Голям омбудсрам за България

България има късмета (или нещастието) да въвежда практики и институции далеч след развитите държави и то наготово. Това има недостатъци – изглеждаме изостанали в собствените и в чуждите очи, но и предимства – можем да избягваме чуждите грешки (макар че трудно ни се получава) .

Омбудсманът е типичен пример – институция, на която нито името изглежда ясно, нито функцията.

Но ако човек попрочете малко, всичко звучи много добре – омбудсманът има достатъчно широки правомощия, с помощта на които да се застъпва за отделни граждани, чиито права са нарушени. Като арменски поп, но с реални правомощия.

По света тази институция проработва толкова добре, че в момента кой ли няма омбудсман – общини, министерства, а понякога – дори и отделни медии.

Обръщал съм се лично към Омбудсмана Гиньо Ганев още през 2008г., когато заедно с Богомил и с други хора, сезирахме институцията за подготвяното брутално нарушение на човешките права в България, чрез Наредба 40 на МВР, която узаконяваше безконтролното подслушване на граждани.

Тогава, не без помощта на омбудсманската институция, успяхме да спрем тази регулация, въпреки че Гиньо Ганев носеше целия си багаж от тоталитарното минало, което до ден днешен не е много изяснено.

Следващият омбудсман – Константин Пенчев, няколко пъти постъпи много достойно.

Самосезира се за упражненото насилие върху протестиращи през нощта на 23–ти юли, „нощта на белия автобус“

Не се побоя да говори открито за корупцията и кадруването в съдебната система, ето  хубава равносметка на цялата му кариера. Наистина, тежат му някои решения на ВАС, както и избора на съдия Марковска за заместник.

Той категорично беше по–добрия вариант за омбудсман от избраната от срамна коалиция  на депутатите от ГЕРБ, Патриотичния фронт, БСП, ДПС, „Атака“ и АБВ – Мая Манолова. Коалиция, за която управляващата ГЕРБ и премиерът Борисов още дължат дълги и напоителни обяснения.

Трудно е да се намери по–неподходящ човек за този пост, който изисква три много важни качества:
– Юридическа компетентност, особено в областта на човешките права;
– Истинко съчувствие и желание да помагаш на онеправданите;
– Безспорен морален авторитет;

От трите качества най–безспорна е юридическата подготовка на Манолова – тя е адвокат в Кюстендил и е участвала в изготвянето на множество законопроекти. Ще оставя на специалистите да преценяват доколко този опит и квалификация отговарят на позицията ѝ.

Със съчувствието и желанието да помогне на онеправданите нещата вече стават сложни – единствената страна, на която Манолова досега твърдо и безкомпромисно е заставала, е страната на партията, към която принадлежи – Манолова не се поколеба да бъде фронтмен на аферата „Костинброд“ или да заяви, че тя лично е предложила Делян Пеевски за председател на ДАНС, както и месеци наред да тупка топката за правителството на Орешарски и да разиграва бутафорен дебат за нов Изборен кодекс, от който излезе едно недоносче. Също така не и мигна окото да лъже избирателите си, че протестите срещу Орешарски били „нова форма на заетост“, която, разбира се, се плащала. Избирателите и гражданите, които имат нужда от истината, не са напред в приоритетите ѝ.

Това, че събра смелост да бъде от малкото депутати от управляващата коалиция, които посмяха да се срещнат с протестиращи, не е достатъчно, за да бъде омбудсман. Изисква се и честност, и последователност.

Особен пример за липсата ѝ на гнусливост и професионална непригодност е оглавяването на протест на „Атака“ и БСП съвместно с Волен Сидеров

А с клеветите по адрес на протестиращите срещу правителството на Орешарски, Манолова загуби каквото беше останало от авторитета ѝ.

Още не знаем продукт на каква сделка, зад гърба и за сметка на гражданите, беше избирането ѝ, но и това ще се разбере.

Малко снимки от протеста срещу встъпването ѝ в длъжност, 20.10.2015г:

Нищо старо не е забравено – отново са канени бутафорни граждански организации да я легитимират.