РОДНАТА ПОЛИЦИЯ ГИ ПАЗИ

     Свидетели станахме на още едно геройство на славната българска полиция. Тя мъжествено понесе врясъците, издевателствата и обидите на вилнеещи хулигани посред нощ в центъра на столицата. Нищо не разклати нейната непоклатимост и непоколебимост да остане героически на мястото си, безмълвна и величествена.  Поредната плюнка на бандата в лицето на цялото общество бе понесена стоически и гордо от родните ни полицаи.  И когато гражданството – ех това гражданство, никога не е наясно с висшите мотиви на полицейското нищонеправене! – искаше тяхната намеса, родните бранители на реда разясниха, че това не са хулигани, простаци и побойници, а видни български депутати, облечени в имунитет.

          Веднага изниква въпросът защо и в кои страни народът си избира простаци и побойници за депутати; но той ни отклонява от темата и е достатъчно дълбок и вековечен, щом нито Алеко го описа като хората, нито  Иван Хаджийски успя да го обясни научно.  Ясно е, че остава за решаване на бъдните поколения – както и всички останали въпроси в държавата.

          А може би нещата са свързани, как мислите?

          Тъй или иначе, славната българска полиция, известна с аристократичните си маниери, отново бе на висота.  В друга държава бандата щеше да е прибрана отдавна, като обвиненията в простащина и хулиганство щяха да са смехотворно нищожни пред останалите. Например за държавна измяна.  Или щяха да бъдат натирени на североизток да си пият водката с тавариш Депардийо – единственият емигрант на Изток от времето на Коминтерна насам -  а знойни комсомолки да ги молят за автографи.  А може би щяха да организират кръжоци по политпросвета сред останалите затворници в Бобов дол.  Възможности много, но сигурното е едно – нямаше нито депутати да бъдат, нито блудстващи политици, нито среднощна банда.

          Но това е в държави, където полицията не е толкова коректна и политически зряла.  Където политиците не ходят с дузини гавази около себе си.  Където управляващите отиват на работа – представяте ли си, на работа, като някои надничари! - с метро, автобус или колело.  Където в селата има полиция и участъци, къщите са без огради и не се заключват, а пердетата са само за украшение.  Където ако някой те нагруби или посегне на имуществото ти, е изправен още на другия ден пред съдията, и присъдата не може да отмени никой – нито с власт, нито с пачки.

          С други думи – където има държава.  Държава, на която полицията е облегната, и хич не й пука дали някой има или няма имунитет, щом престъпва закона.  Не сте забравили друг един побойник и псувач, дето не само му се размина, но и втори път вече е министър. Не на физкултурата при това, а на другата култура.  Как мислите, ще стигнат ли два мандата, за да научи какво е култура, или ще сее своята лична култура от висотата на министерското кресло?

          Да, нещата са свързани. Треперенето на полицията пред властващите гангстери може да е позорно, но е разбираемо. Щом не могат да озаптят вилнеещите цигани по селата, как ще озаптят вилнеещите депутати на жълтите павета? Ами нали скоропостижно ще ги пратят да се извинят на височайшите простаци и след това тихомълком ще отпътуват в покрайнините да дебнат циганите край стоборите. Е, от какъв зор да си развалят рахатлъка?

          А като си помисля – ако някое от тези момчета  беше извило вратлетата на шайката пред десетките камери, пък да им щракне закопчалките и да ги натика любезно в полицейската кола – днес щеше да бъде национален герой. Просто защото си е свършил работата. Гордост и надежда на народа.  И този народ нямаше да допусне такъв хипотетичен полицай да бъде тормозен след това, защото общественото презрение и омерзение вече се превръща в сила, съизмерима със силата на властта.

          Така че тези момчета пропуснаха звездния си миг.  Но няма място за униние – навъртайте се около властимащите и може би още днес ще ви се удаде случай да блеснете.  Много е просто – забравяте страха.  Все едно се хвърляте да спасите удавник.  А всъщност спасявате себе си.

          Повярвайте, няма страшно.  Единственото страшно нещо, както са казали мъдрите хора,  е самият страх.