„Умирай трудно”

Въпросът дали ще гласувам за референдума в избирателната ми секция ме изненада. Прозвуча като покана да откажа. Не ме попитаха дали ще гласувам за местните избори. НяКОЙ достатъчно влиятелен е дал указания да задават въпроса. Щом има бюлетини както за местни избори, така и за референдум, защо питат изрично за последния. В провинцията пък в началото изобщо масово не предлагали бюлетини за референдум. Получи им се донякъде, но не съвсем. Получи им се доколкото въпросът - дали да се гласува по електронен път, ще отиде в Народното събрание. По предварителни изявления проблем не би трябвало да има. Но кой може да предскаже дали част от депутатите няма да получат колективно стомашно неразположение и да напуснат залата, или пък пултовете им да се повредят, което неотдавна стана причина от референдума да отпаднат въпросите за задължително и мажоритарно гласуване.

Свикнали бяхме от арена „Армеец” да ехтят възгласи: „Българи – юнаци!”. В следизборния ден обаче ехтяха други: „Оставка!” и „Убийци!”. Което някак обезсмисля гордото обяснение как за изборни цели е предоставена най-голямата зала в София. Защото самото й предоставяне по никакъв начин не предотврати начина за организация при приемане на протоколите. А той създаде хаос, чакане, нерви и здравословни проблеми за членовете на комисии. Без да са извършили престъпление, те прекараха затворени в залата-гордост по 10, 20 или 30 часа /а някои може би още са там/. Тези хора пишеха отвътре по стъклата SOS, пишеха и номерата на телефоните си, за да ги наберат минувачи отвън. Това е безупречна организация или дезорганизация да хвърлиш в отчаяние не престъпници, а лековерни невинни граждани – участници в комисии, за да припечелят по някой лев. Заложници на българската избирателна система и закони, може би.

Извършилите престъпление ги пускат по-бързо – до 24 часа. Закон, какво да го правиш. И това да се случи тъкмо докато е повод за празник от победата, както изтъкна жена от комисия, успяла да се измъкне от „изборния” плен. Неудобно някак. Звучат гневни възгласи на затворени хора, неспали от 30 часа. Един мъж с обясним афект обясни, че и в лагерите след работа на затворниците се е полагал сън.

И сега – вината е топка, която се прехвърля. Пак волейбол и пак в арена „Армеец”. Отговарящият за изборите министър Дончев заяви, че правителството е направило всичко необходимо. То призова ЦИК да пусне хората и да заключи протоколите, за да не се манипулират. ЦИК отказа, но храбро отвърна в лицето на говорителя си, че е изпратило допълнителен брой свои експерти в „Армеец”, които да помагат. Авторът на Изборния кодекс и настоящ омбудсман също се появи на сцената, каза си репликите и слезе от нея.

ГЕРБ вече иска оставката на ЦИК, след като от Реформаторския блок я поискаха доста по-рано през деня.

Проблемите и хаосът не падат от небето. Те не са метеорити. Заложени са в специфичния интерес на политическата класа към самата нея, където място за нормално пребиваване и чувство за комфорт на електорат и поданици не се предвижда. Освен, ако не е да щипнеш детенце по бузката, да се ръкуваш, да тупнеш някой по рамото и т.н. А после да поемеш по своя изчислен и осигурен с удобства път, обгрижван от тези, които с пръст не смеят да пипнат твой колега – опозиционер, когато вилнее на воля.” Born to be wild”. Няма как.

Но ако към следизборния хаос и нерегламентиран затвор за членовете на комисии се прибави депутатско разсейване и тупкане на топката по повод електронното гласуване, както и ослушване за съдебната реформа и пак тупкане, току виж поданиците погражданеят, преди да умрат трудно или лесно – защото на някой не му пука за тях.