Даниел Стефанов, http://www.clubz.bg
Няколко конкретни стъпки за ангажиране на партиите в борбата срещу купуването на гласове
Ромски барон заплаши журналист, телевизия и етническия мир в страната само няколко дни преди изборите, защото някой е дръзнал да надникне в тъмната страна на иначе демократичния изборен процес в България. От години говорим, че делът на купени гласове става все по-висок. И ако на парламентарни, европейски и президентски избори, те трудно могат да променят крайния резултат, при местните това съвсем не е така.
Ако преди си мислехме, че купуването на гласове се свежда до раздаването на кебапчета от някой по-амбициозен кандидат в малко селище, последните години показват сериозно усъвършенстване.
Купуването на гласове вече не е самодейност.
В нея с успех навлязоха престъпни мрежи, които не просто определят изхода на един избор, а обвързват избраните кандидати с корупционни задължения през целия им мандат. Така след няколко дни, докато задраскваме квадратчетата в тъмната стаичка в опит да изберем по-добрия кмет и гледаме как групи от странни хора отиват да гласуват в края на изборния ден, всъщност ще сме неми свидетели на определянето на получателите на бъдещите обществени поръчки в общината.
Ако сте забелязали дори и най-реформаторски настроените партии не взимат сериозно отношение по въпроса. Защо?
Защото за тях купуването на гласове е игра с почти сигурна победа. Можете да бъдете сигурни, че почти никоя партия на национално ниво не е издала заповед за намиране на контролирани гласове в подкрепа на техния кандидат.
Ако някой амбициозен активист в провинцията го направи, рискът за партията е нулев. Дори и да бъде разкрит, в нашата държава скандалите са с трайността на пролетен зарзават и отшумяват за няколко дни. Ако пък някой някъде успее да купи 50-100 гласа, които осигуряват победата, това е добре дошло за партията. Няколко общински съветника повече или кмет за отчитане на победата.
Печалба с нулев риск.
Заловените за купуване на гласове обикновено не са пряко свързани с партийната структура, така че те сами носят риска от наказателна отговорност, а той трябва да признаем не е особено висок. Политическа отговорност в България не се носи. Така изборният процес на местни избори лесно потъва в местните криминални схеми и никой няма особен интерес да го вади от там.
Има няколко стъпки, които могат да помогнат. Освен чисто полицейските мерки, трябва да има и други
Нужна е промяна на законодателството, която да ангажира партиите на централно ниво с борбата със схемите за купуване на гласове. Това вече не могат да бъдат само пожелателни политически изречения в нужния момент. Една от възможностите е да се предвидят наказания за самите партии при доказване на контролиране и купуване на гласовете.
Припомнете си мините на Ковачки по време на изборите за Европарламент, където имаше запис, а след това и очевидните резултати от секциите. Каква санкция понесе БСП? Никоя партия никога не е понасяла никакви. Какъв тогава е интересът на БСП, ГЕРБ, РБ или ДПС да не се обърне към Ковачки или ромския бос днес?
Ситуацията би била различна, ако партията и нейната централна регистрация е застрашена при събирането на ясни доказателства, че е имало купени гласове за нея. Никой не би искал да застраши собствената си субсидия или правото си да се яви на следващи избори. В момента липсва връзка между процеса и този, който печели от него. Ако има директна връзка, партиите не само ще се възпират от подобни практики, но ще инструктират своите местни структури да не го правят. Ясно, е че залогът за тях ще е много по-голям от един общински съветник в малка община. Тогава ромският лидер с неговите схеми ще стане персона нон-грата за повечето партии.
Имаме нужда и от адекватни изборни правила
Желанието ни за повече демокрация и сила на гласоподавателя трябва да е съобразено с обстановката, в която живеем. За съжаление, имаме граждани с грешна политическа култура и ниско ниво на интерес към политиката, както и сериозна бедност. Това, очевидно, е благородна за манипулация на вота среда.
Вместо да направим системата по-устойчива на схеми и фалшификации, ние решихме да направим обратното. Ако на национално ниво преференцията може да има смисъл, на местни тя налива масло в огъня на контролираните гласове. На тези избори за първи път ще видим нейното реално проявление.
Дотук е ясно, че по начина, по който е разписана преференцията в Изборния кодекс, по-малко от 80 гласа разместват листата за общински съветници в една от средна по големина община. В идеалния случай, това би било добър инструмент за бунт срещу партийната структура. Но ние не живеем е тази идеална ситуация, в ситуация, където организирането на 80 преференции е детска игра. Така това правило се превръща в ефективен начин за подмяна на вота. По подобен начин беше вкаран и избор на кметове за най-малките населени места.
Дали ромските барони имат място в изборите?
Вероятно да, но само като фасилитатор на партиите по време на кампания. В много африкански държави и сега има т. нар. племенни вождове, хора с повече неформална власт.
Когато дойдат изборите, вождът събира цялото племе на среща, ако политически кандидат я поиска. Така помага на партията да стигне да своите избиратели и да им обещае съвсем публично и официално път, училище, водопровод или тор за посевите.
Без бой, индиански нишки, списъци, организирани десетници и стотници.
*текстът е написан специално за Клуб Z. Даниел Стефанов е политолог, специалист по изборни системи и наблюдател на избори в различни точки на света. Работил е в Министерството на външните работи, сега в Министерство на отбраната.