Ердоган триумфира, следва по-трудната част - да помири страната си

Публикуваме текста от openDemocracy. Заглавието и преводът са на "Дневник".

Може да го обичате или ненавиждате, но Реджеп Тайип Ердоган отново демонстрира изключителния си талант на политик на действието.

След изборите без категоричен победител на 7 юни сега неговата Партия на справедливостта и развитието (Adalet ve Kalkınma Partisi – AKP) спечели мнозинство в парламента, привличайки нови 4.5 милиона избиратели. Като увеличи дела си от 40.9% на 49.4%, АКР вече е способна самостоятелно да състави правителство.

В известен смисъл Турция отново е там, където беше преди изборите от юни. Законодателният орган се контролира от един разполагащ с власт, директно избиран от народа президент, мотивиран от безгранична амбиция. Формално погледнато, Ердоган е надпартийна фигура, но на практика той може да направлява политиката на министерския съвет. В действителност

Турция вече премина към президентско управление

макар на АКР да не ѝ достигат 14 депутати за конституционно мнозинство, с което да може да се насрочи референдум за промяна в основния закон.

Безредиците и разделението в обществото от последните месеци действаха в негова полза. Подновената война с кюрдските екстремисти от ПКК и кървавата бомбена атака в Анкара от 10 октомври дадоха основание на кампанията на АКР да обещава на гражданите стабилност и сигурност чрез еднопартийно управление. Също както се случи преди изборите от 2011 г., конфронтацията на правителството с ПКК си струваше. Два милиона избиратели предпочетоха да изоставят Партията на националистическото действие (MHP). Нейният дял падна от 16.3% на 11.9%, а броят на депутатите ѝ се сви наполовина.

Прокюрдската Народна демократическа партия (HDP) също отчете загуба на избиратели. Тя приключи четвърта с 10.7% при 13.1% през юни. Повечето от изгубените гласове са в Югоизточна Турция, където консервативните кюрди, отблъснати от войната и особено от сраженията в градове като Джизре, се отказаха от продължилата кратко любов към HDP и пуснаха бюлетините на АКР. От HDP за пореден път доказаха, че за тях не е проблем прескачането на 10-процентната бариера за попадане в парламента. Но тя понесе щети от представянето ѝ от управляващите като обикновено продължение на терористичната организация ПКК. На този фон има една малка утеха - с 59 депутати HDP ще има по-голямо представителство, отколкото националистите от MHP.

Накрая, стъписващо е как Народната републиканска партия (СНР) -

основната опозиционна сила, продължава да е пасивен наблюдател в турската политика

Блокирана в собственото си електорално гето от 25%, тя просто не успява да отправи сериозно предизвикателство към АКР. В същото време HDP и MHP са в новините по една много проста причина - могат да бъдат съперник и да отнемат гласове от АКР, макар да са повече от три пъти по-малки от управляващата партия. СНР едва задържа и една четвърт от електората.

В момента Ердоган се радва на попътен вятър. Еднопартийно правителство би изпратило добър сигнал към международните инвеститори. Турската лира поскъпна с 3% спрямо долара, след като през годината изгуби 25% от стойността си. На 2 ноември - в деня след изборите - индексът на Истанбулската борса скочи с 5%.

Поне в краткосрочен план,

финансовите пазари - единственият, заедно с урните, фактор, оказващ влияние върху Ердоган

- се движат в правилната посока. Разбира се, това може бързо да се промени, особено ако новото правителство промени икономическата си политика заради краткосрочни политически сметки и намеса от президентския дворец. Внимателно трябва да се следи съставът на новия кабинет и балансът между лоялните към Ердоган и технократите.

Друг фактор е премиерът Ахмет Давутоглу. Солидните изборни резултати му дават тласък, от който той много се нуждаеше. Сега Давутоглу има шанс да си запълни ниша, макар това да не означава автоматично и предизвикателство към Ердоган, на което се надяват някои анализатори.

След като си върнаха господстващото положение в политиката,

най-належащото за Ердоган и АКР е да дръпнат назад страната от ръба на пропастта

Засега като най-сериозно предизвикателство се очертава рестартирането на мирния процес с кюрдите. След 1 ноември президентът не печели нищо от продължаването на сраженията. Но има различни пътища към намаляване на напрежението.

Ердоган може да заложи на контакт изключително с ПКК и затворения ѝ лидер Абдулах Йоджалан или да включи и Народната демократическа партия. Без съмнение едно споразумение между двамата силни лидери - Ердоган и Апо - ще донесе стабилност. Но единствено помирение, включително в парламентарната политика, може да задвижи необратим по-широк процес на политическа промяна.

Рестартирането на мирния процес с кюрдите също така би засилило влиянието на Ердоган в района. Анкара е в отстъпление по отношение на Сирия. За разочарование на Турция руската интервенция изкара от дневния ред създаването на зони, забранени за полети. "Ислямска държава" се превърна от нелегален съюзник в значително предизвикателство за вътрешната стабилност на Турция.

Наистина има ирония в това, че премиерът Давутоглу, архитектът на политиката за "нула проблеми със съседите", е принуден да води война на няколко фронта - срещу Башар ал Асад, срещу ПКК (и сирийската ѝ версия PYD), както и срещу "Ислямска държава". Сядането отново на масата за преговори у дома без съмнение ще е от полза за международната позиция на Турция, особено след като във Виена се подновиха и разговорите за прекратяване на касапницата в Сирия.

Ердоган доказа, че е безспорният господар на турската политика. Сега той ще бъде следен доколко е способен да започне да лекува дълбокото разделение в страната и да посее семената на реформи и помирение.

Димитър Бечев е директор на Института за европейски политики и гостуващ учен в харвардския Center for European Studies. Натали Точи е зам.-директор на римския Институт за международни отношения, главен редактор на изданието The International Spectator и специален съветник на Федерика Могерини, върховен представител по външната политика на ЕС.