Иван Бедров, http://clubz.bg
В опозиция всички забелязват проблема с монопола. Когато са на власт, му се радват
Понякога степента на нахалство изненадва. Е, на фона на безобразното провеждане на изборите, какво толкова може да ни изненада? Не спират да се стараят, е отговорът.
„Огромна част от общественото мнение е убедена в изключителната деформация на медиите по отношение на тяхната обективност и концентрация на собственост".
Верни думи. Мога да споря само с това дали е огромна частта от обществото, която е убедена. Същият човек продължава разказа си за последните години, в които
"са се осъществили няколко големи сделки, които са засилили концентрацията и превърнали журналистическата професия в слуги на олигархията и на изпълнителната власт".
Този човек се нарича Валери Жаблянов – народен представител за втори мандат от Българската социалистическа партия (БСП).
Трудно мога да отрека думите му. Единственият детайл е, че г-н Жаблянов се сеща да говори за тази тема, когато е в опозиция и не обели нито дума по тази тема, когато беше в управлението.
Цитатите са част от обсъждането на годишния отчет на Съвета за електронни медии в Народното събрание. Има и още героични пози:
"Известно ли ви е, че в България се връща цензурата? Много от медиите се използват за масови манипулации, особено в предизборния период, където почти всичко е платено, но няма автори, а само внушение за независимо разследване".
Това пък са думи на уважавания юрист и дългогодишен депутат г-н Янаки Стоилов. Колко истина има в тях...
"За 10 години, откакто Георги Лозанов ръководи СЕМ от 34-то място по свобода на словото България падна до 106-то".
Това пък са думи на г-н Слави Бинев – нереализиран председател на комисията по култура и медии, който преди години пукаше балони с лика Бойко Борисов, а днес е част от управляващото мнозинство.
Добре е, че бяха споменати тези 10 години, за да се върнем накратко назад.
Когато майката на зам.-министъра Пеевски започна да изкупува медии, премиер беше Сергей Станишев, а водеща партия в управляващата коалиция беше БСП.
Когато мултиплексите бяха наредени на същия приятелски кръг – тогава все още включващ и банката, премиер също беше Сергей Станишев, а на власт също беше БСП.
Този премиер създаде ДАНС и ако социалистическата мисъл е била притеснена от „няколко големи сделки, които са засилили концентрацията“, то можеха да си намерят отговор на въпроса как така, с какви пари, от чие име и т.н. Но не го направиха.
ДАНС ли написах? Извинете, бях забравил. Та нали лично г-н Жаблянов си Го избра за председател на ДАНС в компанията на останалитте си съпартийци. Толкова за загрижеността на БСП.
Разбира се, нахалството не е присъщо само на тази партия.
"По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация – това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката (КТБ - бел.ред.) е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари.“
Помните на кого са тези думи, нали? Но и те са изречени, когато г-н Вежди Рашидов бе депутат в опозиция, а не министър на власт. Тези неща само тогава се забелязват.
Когато банката растеше, медийната империя растеше, а най-обичаният беше г-н Борисов, тогава управляваше ГЕРБ.
Когато монополизирането на разпространението на вестници и списания бе доведено до над 95%, също управляваше ГЕРБ.
Когато обаче за година и половина ГЕРБ не управляваше, г-н Борисов прочете доста неприятни неща за себе си. После спря да ги чете, защото спряха да ги публикуват, защото той се бе върнал на власт.
Толкова и по тази тема.
Никой от смелчаците, участвали във вчерашния дебат в Народното събрание, не е споменал името на своя корпулентен колега. Но всички са предпочели неговата телевизия за предизборната си кампания и му дадоха част от субсидията си с охота.
ДПС, ГЕРБ, БСП, АБВ, Патриотичният фронт, Реформаторският блок – подредени са по големината на дадените суми.
Плащат му, за да ги показва. И за да бъдат медиите Му за едни близалки, а за други – бухалки. А после самите те наричат бухалки медиите, на които дават с желание интервюта. И от време на време, но само в опозиция, някой се присеща за медийната свобода. Хайде, няма нужда.