си. Ердоган е свикнал да си поставя амбициозни цели. Той искаше да реши кюрдския конфликт и да съживи икономиката. Искаше да модернизира страната и тя да тръгне към Европа. И се провали напълно в това.

До съвсем скоро Турция, която е в НАТО, беше смятана за единствената държава в ислямския свят, където може да има демокрация. Страната беше посредник между Изтока и Запада и беше на път да получи статут на страна - кандидатка за членство в ЕС. Днес обаче Турция е на другия полюс: държава, която е изправена пред опасността да изпадне в колективна лудост, подклаждана от фанатизъм, изключителен национализъм и странни конспиративни теории.

Обиколка из Турция показва, че държавата е разделена. От едната страна е Турция на Ердоган. В нея влиза родният му град на Черно море Ризе, градовете, икономически чудеса на Анадола, като Кайсери и, разбира се, Анкара. От другата страна са районите, където са неговите врагове - от населения с кюрди Диарбекир, където хората се страхуват за живота си, до планините Кандил, където кюрдските бунтовници са се окопали, и накрая - Истанбул, ядрото на турската демокрация.

Диарбекир: Новата гражданска война

Гюлтан Къшанак (54 г.) затваря очи, когато прозорците в кабинета й започват да се тресат. През няколко минути бойни самолети преминават със силен шум над кметството в Диарбекир на път за планината Кандил. Там, в автономния регион Кюрдистан, турските военни бомбардират от 24 юли позиции на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК).

От началото на 2014 г. Къшанак (54 г.) е помощник кмет на Диарбекир - първата жена, заемаща този пост. Прокюрдската НДП, която получи над 80% от гласовете тук през юни, настоя всички важни длъжности да се поделят между мъж и жена. По време на предизборната кампания НДП се прокламираше не само като партия на кюрдите, а и като защитник на равенството между половете и на правата на хомосексуалистите.

Всичките й кандидати обещаха да гласуват срещу плана на Ердоган за създаването на президентска република. След като става ясно, че НДП е получила 13% на изборите на 7 юни, населението на Диарбекир, най-големия град на югоизток, ликуваше. Това беше само преди 3 месеца. Днес обстановката е ужасяваща. До настъпването на нощта е тихо. Магазините затварят рано, а хората предпочитат да се приберат по домовете си, за да не рискуват живота си.

Почти всеки ден избухват престрелки между турските сили за сигурност и поддръжниците на ПКК. В град Джизре, който се намира близо до границата между Сирия и Ирак, бе въведен вечерен час в началото на септември. 113-хилядното население е хванато в капан, а най-малко 30 души бяха убити, твърдят местните хора. Обстановката започва бавно да прилича на тази по времето на последната гражданска война, която започна през 1984 г. и отне живота на 40 000 души.

Къшанак също се е борила за кюрдската кауза, но никога чрез насилие. През 1983 г., след военния преврат, кюрдският език е забранен. Малко по-късно ПКК започва да агитира за собствена държава и против властта в Анкара.

Тактически обрат

Фактът, че обстановката в страната се поуспокои, за по-младото поколение е постижение на Ердоган. Той беше първият турски премиер, който говори за "кюрдския проблем" през август 2005 г. Извини се за грешките, допуснати от държавата при решаването на проблемите на най-голямото малцинство в страната и обеща ново начало. Мирният процес бе най-амбициозната инициатива на Ердоган. Той инвестира милиарди евро в инфраструктура в югозападната част на Турция, разхлаби забраната за кюрдския език и разреши кюрдското радио и телевизия.

През 2012 г. започнаха мирни преговори с намиращия се в затвора основател на ПКК Абдулла Йоджалан, който през февруари 2015 г. призова последователите си да спрат насилието. По това време Йоджалан говореше за "историческо решение". Половин година по-късно обаче неговите думи изгубиха смисъл. Ердоган сложи край на мирния процес.

Защо насилието бе възобновено? Къшанак смята, че ПСР пак тласка страната към гражданска война, защото НДП влезе в парламента. Ердоган се нуждае от ескалация на напрежението, за да си осигури абсолютно мнозинство и да изхвърли НДП от парламента. Много кюрди споделят възгледите на кметицата, но те не са единствените, които мислят така. Доста хора смятат, че ескалацията на насилието позволява на Ердоган да се представя като пазител на стабилността преди предсрочните избори или просто за да анулира вота в името на националната сигурност.

