ЗАВЕТНАТА ГЕРМАНИЯ

От никого не може да избегне любопитния факт, че всички бежанци от Близкия, Средния и Далечния изток до един гонят като своя крайна цел Германия. Макар че има много желаещи и към Швеция, Англия и Франция, техният брой бледнее в сравнение с Германия.

Това е един своеобразен Deutschland uber alles, тоест Германия над всички.

Всички знаят, че Германия днес е динамото на обединения континент – без нея той не би могъл да съществува в буквалния смисъл на думата. И макар че обединяващата роля на останалите развити европейски страни е извън всякакво съмнение, Германия си остава гравитационния финансов и индустриален център, който държи нова Европа сплотена.

В известен смисъл това може да се изтълкува и като триумфа на следвоенна Германия над нейното военизирано нацистко минало, но то е плод и на далновидната американска стратегия да се запази квалифицираната работна сила на Германия и да се подпомогне нейната икономика като огромна възможност за съвземане на континента и за развитие на икономическите отношения между Америка и Европа.

Германия  днес триумфира и по друга, малко забравена причина – нейната следвоенна армия беше силно променена поради наложените й ограничения за броя на сухопътните й сили и тежки оръжия като бомбардировъчна авиация, подводен флот и ракетни оръжия. По този начин огромни капитали се включват в така нареченото следвоенно «икономическо чудо».

Още в петдесетте години на миналия век сърби, турци и араби поемат като «гаст арбайтери» към Германия, а мнозина от тях остават като нейни граждани. Германия, както и много други европейски страни, поема и постоянен приток на политически и икономически бежанци от социалистическия лагер - хора рискували живота си да избягат от рая на комунизма.

Постепенно работещата на високи обороти германска индустриална мощ намира и своето морално верую и включва в себе си, като Римската империя, хора от много националности. И макар че в този смисъл не може да се мери с Америка и Канада, за стара Европа, характерна с мухлясалите си монархии, с дълбоки расистки традиции и колониално самочувствие, Германия постепенно става морален стълб на нов хуманизъм и човешки права.

Феноменът с хилядите бежанци от изток обаче дава и друго измерение на Европа и специално на Германия. Очевидно впечатлени от лавината от глобализирана информация, милиони хора от ислямския свят са склонни да идеализират чудесата на евро-американската цивилизация, непознавайки изобщо нейната структура и основни принципи. Едноизмерният свят на исляма и до днес не е узрял поне да раздели властта от религията, камо ли да парадира за човешки права и равенство пред закона.

В европейския свят бежанците от Изтока попадат най-често в скучния и еднообразен свят на социалните жилища. Езиковата бариера ги кара естествено да гравитират около джамиите. Сегрегацията на тези откъснати от родината си същества става естествен начин на живот, а процесът на адаптация е дълъг, въпреки помощите, които европейските държави щедро раздават за тяхната интеграция. Въпреки всичко, това обаче е най-силното доказателство за провала на ислямския свят да преодолее дълбоката си социална примитивност.

Триумфът на Германия има и друго измерение и то е днешна Русия – страната, която минава за победителка във войната. Сравнението е неизбежно, както и иронията от съпоставката между двете: Германия успя да преодолее и надживее предвоенната си грандомания, а Русия не успя. Тя и днес живее в своя средновековен свят, нарцистично заблеяна в пъпа си, самотен Дон Кихот пред вятърната мелница, която той все атакува с копието си. Ние всички знаем резултата от това.