София на три морета

"Тук ще бъде пристанище Павлово". Преди години това е гласяла една от табелите в покрайнините на София. Тя загатва за проекта "Софийско море". Несъмнено граничеща с безумието, тази идея се превръща в неизменна част от  ежедневието на софиянци в продължение на години през периода на социализма.

България на три морета... Такъв излаз е имала по времето на цар Иван Асен II. Споменът се е запечатал  като символ на зенита и мощта на българската държава. И досега някои често се връщат към него.

Но нека се пренесем в началото на 50-те години на ХХ век, откъдето започва разказът ни. Вече 4-та година БКП управлява, държавата е прекръстена на Народна Република България, а за първи секретар на ЦК на БКП и министър-председател е обявен Вълко Червенков. Само за няколко години, от 1950-а до 1956-а е извършено невиждано до тогава по мащаби строителство – промишлени комбинати, язовири, копаят се проходи през Балкана...

Как става? С бригадирско движение с мотото "Да строим за родината!", трудови войски, че дори и с участието на редовната армия в "доброволните" дейности по строежите. Не само това, ами трудовата повинност е засягала всеки "другар" от обществото –  например, хирурзи и часовникари изграждали пътища или пианисти и зъболекари копаели канали. Може би обзети от краен ентусиазъм, може би вдъхновени от "победата на червената идея"  държавните ни ръководители разпореждат началото на проекта "Софийско море" или "София на три морета".  Идея, която днес мнозина оценяват като нелепа.

Първоначалната цел на мащабния проект е била течението на река Дунав да бъде пренасочено към София, т.е. река Искър да потече наобратно чрез система от шлюзове. Достигнала до София, водата, която извира от планината Шварцвалд е трябва  да запълни т.нар. Софийско море, което от своя страна да бъде свързано с река Струма. Предвижда се и връзка с река Марица и по друг прокопан канал да стигне до Черно море. Чрез тези плавателни канали корабите биха могли да плават от Балтийско море, с което Дунав е свързан в Германия, да минават през Софийското море и по Струма да достигат Бяло море, а по Марица до Черно море. Резултатът – София на три морета.
 

Властите наредили, че всеки гражданин на София е длъжен да участва в изкопаването на канала с определен брой работни дни на "обекта" – от 3 до 20 месечно. И тъй като повечето софиянци имали постоянна работа, изпълнението на този норматив оставало най-често за почивните  дни или отпуските им, а понякога дори по време на самия работен ден. Мъже, жени, деца, учени, писатели, лекари и детегледачки – тези хора биват заставени да копаят "за родината". Всяка сутрин 2000 софиянци били събирани от предварително уговорени пунктове, извозвани до "обекта", получавали са кирки, лопати и кофи и започвали да копаят.

Проектът започнал постепенно да създава трудности за властта. Простата причина е липсата на всякаква техника (били осигурени 2 багера и 2 булдозера за 17 километра канал, широк 20 м и дълбок 5 м), както и тоталната липса на организация. Според писателя Георги Марков, който определя проекта "Софийско море" не само като безумие, ами и като тероризиране над населението, този строеж е продължил 7 и повече години.

Стигаме началото на 60-те години. Пропагандата вече не споменавала грандиозния проект на БКП, наречен "София на три морета". Сетили се все пак, че ако се напълни прокопаният канал, градската част на София щяла да бъде залята с вода – нещо, за което експерти и учени алармирали още преди на софиянци да бъде заповядано да копаят.

Историята със "Софийското море" обаче не завършва дотук. След десетина години на тежко принудително копаене и стотици загубени работни и почивни дни, новата заповед, идваща от върховете на Партията, била да се закопае всичко изкопано до този момент. Софиянци нямали право да негодуват, нито имали право да откажат и започнали чинно да връщат пръстта в огромната дупка, зейнала в полите на Витоша.