ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ

«Един ден  – казва ми моят приятел И.С. – някъде в седемдесетте години водех като преводач американска делегация из страната и първо отидохме в Кремиковци. По онова време правешкия   негодник Тодор Живков се мъчеше да се фука пред света с постиженията си и считаше, че Кремиковци е едно от тях.

Колите ни стовариха пред един огромен цех. Вътре от край до край беше пълно с машини от всякакъв вид. Цехът наистина беше толкова огромен, че човек се чувстваше в него нищожен. Около машините стояха разни работници с видимо нови престилки и гузно поглеждаха към тия странни костюмирани същества, дошли да ги посетят. Не беше трудно да се види, че повечето от бачкачите не работеха, някои си приказваха и си пушеха.

На едно място над главите ни висеше надпис: «Герой на социалистическия труд!». Един от американците поиска да му го преведа. Сам разбираш – казва И.С. – не ми беше лесно и имаше нужда от допълнителни обяснения, от които също не съм сигурен, че американеца разбра точно какво значи това.»

Така си спомних за ония славни времена, когато западните капиталисти корегираха думата «социализъм», с която парадираше соцлагера, като го нарекоха «държавен капитализъм».

Западният свят обичаше горещо да прави бизнес с държавния капитализъм на «соцлагера». Помислете само – държавата, тоест партията (или партията, тоест държавата) е единствената институция, с която западните бизнесмени трябваше да правят сделки!

С работническата класа няма никакви проблеми, тоест няма стачки и войнствени профсъюзи – всички са доволни, всички имат големи заплати и обичат партията и правителството! Опозиция не съществува. Класи няма и всички противоречия, така характерни за капитализма, както ни учеше партията,  при социализма са разрешени и не съществуват.

Партията и държавата са едно, те са просто една компания – най-добрата гаранция за всеки бизнес. Кой бизнесмен не обича да прави сделки с такива идиоти?

Но това са стари работи, отминали като ланшния сняг. И ето че днес по канала на Блумберг чувам един финансов експерт да описва Китай така: « Това е една компания, която се счита за държава!» Така отново се сетих за държавния капитализъм.

Специалистът продължи да обяснява защо инвеститорите се изтеглят от Китай, защо не трябва да се вярва на цифрите на китайската борса и защо с такава компания-държава всеки бизнесмен трябва да е готов да офейка при първия повей на финансова несигурност.

И бизнесмените вече офейкват. Защото ако правиш бизнес в Китай донякъде си траеш за смачканата опозиция, за строго контролирания интернет, за огромни настроени градове, целите апокалиптично празни, маси селяни изскубнати от земята и натикани да стават граждани, за търговията с органи от затворнически тела и т.н., но си траеш само донякъде – до там, докъдето свършва отговорността на тая червенознаменна компания-държава да поддържа финансова отчетност към световния капитал, дошъл да развива страната й.

Китай, излюпен от хилядолетната си нарцистична хралупа, е тръгнал да завладява света с принципите на свободната търговия. За да купи на Африка ресурсите обаче китайската компания-държава прави гигантски подаръци като железопътни линии, пътища и летища, често оставени недовършени и обрасли в своята безсмислица.

Тази партия-държава кара и негово руско светейшество Владимир Владимирович Путин, цар на всея Рус,  също да контролира интернета, да убива показно на Червения площад, да обявява суверенитета си върху Арктическия океан, да сваля пътнически самолети с ракети и да забранява руснаците да знаят колко са богати неговите авери в компанията-държава.

С такава компания-държава неизбежно войната става мир, робството – свобода, a игнорантността – сила. Така поне мисли моят приятел Джордж Оруел.