Николай Флоров
На Русия й се иска много да я обичат. Тя направи голямо признание: според нея «повечето» българи обичат Русия. А това е голямо признание, защото излиза, че много българи не обичат Русия. Колко? Русия си няма и представа и говори на ангро, по путински. Въпросът със статистиката за нея е малко неприятен и затова руският официоз «Российская газета» не дава цифри и говори от името на ПОВЕЧЕТО българи.
Русия си пада по задушевни любовни излияния и целувки в устата – по руски и по комунистически. Душата й се пълни с любов когато някое верно кученце като България й лази в краката, особено ако й се кълне, че я обича «от векове и за векове».
Там е работата, че такова кученце беше българската комунистическа партия. Такова кученце тя е и досега, а нейните руски любовници си мислят, че това е българския народ.
Русия очевидно не е получила отдавна дозата си комунистическо любвеобилие и жадува за ласка от стария тип – всеотдайна, вечна и страстна. На Русия й трябват емоции, ние всички знаем това. Тя не може да живее без тях. Ние заем, че тя може да живее дори само на гола водка и емоции, затова се е дотътрала до това дередже.
Но всеки път, когато тя се мъчи да разпали гаснещите въглени на българската любов, тя трябва да знае, че школата на омразата към Русия е дълга и започва още от българското Възраждане.
Те, нашите възрожденци, до един рисуват Русия като едно лакомо и ненаситно за територии животно. Нито един от тях не е комунист, а както знаем, комунизма, както всеки -изъм, идва и си отива. Остават патриотите. И по думите на един от тях – Захари Стоянов: «Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели: Г.Раковски, Л. Каравелов, В.Левски, П. Волов, Г.Бенковски, А.Кънчев и проч., са биле против официална Русия!»
Като за ирония, жадуващите за българска любов путинисти от «Росийская газета» би трябвало да се консултират не с друг, а с техния Достоевски:»...и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия – а ние ще се бием за вярата на поробените! Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!...
Да си представим ли сега как са живеели руснаците по това време,ако така са се възхищавали (по-точно завиждали) на живеещите под турско българи?
Някой от путинската пропагандна машина би трябвало да просвети невежия руски мужик за вековното отвращение на българските революционери към руския феодализъм, безразлично дали е царски, сталински или путински.
Тия «повечето» българи, господа от «Росийская газета», са чисто и просто тринадесетте процента комунистически вкаменелости, поддържащи вярата си с ваши копейки. Те отдавна нямат друг избор, освен да обичат Русия. В това можете да бъдете сигурни, както сте сигурни, че всяко куче обича господаря си.