Изводи от един премълчан референдум

Окончателният резултат от референдума, проведен заедно с местните избори миналата неделя, изглежда като равен мач. От една страна, активността на участието в допитването надхвърли 35% и направи видима обществената чувствителност към темата. А гласовете в подкрепа на електронното гласуване (71.96%) се оказаха почти два пъти и половина повече от тези на противниците му (28.04%).

От друга страна, въпреки преминатата бариера от 20% избирателна активност, решаването на проблема не е възможно само по волята на гражданите и бе върнато отново в парламента. Сега пак депутатите трябва да се произнесат по него в срок от три месеца.

Всичко това се случи въпреки, че подготовката на референдума беше белязана от явно и преднамерено мънкане както за целите и важността му, така и за технологията, по която тряваше да бъде проведен.

След това, в самия ден на допитването, стана ясно, че вместо да улесняват и насърчават гласуването, дори секционни избирателни комисии са затруднявали участието в него, включително и като са отказвали да предоставят на избирателите бюлетини.

Подозренията в организиран саботаж

сякаш се потвърдиха с хакерските атаки срещу сайтовете на ЦИК, ГРАО, МВР и Министерството на външните работи - държавните институции с ключово значение за провеждането на референдуми и избори. Тази атака вероятно трябваше да направи "показно на терен" за "рисковете" и "опасностите" при използването на интернет в изборна ситуация.

Подкрепление дойде и от позната посока - сайтовете "Блиц" и "ПИК", близки до депутата от ДПС Делян Пеевски. Тяхната активност започна с обяснението, че дългите опашки пред избирателните секции миналата неделя се дължали на едновременното провеждане на изборите и референдума. "Блиц-заглавието" на тази теория в едноименния сайт звучеше така: "ЦИК на подчинение на протестърите и Плевнелиев?! Пробутват бюлетините за референдума като задължителни. Това е брутално нарушение на волеизлиянието на хората, възмущават се гласоподаватели".

В епизодична, но ефектна роля в този спектакъл се появи дори Волен Сидеров, който публично скъса бюлетината си за участие в допитването (преди да прескочи до НАТФИЗ за вечерен етюд).

"Кого обслужи саботажът на референдума?"

Играчите на статуквото. Те живеят от експлоатацията на ниския образователен ценз, посредствения консерватизъм и гражданския нихилизъм. Комбинацията от трите източва обществената енергия за промяна в привидно оглушителни, но всъщност изтощителни истерии.

Подобно поведение не предполага използването на технологии като дистанционно гласуване за решаване на социални, политически или културни проблеми. То получава удовлетворение само от някакво "юмручно" преживяване – от "няма да им гласувам на всички тези идиоти", през циничното осребряване на гражданското задължение да участваш в избори, до глупостта на "протестния вот".

Неделният саботаж на референдума за електронно гласуване трябваше да обслужи точно тази периферия на социалното свлачище. Защото тя едва ли се припокрива с онези 28% от избирателите, които все пак отидоха до урните, за да зачеркнат "не" в бюлетината за допитването. Независимо от позиицията си гражданите, участвали в допитването, със сигурност имат аргументи, които трябва да бъдат изслушани и отчетени във вече неизбежния парламентарен дебат по темата. При това със същото внимание като и аргументите на другите 72%, гласували с "да".

Подкрепата и въвеждането на система за дистанционно, електронно участие в избори биха имали поне

четири бързи и категорично положителни ефекта:

1. Разширяване на възможностите за гласуване в чужбина.

2. Поощряване на младите гласоподаватели, които традиционно търсят алтернатива на стандартите, в това число и в гражданското поведение.

3. Повишаване на избирателната активност.

3. По-висока "цена" за платения и корпоративния вот.

Разбира се, има и колебания защото електронното гласуване крие няколко предизвестени "бъга".

Например, доказването на самоличността по електронен път трябва да не нарушава тайната на вота. С други думи и при него "тъмна стаичка" остава задължителна, макар и в някакъв виртуален вариант. Широко прилаганите технологии за криптиране на информацията, споделяна в интернет, това отдавна е напълно възможно, при това с висока степен на надеждност.

Гласуването през интернет няма да е "файеруол" пред т.нар. "корпоративен вот". В известен смисъл то дори може да го улесни, тъй като все повече работодатели разполагат с пълния набор от личните данни на служителите си в електронен вариант.

Но гласуването през компютър, телефон или таблет със сигурност ще затрудни купуването на гласове, заради необходимостта от електронна регистрация на гласуващия. Различни системи за допуск и защита като електронен подпис, код за достъп, получаван на и-мейл, с sms и т.н. вече са широко използвани например в онлайн банкирането.

Самата регистрацията на фалшиви електронни адреси едва ли ще е проблем, както не е проблем и регистрацията на "изборни туристи" в момента. Но в електронния си вариант извършителят на злоупотребата ще е по-лесно проследим, а установяването му, както и в "аналоговия "вариант ще зависи единствено от волята за спазване на закона. Нищо ново!

Тогава, кого плаши дигиталният вот?

За извънредните парламентарни избори през 2014г. броят на избирателните секции в чужбина беше рязко увеличен. А анализът на гласовете, подадени в тях, очерта следната тенденция:

В чужбина бяха гласували около 20 хил. души (или 18.9%) повече отколкото на извънредните избори през пролетта на 2013г.

Aктивността на гласоподавателите в Турция бе намаляла с около 5%, но за сметка на това броят на българите, гласували в други страни, се бе повишила с цели 50%.

Така стана ясно, че предоставянето на повече възможности за гласуване зад граница автоматично води до повишаване на избирателната активност сред българите там.

От нея спечелиха големите партии – ГЕРБ, БСП и ДПС.

Най-големите секции, открити във Виена, Мюнхен, Лондон и Истанбул, отчетоха гласове в полза на ГЕРБ, ДПС и Реформаторския блок. Подкрепата за БСП дойде основно от Русия (Москва) и Молдова.

Логиката на тези данни показва, че основните политически сили не би трябвало да спъват повече процедурата за въвеждане на електронно гласуване. Освен ако не видят в повишената активност, до която то неизбежно ще доведе,

заплаха за тежестта на купените гласове

които всички използват. Без изключения!

Основания за подобно подозрение не липсват, особено след превантивното изваждане от референдума на въпроса за задължителното гласуване.

Затова срещу онези 35% активност на допитването в неделя и близо седемдесет и двата процента "за" електронно гласуване, парламентарното статуквото може да предприеме лукав опит за реванш. Например като одобри технология, която да е толкова сложна, неудобна и непрактична, че просто никой да не пожелае да се възползва от нея.

Начинът за блокиране на подобно намерение е само един и при това доста труден. Той се нарича граждански натиск и контрол.

С други думи, по-тежкият мач предстои.