Докога

Няма по-лицемерно внушение от уверения глас по телевизията, който ни убеждава, че купуването на гласове е престъпление, докато то тече с пълна сила. Също и от този, който призовава да не купуваме контрабанда – разбирай цигари. Кампания, в която са впрегнати държавни институции в разпознаваемо чия полза. Срещу чиято полза покълна, узря и се  увенча с несъществен успех протеста от юни 2013. Несъществен – защото не изкорени заложената матрица, от която щедро да се бозае. Фактът, че пребозалата с власт от десетилетия  БКП – БСП  върви към зануляване, не е повод за празник.

Купуването си върви с пълна сила – все по-успешно и убедително, независимо, че е престъпление.  Ще оспори ли някой твърдението на Огнян Минчев, че „вече в България няма да има избори.” Защото за политическата управленска класа вече е по-удобно да купува гласовете на хората, отколкото да полага усилия да ги убеждава да подкрепят платформа от идеи за развитие, която липсва. Организацията отново е вертикална – като в доброто старо време. Предлагат ни статут на познатия  „правешки обор”, от който да изпитаме хоризонтален възторг.

Ще оспори ли някой извода на Илиян Василев, че българският властови модел „стъпва върху неокомунистическа матрица.” Модел, който е по образец на „руския модел – бизнес чрез държавата и власт, която ограничава партийна и бизнес конкуренция в полза на политическите олигарси.”

60 процента от избирателите в малките населени места не знаят, че в датата на местните избори ще се проведе и референдум за електронно гласуване. Тази възможност остана, след като 43-то Народно събрание осакати и предотврати възможността за мажоритарно и задължително гласуване. Тече открит и подмолен бойкот и срещу „промъкналото” се електронно такова.

Извинявайте, ама не можем да се опиваме само от успешното усвояване на еврофондовете. Не можем да си го накичим като карамфил на петлица или като цигара зад ухо. Или ще легнем на кълка, защото строежът на магистрали изчерпва всякакви реформи и се отъждествява с тях. Т.е. – повече да не искаме и да не очакваме.

Домът на живеещия в Париж журналист Атанас Чобанов от сайта „Бивол” е бил посетен от представители на един български канал. Интересували се от статута на дома му в негово отсъствие.

Какво ли би станало и ще доживеем ли това време, ако не един екип – безропотен изпълнител на нареждане за тормоз, а всички от медийната империя обсадят дома на своя повелител с въпроса не „Кой?” (защото е ясно),  а „Докога?”.

Какво ще стане, ако възторгът от волейболния успех се прелее в гражданско движение с ясни изисквания  към управленската матрица. Тук нещата се разминават като неуспешно застроена супа. Вертикалните готвачи на прехода я пресичат успешно засега.

Но все някога ще проумеем, че става въпрос за общия ни вкус, стандарт и бъдеще, а не за имитации на такова, каквото натрапливо продължават да ни сервират.

Какво става по въпроса за демонтирането на МОЧА – мемориала на окупационната червена амия. Руско момиче – Наталия Толоконолнникова ни дойде на крака и закачули глави от натрапения ни паметник.

А ние …

Кошмарът на днешния политически уют би бил, ако спортният патриотизъм се трансформира в граждански.

Не се получава. Засега.

Още нещо лицемерно – денят за размисъл преди изборите.  Значи ли това, че останалите 363/4 дни от годината са повод за липса на размисъл. Защото каквото трябва, ще свършат наетите политически брокери – включително и с присъствието си в нечии листи – като начин да се превъзпитат. Да станат по-добри и чисти. А ние да ги изтърпим.

А "досадният" посланик на Френската република у нас продължава да мъти водата на родната ни политическа кочина.