Невиждана в България кибератака блокира за часове сайтовете на четири от най-важните български държавни институции - точно в деня на първия изборен тур. Атаката с основание бе определена като заговор, отлично организиран от вражеска държава или от финансово мощна българска сила, целящ да опорочи демократичните избори и най-вече да провали референдума, като компрометира в очите на гражданите надеждността на електронното гласуване. Във всеки случай се видя, че държавата не е подготвена да се противопостави на киберзаплахите, което е много опасно за общата ни сигурност.

„Арена Армеец” и общата ни сигурност

Тъкмо сайтовете (или поне част от тях) бяха проработили и дойде ред на друго, разиграло се не във виртуалното киберпространство, а пред очите на всички, и затова още по-потресаващо, събитие. Блокирано бе приемането на протоколите на близо 1600-те софийски избирателни секции, а 5 000 души, заедно с чувалите с бюлетини, бяха заключени под строга полицейска охрана за повече от две денонощия („заложници, гладни, унижени, пълни идиоти”, по определението на един от тях). Залата се превърна в нещо като затвор, бежански лагер, военно-полева болница и митинг, крещящ познатите лозунги: „Оставка! Мафия! Убийци!”.

Тази картина ни показа, че електронното гласуване или всякакво друго, в което гласовете се регистрират и броят от машина, а не от хора, е за предпочитане. Но същевременно у мнозина тя вероятно е доубила и без това крехката вяра в смисъла от гласуването, от изборите и демокрацията въобще. Във всеки случай ясно се видя, че държавата не е в състояние да оправдае собствения си смисъл, което представлява още по-голяма заплаха за общата ни сигурност.

Причините

И както и в случая с кибератаката, някои побързаха да обяснят станалото със специално организиран заговор. За опозицията, естествено, това е удобно оправдание за катастрофалната й загуба. Затова „заговорът”, според тях, е организиран от управляващите: „добре планиран и управляван хаос, целите на който са манипулиране на изборните резултати, в полза на победителите”, „нагла подмяна на гласовете на хората”. За управляващите пък „заговорът” е организиран от опозицията, която така се опитвала да омаловажи и да им отнеме победата. Ето защо „това е сценарий за нов Костинброд”.

Нищо от това не е вярно. Ако някъде изборният резултат е манипулиран, то е станало заради директно купените гласове, сплашените или организирано новорегистрирани по „настоящ” адрес избиратели, а не заради някакви умишлени злонамерени игри с бюлетините и протоколите в избирателните комисии, в които партиите имат свои представители.

Според други, причината е в сложността на изборите – едновременното им провеждане с референдума, гласуването с по няколко бюлетини, преференциите. Само че, първо, независимо от сложността на изборите и от това кой е на власт и кой в опозиция, хаос като сегашния не е изключение, а система. През 2007-ма протоколите пак се приемаха толкова бавно, че се стигна до бунт на членове на избирателни комисии, част от които незаконно се бяха прибрали в къщи заедно с изборните книжа, и до искания на оставки. Четири години по-късно бедствието бе още по-впечатляващо и масово не само в столицата - пак имаше протести, разпръснати бюлетини, сцени като от бежански лагер, депутати, влачещи чували в неизвестна посока, и скандирания „Мафия!”.

"Законът е безумен! Написан от много глупави хора или от садисти”, обобщи тогава член на избирателна комисия. А всички, с изключение на самите организатори, бяха единодушни, че не е имало по-зле организирани избори. Е, сега може да се спори дали тогавашният рекорд не е бит. И вторият аргумент срещу оправданието за сложността на изборите – всичките им „сложности” бяха отдавна известни и описани, но никой не направи нищо, за да ги преодолее.

Кой е отговорен?

Сега всички се обвиняват взаимно и си прехвърлят отговорността. Истината е друга: виновни са всички по цялата верига на изборния процес. Самите жертви на трагикомедията в „Арена Армеец” – членовете на секционните комисии, всъщност, са и сред виновниците за нея. Бавното приемане на протоколите до голяма степен се дължи на направените от тях елементарни грешки. С просто око е видно, а и запознатите отвътре с процеса експерти свидетелстват, че голяма част от тези хора са необразовани, събрани от кол и въже по партиен признак, за да изкарат някой лев. Преминали всичко на всичко едно (!!!) формално обучение (при това вероятно далеч не всички), те са напълно неподготвени за дейността и отговорността, с които са натоварени. Повечето от тях дори не са чели указанията за работа, да не говорим за закона. Затова са сгрешените и многократно преправяни протоколи, множеството бюлетини, неоснователно обявени за невалидни, неотчетените преференции и абсурдните ситуации по време на гласуването.

Виновни са и членовете на общинската комисия. И те подбрани по партиен признак, и те „обучени” със същото „старание”. Създали абсурдната организация по приемането на протоколите и ненаправили нищо да я подобрят, след като са видели какво става. Наглите твърдения на председателката на комисията, че нямало „никакво напрежение и хаос”, имало „перфектна организация” и припадналите всъщност били симуланти, сами по себе си показват за каква потресаваща неадекватност става дума. Виновна е и Централната избирателна комисия, която е трябвало да предвиди всички „тесни места” и неблагополучия в процеса. А и защото, всъщност, прекрасно ги е предвиждала, но не е направила нищо, за да ги предотврати.

С често неясните си и противоречиви методически указания ЦИК даже е създавала още по-голяма бъркотия. Виновни са и партиите-законодатели, които вечно говорят за промени в Изборния кодекс и вечно залагат в него недомислици, неясноти и клопки (като малоумното намаляване на членовете на софийската комисия от 41 на 19 души при два пъти повече работа). С нежеланието си най-после да изградят работеща изборна администрация, като се откажат от партийността и самодейността за сметка на професионализма и компетентността, те залагат бомба в самата основа на демократичната държавност.

Тъй че заговор няма. Действителното положение обаче е може би още по-страшно – защото, за да се стигне до хаоса, на който станахме свидетели, не е нужен никакъв заговор. Хаосът и без това си се получава перфектно. Някак от само себе си. Тези избори, всъщност, са само един от примерите за като че ли магически възпроизвеждащите се безотговорност, нeкадърност, институционална и интелектуална недостатъчност, заради които българското общество не е в състояние да реши трайно и рационално нито един от проблемите си.