Избори и референдум 2015 – историята се повтаря

Наблюдавайки местните избори и референдума, трябва да си признаем нещо. Бяхме започнали да свикваме да се случват някакви що-годе нормални неща в българския политически живот. Е, избори 2015 идват, за да ни напомнят, че нормалните неща се случват само и единствено когато има активно гражданско общество. За това да обобщим основните въпроси от тазгодишните изборни кампании.

Първо, имаше ли активна кампания за референдума?

Абсолютен отказ от страна на големите и на малките политически играчи да участват сериозно в кампанията за референдума. Единствено някакви части от гражданското общество се опитваха да поставят референдума в центъра на обществения живот. Резултатът е ясен. Общонародното допитване все пак получи одобрение и ще трябва задължително да влезе в парламента. За разлика от референдума за АЕЦ "Белене" този път активността е значително по-висока и политическите партии предварително са заявили, че принципно подкрепят въвеждането на дистанционно електронно гласуване. Оттук нататък гражданското общество трябва да бди за това в парламента да не стане "някоя врътка", която да обезсмисли всички усилия дотук.

Второ, имаха ли големите партии общонационални кампании?

Единствено ГЕРБ се опита и отчасти успя да направи синхронизирана национална кампания на местните избори. Другите партии и коалиция решаваха всички въпроси на местни ниво. Резултатът е, че като цяло кампанията беше вяла и импотентна в сравнение с тази от 2011 г. От това големи печеливши са партиите, които са доволни от принципното статукво в местната власт – ГЕРБ и ДПС. Допълнително, възползвайки се от слабостта на левицата и доброто реноме на кметовете си, хората на Борисов разширяват влиянието си в местната власт. В крайна сметка опитът да се направи общонационална кампания (макар и не напълно успешен) води до добри резултати.

За сметка на това в някои областни градове и по-малки населени места имаше активни и напълно сериозни кампании с непредизвестен избор. Хасково, Сливен, Враца, Плевен и в по-малка степен в други градове и села гражданите можеха (и ще могат отново на втори тур) да избират между различни политици с различни биографии и разбирания за бъдещето на кметствата си.

Трето, има ли пренареждане на политическите пластове (по думите на Лютви Местан)?

По всичко личи, че се получава точно обратното. Политическата конфигурация на национално ниво се повтаря и на местно. Големият победител на местните избори е ГЕРБ и в по-малка степен доволни могат да бъдат ДПС и реформаторите. В този смисъл правителството стои стабилно, а всяко изискване за повече власт от страна на ДПС би било необяснимо. Допълнително започва подготовката за изборите за президент, на които ще трябва да се оформят някакви предварителни лагери.

Резултатите от местните избори предполагат, че идеята на Радан Кънев да се проведат предварителни избори, или поне предварителни консултации, в дясното политическо пространство изобщо не е толкова ексцентрична. Може съвсем спокойно да се види как стоят един срещу друг определен кандидат на ГЕРБ, кандидат на Реформаторския блок и настоящия президент Росен Плевнелиев като независим кандидат (в случай че той има такъв интерес и никоя партия не иска да го подкрепи официално предварително).

Четвърто, какво се случва с левицата?

Положителното е, че абсолютният крах на БСП, който директно би означавал ДПС да се превърне във втора политическа сила, не настъпи. Отрицателното е, че силен или поне единен представител на левите политически идеологии на тези избори няма. БСП видимо върви по пътя на СДС на разцепление и маргинализация. Както и преди съм писал, от това обществото нищо не печели. Смислена левица е точно толкова необходима, колкото и смислена десница. Ако тези избори не са в състояние да покажат на БСП, АБВ, Татяна Дончева и Георги Кадиев, че правилният път е обединение (под някаква форма), покрай което да бъдат изчистени петнистите типажи и на преден план да останат свежите и уважавани лица, то абсолютно нищо не би могло да го направи. А преди това е нужно и тотално предефиниране на това какво е лявото в България и за какво се бори. Ако не могат да го измислят сами, да погледнат на Запад, където същите въпроси стоят пред левите с пълна сила и от време на време излизат много обещаващи отговори.

Пето, как се представиха реформаторите?

На фона на всички трудности и вътрешни и външни битки резултатът на Реформаторския блок е напълно уважителен. В София реформаторите водиха кампания предимно за общинския съвет и постигат почти двойно по-висок процент от предните избори, на които се явиха като ДСБ и СДС. В страната резултатът им е приблизително същият (ако не и малко по-добър) като на последните парламентарни избори, което им дава спокойствие от всякакво говорене за това, че трябва да напуснат властта или да не правят обещаните реформи. На някои места в големите градове имат и добри резултати от първия тур – в Плевен са на балотаж с равен шанс за спечелване на втория тур срещу ГЕРБ; в Сливен също са на балотаж с равен шанс за успех, но този път с ГЕРБ и срещу БСП. Като цяло добрият изборен резултат би трябвало да даде на националните ръководства на отделните партии необходимото спокойствие, за да провеждат политиките залегнали в програмните документи.

Вместо заключение

Като оставим настрана коя партия каква част от властта печели на изборите, остава по-важният въпрос – в коя политическа конфигурация се крие най-големият потенциал да се свърши някаква полезна работа за общото благо. От изборите през 2015 г. би трябвало да си припомним един важен урок – заспалото гражданско общество е прекият път към създаване на политическите чудовища. На тазгодишния референдум политиците опитаха, но не успяха да успят гражданите. Същевременно партиите, които проведоха по-добрите местни кампании, са тези, които получават значително по-добри резултати от конкурентите си. За това всеки следващ опит да се използва схемата "абе ние тука ще си мълчим за пред хората, но помежду си ще се разберем за едни неща" трябва да бъде посрещан с граждански отпор.