Николай Флоров
Между външните министри на България и Русия прехвърчаха искри. На пръв поглед (и за пръв път) българският премиер си позволява да се обръща към Русия като към друга държава, да я призовава да се вслушва в думите му и дори да й споменава за високите цени на газта, която тя продава на България. Някой дори би си помислил, че България едва ли не демонстрира пред Русия своята независимост и достойнство.
Не бързай да ликуваш, читателю! Това е само заради засегнатото его на премиера, което ние знаем, че той пази със завидна докачливост. Досега той можеше да шибне Русия много пъти за нейната наглост да дойде по времето на Орешарски и да започне едва ли не по заповед строежа на Южен поток.
Ако идем по-назад ще си спомним, че същият този Лавров-Наглов лепна на България етикета «троянски кон» в Европа, използвайки идеята на добре познатия му Георги Димитров, лигавчето на Сталин, от седмия конгрес на коминтерна за така наречения «единен фронт». Идеята е по сталински пределно цинична: съюзяване с организации и партии, които биват унищожавани докато се работи заедно с тях. Като генерален секретар Димитров е трябвало да огласи идеята и да обясни каква е целта за съюз с некомунистически партии: да се създаде «троянски кон» който да проникне в лагера на врага и да го унищожи.
Ето за този Лавров-Наглов става дума, който очевидно добре е запознат и със сталинизма, и с коминтерна на Г. Димитров.
Лавров не само дава акъл на българите и подиграва българския премиер. Той знае, че в България има традиция българите и техните правителства да се влачат на четири крака пред Русия и да мълчат като пукели от страх да не им се разсърди. Това е старо комунистическо наследство, което от време на време изплува дори и днес. Ще го видите не само в апотеозните изявления на Бойковия адютант Цецка Цачева за «генетичната връзка на българския и руския народ», но и в думите на самия премиер за българите като «техни братя, най-добри приятели, славяни, православни...»
Той очевидно мисли, че с руснаците трябва по живковска традиция да замазва с голямата баданарка, независимо че нито едно от горните определения за българите не е вярно.
Иска се просто един по-образован съветник да му стои под ръка и да го учи на елементарна история. При по-добри намерения може и да отвори тълковния речник и да му обясни значението на думата «достойнство». Тогава и нацията няма да се влачи на четири крака пред наглеца Лавров.