Съдебна реформа ли?

Корумпираните съдии не се различават по нищо от корумпираните политици. Освен по това, че те не дължат обяснения на никого.



След няколкомесечна истерия, съдебната реформа зацикли в мъглата на предизборното затишие. Само белокосия почитател на руската музика и върл противник на френските шансони "покачва градуса" - и неговия личен и новинарския такъв.

В страни от "среднощните приключения в магазинчето", където нямало ни контрабанда, ни памперси, една много по-тъжна и важна случка мина и отмина през медиите, като есенен вятър.

Пловдивският окръжен съд отмени двегодишната условна присъда на гръцкия студент Христос Боскос, който на 19 май 2014 година със сто километра в час премина моста на Герджика в Пловдив и връхлетя върху автобусна спирка, прегазвайки 17 годишната Катерина Матеева.

Неочаквано, съдът отмени и присъдата на втория шофьор, участвал в инцидента. Но това не е всичко. Изненадващо съдът отмени и присъденото през юни тази година обезщетение от 12 000 лв, които двамата трябваше да платят на момичето за лечението и. Семейството й логично е обезверено, а всички се чудят как се стигна до тук.

Този сигнал от съда идва в поредната кървава седмица по родните пътища, която увеличи инвалидите и изпрати още българи към онзи свят. Тук съдебната реформа няма нищо общо. Тук говорим за съдии, които обикновено остават в периферията на общественото внимание, защото по правило техните решения не се коментирали.

Така ли? И кой е казал, че решенията на съда не трябва да се коментират? Защо съдиите не излизат публично да се аргументират? Те съдят според закона или са над закона?

Преди да ми кажете, че генерализирам, искам да се извиня на всички почтени хора, които са облекли съдийската тога, но сигурен съм, че и те разбират, че корумпираните сред тях вкарват всички им в калта.

Корумпираните съдии не се различават по нищо от корумпираните политици. Освен по това, че те не дължат обяснения на никого. Могат дори и да бавят мотивите си с години докато обществото забрави за скандалните им решения.

Само че обществото не трябва да забравя. Не трябва да забравя избягалите от правосъдие убийци, освободените по странен начин престъпници и винаги чистите като сълзи силни на деня.

Съдебна реформа ли? Тя ще започне когато видим поне един съдия на подсъдимата скамейка, редом до корумпираните политици и прокурори. Всичко друго е престъпна подигравка с истинските жертви на престъпления.