От своя страна правителството обвинява кюрдските бунтовници, че са започнали насилието. "ПКК злоупотреби с мирния процес, за да обнови тайно арсеналите си", казва Мухсин Къзълкая, която е депутат от кюрдски произход от ПСР. За причините може да се спори, но едно е сигурно: насилието избухна отново на 20 юли, когато атентатор камикадзе, за когото се смята, че е свързан с ИД, уби над 30 души в Суруч, близо до границата със Сирия.

Два дни по-късно бойците на ПКК застреляха двама полицаи в жилището им в Джейланпинар, на около 200 км от мястото на взрива. ПКК обяви в интернет, че екзекуциите са извършени като отмъщение за нападението в Суруч. Според ПКК полицаите са подкрепяли ИД. На 24 юли турското правителство започна да бомбардира позиции на ПКК. От началото на военната кампания правителството обяви, че са убити 2000 кюрдски бойци. В това число обаче не влизат цивилните кюрди, които също станаха жертва на въздушните удари. Не са включени и турските войници, убити от ПКК.

Чайкара: Мъченици и свобода на изразяване

Няколко дни след като Ердоган откри джамията на планинския връх край Гюнейсу, той присъства на погребението на полицая Ахмет Чамур в близкия град Чайкара. Хиляди се стекоха на церемонията. Ердоган се появи преди тях. Държейки микрофон в едната си ръка, той се наведе над ковчега на Чамур. "Сбогуваме се с нашия мъченик", каза президентът. "Семейството му трябва да бъде щастливо! Роднините му трябва да бъдат щастливи!" Ердоган припомни на всички, че в рая мъчениците стоят до пророците.

Това утеха ли е? Мехмет Чамур, брат близнак на загиналия полицай, клати глава. Той стои под турското знаме, до плакат със снимка на брат му. В продължение на дни Чамур се среща с различни хора. Той обаче не иска да говори, особено пък с чуждестранни журналисти. Само въздъхва и от устата му излиза изречение, изпълнено с горчивина: "Брат ми даде живота си за Югоизточна Турция". Роднините на мъчениците трябва да внимават какво говорят. На погребение през август роднина на убит войник бе обвинен, че е "обидил държавник", след като по време на траурната церемония мъжът се оплакал, че Ердоган "е изпратил този млад човек в гроба".

Битка на много фронтове

В Чайкара снимка на мъченика виси на вратите на магазините. Всеки, който пита за него, е гледан с подозрение. Възрастен мъж, собственик на заведение за чай, е един от малкото, които говорят. Той казва, че Ахмет Чамур е бил добър човек, който, както повечето хора, е подкрепял ПСР. "Ние сме религиозни и затова обичаме Ердоган. Тези погребения обаче няма да му донесат повече гласове на изборите".

Изведнъж възрастният мъж млъква и очите му се разширяват. Появяват се двама полицаи - единият е в униформа, а другият - цивилен. Питат за какво разговаряме. След това искат и личните карти. Единият ги взима и изчезва. Когато се връща, казва нещо и ни връща паспортите. "Вече можете да си тръгвате", казва той заплашително.

За правителството битката да контролира разказите за политическата обстановка е толкова важна, колкото и битката, която се води в югоизточната част на страната. Затова на кореспондентите на чужди издания и независимите турски журналисти не е разрешено да присъстват на "погребения на мъченици". На тях могат да присъстват само изрично одобрени репортери от проправителствени медии.

Свободата на словото и изразяването са в упадък в Турция при Ердоган. От години редакциите са обискирани от полицията, а журналистите са арестувани. Ситуацията обаче никога не е била толкова лоша, колкото е в момента. В края на август двама британски репортери бяха задържани в Диарбекир и обвинени в "участие в терористична дейност". Първо бяха отведени в строго охраняван затвор, а след това и депортирани. Малко по-късно това се случи и на холандски журналист.

Турция води война срещу западните медии като "Ройтерс", Би Би Си, Си Ен Ен и Шпигел", казва турският министър на културата Ялчън Топчу, който сравнява битката с тази при Галиполи. Това показва колко нервно е правителството, че може пак да не спечели абсолютно мнозинство в парламента след предстоящия вот.

