Волен - политическият СПИН

В последните години почтените граждани са атакувани от един безмилостен вирус - Синдромът на Придобитата Имунитетна Наглост и неговият зъл приносител - г-н Волен Сидеров, който повсеместно вилнее, ломи държавна и частна собственост, плещи нецензурни глупости, бие се, плюе, обижда и безчинства.

Крайно опасен, вирусът се разпространява по медийно-капков път и въздейства смъртоносно на вярата във върховенството на закона и демократичните устои у гражданите. Загрижени за благополучието на въпросните граждани, се чувстваме призвани да обнародваме тук петте етапа, през които е клинично доказано, че заразените от коварния вирус преминават, за да можете да разпознаете настъпването на тази опасна болест и овреме да вземете мерки.

 

1. Отричане - В момента на заразяване (репортаж за някое от поредните безчинствата на г-н Сидеров), гражданинът отказва да повярва. В ума му се заражда сблъсък на базисни морални устои. От една страна, той здравословно пие витамини и вярва в правовия ред. От друга страна, интензивно пожелава да приберат г-н Сидеров някъде за дълго време, където ще е далеч от социалния живот.

Като привърженик на гореспоменатия правов ред, гражданинът се досеща, че е пожелал нещо противоконституционно. Това житейско противоречие блокира съзнанието му и той започва да отрича обективната действителност, артикулирайки изречения, които не може да довърши. Например: "Но, как така? Това просто е..." или "Аз направо не мога да повярвам, че..." или "Е, не може ли да го...?" , но не довършва, за да не каже нещо некоректно. В този първи етап на заболяването, гражданинът стиска устни, гледа втренчено и клати невярващо глава. Тук е моментът да се пристъпи към скоропостижни мерки.

2. Гняв - Ако не е взел мерки, след като е осъзнал противоконституционността на желанията си, гражданинът губи здравия си разум и се изнервя изключително много. Скоро състоянието му се обостря и преминава в пасивно-агресивен гняв. Той започва да сипе обиди, клетви. Обърканото "Е, не може ли да го ...?", преминава в настъпателно "Е, няма ли кой да го...!!!!!!!!!" Той иска да запретне ръкави и на свой ред да иде да размаха юмруци, лично да нанесе средна до тежка телесна повреда на г-н Сидеров, да му спретне "чемодана" и да го изпрати да излежава ефективна присъда в подходяща институция. Той започва да звъни на свои близки и да крещи по телефона "Ти това видя ли го, бе?".

Изпъква му вена на челото и мишците му започват интензивно да се овлажняват. В този си етап все още има шанс за гражданина, но само ако предприеме спешни мерки.

3. Отчаяние - След като се е изтощил емоционално и е успял да заспи, гражданинът се събужда на сутринта, за да види по телевизията как за пореден път г-н Сидеров блъска полицаи, крещи в лицата им и поставя на карта всички устои на държавността. При тази гледка, гражданинът бива налегнат от тежка депресия. Той не иска да се храни. Има киселини. На всеки въпрос, отправен от близък човек, отговаря с вяло махване на ръка и ако някой около него все още има сили да изкаже възмущение, той изморено вдига рамене и отговаря, че изобщо не го интересува.

Това е етапът, в който гражданинът необратимо започва да губи интерес към осъществяване на демократични действия. Той поставя под въпрос цялата Конституция, изпитва мъртвешко презрение към Наказателния кодекс и пие хапче за стомах.

4. Пазарене - След няколко дни, гражданинът получава измамлив прилив на морални сили (a.k.a. "the jump of the dead dog")  и започва да разсъждава. Опитва се да си внуши, че всичко това, което вижда, са някакви предизборни циркове. Започва да призовава сам себе си и другите около него да игнорират действията на г-н Сидеров. Показва интелектуално възмущение, че медиите обръщат внимание на подобни плоски номера. С тон на човек, който е наясно със ситуацията, гражданинът си обяснява, че г-н Сидеров е незначителна брънка в сложната верига от високо политически дейности и всъщност няма кой знае какво значение.

Привидно заболелият е добре, но всъщност нивата на кръвното му налягане са се раздалечили, загубил е значителна част от обонянието си, както и почти цялата си надежда, че вътрешнополитическият ни живот един ден ще бъде представен достойно, почтено и независимо на европейската и световна сцена.

5. Примирение - И точно когато гражданинът изглежда почти оздравял, болестта нанася своя фатален удар. Една сутрин той се събужда и установява, че не желае да гласува. Освен това у него се заражда необратимото чувство, че всички са маскари, национални предатели, чужди платеници и, което е най-лошо - пълни глупаци.

Гражданинът започва да получава халюцинации и да вижда заплашително-оцъкления поглед на г-н Сидеров в случайни минувачи. Той вече гледа с презрение и агресия  не само на политическите партии и гражданските сдружения, но и на благотворителните спортни клубове, родителите по детските площадки, възрастните хора в метрото и касиерките в супермаркета. Често повишава тон и размахва юмрук във въздуха. Все повече се заседява пред детската Евровизия и други музикални формати, които му действат хипнотично. 

 

Какви навременни мерки може гражданинът да вземе? - Да се опълчи активно, да протестира неуморно и ясно да заяви, че демократичните ценности са му скъпи почти колкото бъбреците му. При изключителна необходимост, гражданинът е длъжен да даде и физически отпор. Но най-препоръчителното лечение е хладнокръвното и разумно гласуване, с което да изведе носителя на тази коварна болест завинаги извън политическия живот.