Една приказка на прощаване.

Здравейте, приятели и почитатели на моите творби. Тази приказка съчиних за Вас и с нея завършва новата ми книга “Тъмния край и светлото начало”, която ще излезе на книжния пазар през 2010 г. Може да се разпространява само като се започне с това обяснение.

Ваша Паула Лайт.

Посланията на Ботис са изпълнени с надежда и сила, но малко странни за нас, земните хора. Затова нека Ви предам една последна мисъл за смъртта, изразена с думите на приказка, която съчиних за Вас: 

Лотосът е най-прекрасното цвете в Египет. Той расте във водите на Нил. Цветовете му са нежно бели, а когато разтворят листенца, приличат на загадъчни звезди. Толкова пищни и уханни са тия цветове, че мистиците говорят за хилядолетния лотос и сравняват разтворения му цвят с просветлената и прозряла мъдростта душа.

Отдавна, много отдавна, във водите на Свещената река живеели два лотосови цвята. Били невинни и млади, а листенцата им – свити на пъпки. Историята също била невинна и млада. Пирамидите били още нови, а по реката плували златните ладии на фараоните.

Двете крехки лотосови пъпки знаели, че за тях най-съдбовният момент ще дойде, когато разтворят листенцата си за лъчите на слънцето, на свещения Ра и пият от неговата светлина. После в жаркото египетско лято нежните цветни листенца щели да увехнат и да изкапят в мътната тиня на великата река. Тогава за тях щяла да дойде смъртта.

Единият лотосов цвят казал на другия:

-     Братко мой, всяка нощ сънувам как лъчите на лъчезарния слънчев бог проникват в тайнството на сърцето ми и листата ми се разтварят. Как пия от златната им мъдрост.

-       Колко си глупав, момче! – сопнал се кисело другият лотосов цвят. Не разбираш ли, че щом се разтвориш, ще увехнеш и ще умреш. Аз искам за винаги да си остана пъпка!

-      Ти си глупакът – тихо отговорил първият. Нима искаш да прекараш дните си свит в мрака, сам и студен, вместо да споделиш аромата си със слънчевата топлина и свещената вода ? 

-        В свещената вода ще плуват само пожълтелите ти останки и крокодилите ще се гаврят с тях ! Не се ли страхуваш? – сопнал се мрачният лотос.                                                  

-         По-добре кратки дни в мъдрост и светлина, отколкото вечност в егоизъм и мрак – отговорил пламенно първият цвят.                                                                                    

Минали много дни. Лодките прекосявали оня разлив. Виждали една бледа, съсухрена пъпка и един пищен, разкошен, ароматен цвят. Дивели се как от едно стъбло могат да се родят два толкова различни цвята.

Свитият лотос приличал на нещастник, превърнат жив в мумия, а разцъфтелият живеел в екстаз и слушал песните на слънцето, което му говорело за неговите сестри, звездите и за неговия баща Върховния бог Озирис.

След време по реката заплували оронените цветове на разцъфналия хилядолетен мъдрец и окапалата пъпка на глупака, който никога не се насладил на красотата на живота.

-       Единият умря, но живя прекрасно и пълноценно, а другият избра да си остане мъртъв от самото начало – прошепнала с тъга великата майка Изида.

Това е приказката, скъпи приятели. Нейното послание е да не се поддавате на унизителния страх. Живейте пълноценно. Разтворете душите си за Светлината. Тогава наистина ще познаете хармонията на вечността.

Пътувайте смело през този и през всеки следващ живот и нека Божествената Светлина грее във Вас.