Години наред монополът на ПСР във властта изглеждаше гарантиран. Сега обаче няма доказателства, че стратегията на Ердоган ще проработи. Социологическите проучвания показват, че нито ПСР, нито някоя от другите партии ще успее да спечели значително повече избиратели от тези, които имаше на 7 юни.

Всичко започна в Истанбул

Парк в централната част на Истанбул е мястото, откъдето започна да се разхлабва хватката на Ердоган около властта. Паркът, в който има няколко дървета и затревена площ, е заобиколен от асфалт, не е нито голям, нито красив. Според някои турци оттук тръгват всички злини, а според други паркът е ядро на надежда. Единственото нещо, за което и двата лагера са съгласни, е, че това, което се случи тук в началото на 2013 г., промени страната.

Днес името "Гези" е повратна точка в ерата "Ердоган". Преди протестите в парка Ердоган изглеждаше като всемогъща, почти свръхестествена движеща сила, единствения човек, който няма да позволи разделение на Турция, докато страната върви към успешно бъдеще. Историята около "Гези" обаче показа истинското лице на Ердоган: жаден за власт, параноичен автократ, който свърза протестите в парка с конспирация на враждебно настроени сили, чиято задача е да отслабят Турция.

Всичко започна с няколко природозащитници, настояващи за запазването на парка, който трябваше да бъде унищожен, за да се издигне търговски център - един от безбройните инфраструктурни проекти на Ердоган. Само в Истанбул той планираше да построи трето летище, най-голямото в света, трети мост над Босфора, огромна джамия с шест минарета и "изкуствен Босфор" - втора връзка между Черно и Мраморно море.

Активистите си направиха лагер в парка, преди Ердоган да изпрати полиция, която да ги разгони. Силите за сигурност изгориха палатките и разгониха активистите с водни оръдия и сълзотворен газ. Снимките се разпространяваха като горски пожар и стотици хиляди турци се присъединиха към протестите в знак на солидарност. За дни протестите прераснаха в истински бунт. За първи път голяма група от хора неочаквано показа истинските чувства на част от населението: недоволство от авторитарния стил на управление на Ердоган, от неговата арогантност и нетолерантност.

"Гези промени всичко", казва активистът Гьокхан Бичиджи (36 г.). Той участва в протестите от началото им. Тогава работи за тв канал, който е много важен за правителството. Много турци осъзнават, че повечето от медиите не са нищо повече от "дългата ръка на ПСР", казва Бичиджи. След "Гези" броят на турците в "Туитър" главоломно се увеличи от 1.8 млн. до над 9 млн. души. Бичиджи реши да напусне работа и създаде своя мрежа с над 200 граждани, които се изявяват и като репортери в 45 града в страната. "Искахме да създадем нов вид новинарска агенция до края на годината", споделя той.

Кайсери: Религиозните търговци на Ердоган

Разбира се, президентът все още има верни последователи, като много от тях живеят в Кайсери. Махмут Хичялмаз (58 г.) е един от тях. Той е председател на местната търговска камара. Организацията му представлява интересите на 17 000 компании в Кайсери. Градът е най-големият "анадолски тигър". Според Хичялмаз ситуацията в страната едновременно е ясна и заплетена.

"До май 2013 г. бизнесът беше добре", споделя той. "Гези" обаче извади Турция от баланса, който беше постигнат". Протестите не бяха обикновени демонстрации, казва той. Това, което ги свързва със сегашната криза, е фактът, че "чуждестранни актьори" се опитват да отслабят Турция. Освен това "кой турчин, който обича родината си, може да бъде против строежа на трети мост или трето летище в Истанбул"? Никой, разбира се.

Преди ПСР да дойде на власт, политиката и икономиката на Турция бяха контролирани от светски елит от генерали, съдии и бюрократи. Те се възприемаха като пазители на наследството, оставено от основателя на Турция Кемал Ататюрк, който не е бил особено загрижен за вярващото консервативно малцинство от населението. Малко инвестиции са направени в бедния Анадол. Добре платените длъжности винаги са давани на елита. На набожните жени е забранено да посещават университет със забрадка.

Ердоган обаче даде обещание на вярващите: можете да бъдете религиозни и богати. Той отвори нови пазари за предприемачите от Анадола. Приватизира големи държавни предприятия като "Тюрк телеком", повечето компании за обществени услуги, пристанища и летища. Либерализира трудовия пазар и успешно се пребори с инфлацията. Разреши забрадки да се носят в университетите.

В първите години от управлението на Ердоган икономиката отбеляза годишен ръст над 9%. В градове като Кайсери много хора станаха милионери, тъй като се появиха нови индустрии. Подемът осигури на Ердоган подкрепата на религиозни бизнесмени като тези в Кайсери. Той имаше подкрепа и на друга група: бедните. За първи път по-бедните хора можеха да се преместят да живеят в социални жилища, субсидирани от държавата.

В кабинета на Хичялмаз една от стените е украсена със златна рамка, в която думата Аллах е изписана калиграфски на арабски. Има и голяма негова снимка до Ердоган. ПСР помага на Турция да върви напред, казва шефът на търговската камара. Освен това партията убеждава турците, че кюрдите трябва да имат същите права като всеки друг. "Дадохме на кюрдите правата им. Инвестирахме в градовете им", казва той. "Какво повече искат? Какво право имат да убиват полицаи?"

Планината Кандил, където враговете се крият

Централата на ПКК се намира в края на планински път, който преминава през скалиста местност. Бойци с автомати "Калашников" проверяват преминаващите превозни средства. Посетителите могат да влязат в планината Кандил в Северен Ирак с изрично разрешение от ПКК. Портрет на намиращия се в затвора лидер Абдуллах Йоджалан украсява хълма. Огромни дупки, оставени от бомбардировки, се виждат край пътя. Али Хайдар Кайтан (65 г.) стои в каменна къща и има само едно желание: иска да се върне в Турция, страната, в която е роден и за чието правителство той се е сражавал като студент.

През 1974 г. заедно с Йоджалан и други активисти Кайтан основава тайната организация, от която по-късно произлиза ПКК. От основателите той единствен все още е на бойното поле. Йоджалан е в затвора от 1999 г. Останалите са обърнали гръб на организацията. Лидерът на ПКК носи камуфлажни дрехи. Охраняван е от бодигардове и рядко остава на едно и също място повече от ден. Знае, че всяка възможност да се върне в Турция се е изпарила в последните няколко седмици.

В последно време ПКК воюва на два фронта. На единия се бие с турската армия, а на другия - с ИД в Северен Ирак и Сирия. От няколко седмици ПКК е в необичайна ситуация. Враговете й - турското правителство и ИД - взаимно си обявиха война. Анкара дълго време позволяваше на ислямската терористична организация да се разраства необезпокоявана. Джихадисти бяха лекувани в турски болници и на ИД беше разрешено да наемат нови бойци в Истанбул и Анкара. Дори доставки на оръжия и храна преминаваха през Турция.

Когато обаче правителството обяви, че ще започне да осъществява въздушни удари срещу терористите, то не бомбардира ИД. Поне не наистина. Вместо това първоначално атакува позиции на ПКК, борбата на Турция срещу ИД осигури алиби за войната срещу кюрдите, които отблъснаха силите на Асад и създадоха свое правителство. Турците се страхуват, че един ден може да се появи кюрдска държава в непосредствена близост до тях.

Али Хайдар Кайтан отрича подобна възможност. ПКК се променя с годините, казва той. Вече не се борим за собствена държава, искаме автономия. Вината за последната ескалация на насилието директно носи Ердоган, казва Кайтан. Насилието, нападенията и убийствата - всичко това просто е реакция на атаките на турските сили за сигурност. "Ердоган ни обяви война. И ние се защитаваме", казва той.

Според Кайтан възможно е двете страни да се върнат на масата на мирните преговори, но само при три условия: Турция да спре въздушните удари срещу позициите на ПКК; Йоджалан да бъде освободен; независим посредник като САЩ да участва в преговорите. От своя страна Ердоган настоява ПКК да свали оръжията, без да поставя условия. В противен случай той заплашва да не спре, докато ПКК не бъде напълно разгромена.

Защо Ердоган трябва да склони пред исканията на Кайтан? "Той няма избор", казва Кайтан. Днешните млади бойци са доста по-радикални от неговото поколение. "Ние, по-възрастните, сме последните, които можем да постигнем компромис. Иначе ще бъдем във война 30 години."


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional