Свободата днес и тук 26 Юни 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Родната полиция се пази

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Мария Касимова - Моасе

"Дневник" препечатва коментара на Мария Касимова-Моасе от "Фейсбук" с нейно разрешение
 

И каква стана тя, скъпи сънародници?!

Оказа се, че родната полиция най-добре пази собствените си интереси. Оказа се, че ако имаш на разположение оръжие като част от работния си екип и съумееш да се организираш с колегите, да се придвижиш до София и да поблокираш тук и там нормалния трафик на столицата, можеш да си поискаш каквото ти е кеф. Оказа се, че и когато са в анцузи и дънки, момчетата под полицейски пагон се държат все така гаменски както с обикновените граждани, така и вече с онези овластени от нас хора в институциите, които трябва всъщност да ги ръководят. Оказа се, че полицията, която отдавна и трайно е загубила уважението и доверието на гражданите, заради чиято сигурност и спокойствие по принцип е създадена, успя така да сплаши властта, че тя бързо-бързо си ската реформиците зад гърба и взе да зове на помощ синдикатите.

Така най-накрая се оказа, че онзи многомесечен протест на народа заради казуса КОЙ и навързаните с него КОИТО, беше просто една лятна, прохладна, вечерна софийска масова разходка на разни недоволни (да си припомним, че бяхме иронично наричани "красивите и умните"), която не постигна ни-що!

Да обобщим набързо: органите на сигурността с малко своеволни неразбории из най-големия български град запазиха личните си привилегии, а масовият народ с цивилизования си и, нека го кажем, доста артистичен и позитивен протест в защита на собствените си права, просто стана за смях.

Полицията Vs Народа, привилегиите Vs правата,
протестът на въоръжените Vs протеста на цивилните


Резултатът – първите печелят, а вторите го духат. Извинявам се за израза, но нещо не се сещам за по-точен. Пък и нали така си ги говорим тия неща помежду си, когато си се възмущаваме по компании или вкъщи.

Гледах изявлението на министър Бъчварова пред журналисти и се чудя на няколко неща. Първо, каква ви е комуникацията на вас от правителството със самата полицейска структура, след като чак сега, волю-неволю, сте щели да си приказвате със синдикатите? Чудя се още и съществуват ли изобщо още и другите синдикати, защото ако се надигнат учители или библиотекари, както каза Евгений Дайнов по телевизията, зад гърба им никаква синдикална защита няма да има. Чудя се и от какво толкова много се стресна така стабилното ни, току що подкрепено от народната изборна любов правителство, та отстъпи пред нахалните полицейски претенции като нахокана от богат татко даскалица в частно училище.

И за още нещо се чудя, ама за него и вие се чудите – абе, къде е Бойко?

Щото нали той все ни обяснява нещата, по народному, понеже са много сложни, а пък тоя път нещо се ската. А, дет се вика, полицията са си от неговата кръвна група – кой бил някога в структури, кой бил бодигард, кой в застрахователния бизнес се подвизавал, пък после взел, че станал полицай. Или обратното.

Полицията този път ни се присмя на всичките, при това публично. Сега можем да очакваме като поредна стъпка в техния пакет от привилегии да влезе официално рушветът. Могат да го нарекат "такса улична" или "данък джобни". Ще си го плащаме, за да ни обърнат внимание или "да нямаме проблеми".
Като казах привилегии, я да видим, след като те са така важни за полицията и се отстояват с улична грубост срещу обикновените хора, какво сме получили в замяна?

Нали видяхме успеваемостта на работата й по разкриване на престъпления, от които всеки гражданин е страдал? Та извън този едноцифрен процент на завършили с разкриване на престъплението и престъпника полицейски дейности са хилядите откраднати коли, разбити домове, бити по улиците граждани, нападани възрастни хора, убийства по паркове и градини, пребити за сплашване учители, ненормално шофиране, неправомерно отнемане на вещи, самоличности и имоти и какво ли още не. Някой от четящите тези редове да не е пострадал лично от бездействието на полицията? Или със спокойствие да се е облегнал на нейното рамо, сигурен, че тя ще се погрижи за правдата?

Преди години на един приятел му откраднаха колата от двора. През нощта, най-нагло, с чупене на дворната врата, точно под прозореца на спалнята му. Полицията не само, че не се опита да му помогне, но и му подшушна, че трябва да даде некой лев на не-знам-си-кой, защото този не-знам-си-кой е връзката на полицията с крадците. И даде той въпросния лев, видя се с баш шефа, плати откуп на колата си и после лично полицаят, отговорен за квартала му, наглеждаше колата всяка вечер. Е да, това беше през деветдесетте. Сега много по-различно ли е?

На всички ни е ясно, че полицията в по-голямата си част е съставена от хора, които действат на няколко фронта. По време на дежурство, с мишосивата униформа са полицаи, а свалят ли я – бодигардове на някоя местна мутра, каналджии на бежанци, трафиканти на дрога или каквото там има да носи пари със сила. И какво? – по време на осемчасовото си дежурство са принципни и спазват закона, а пък после, на другата работа – също! "Не са хубави тия работи", викат те спокойно и другарски на престъпниците, в чиито компании се подвизават и лично работят по нравственото им израстване! От шест вечерта до осем сутринта подсигуряват кражбите на големите риби, пък от осем сутринта до шест вечерта морят престъпници и осуетяват престъпления. Брей! Ти да видиш шизофрения!

Да мразиш полицията и да й се подиграваш е национален спорт навсякъде по света. Само че нали си спомняте как французите аплодираха своите полицейски части след кървавия случай "Шарли Ебдо"? И нали си спомняте защо? Защото опази гражданите си, затова. И плати за спокойствието им с живота на свои служители. Когато се движиш в парижкото метро, често срещаш местната полиция. Патрулират по двама-трима, стройни, тренирани, впечатляващи войници, с които никой не мисли да се подиграва. Виждала съм ги да гонят и да спират един мъж, който се оказа пласьор на наркотици. Прелетяха по стълбите към спирката на линията, заклещиха го в един ъгъл с телата си, тихо и без показност. На петата секунда към тях се присъединиха още трима души. Нямаше суматоха, избутани хора или страх. Просто виждаш как пред очите ти някой наистина те пази – теб, децата ти, живота ти, навиците ти.

Опитай се на един немски, френски, испански, скандинавски полицай да дадеш подкуп и директно получаваш чифт белезници и безплатно извозване до най-близкия полицейски участък. Онези наши номера с "остави банкнотите в документите и ми ги подай заедно", както са ни режисирали десетки пъти патрулите от пътна полиция, в онези държави просто няма как да се случат. Няма и да видиш полицай с корем като на Буда – органите на властта, освен че я пазят, и по някакъв начин я символизират, така че да бъдеш полицай е отговорност и към себе си и ти го излъчваш дори с тренираното за бой телосложение.

Всички тези неща с българската полиция ние си ги знаем.

Въпросът е защо отново нищо не казахме

Снимаме си тайно с телефоните какви ги вършат, пращаме записите по телевизионните блокове да ги излъчват, псуваме ги под мустак, докато ги гледаме да ни действат по пътищата и града ни, но не излизаме на контрапротест. Мълчим си. Цъкаме си с уста и ставаме свидетели на една подигравка с властта (тая, дето сме я избирали, нали не сте забравили?!), която, като в оня някогашен телевизионен скеч "Ще пееш ли, Пеев?", ще не ще, ще пее по свирката на своята подопечна полиция, защото иначе на преврат взе да намирисва. Пък само преврат й трябва сега на властта у нас! При това полицейски...

Накрая да кажа с две думи: Полицията нагледно ни показа как се искат и постигат привилегии – с оръжие и бунт. Властта нагледно показа, че се е свила от шубе и може да клекне пред всеки, стига да й се озъби подобаващо и да разклати собствената й сигурност. А пък ние, гражданите, нагледно и за кой и път показахме, че собственият ни непукизъм, страх и мързел ще ни затрият. Защото се вдигаме на бунт само срещу корупции и схеми, в които не участваме. Включат ли ни с нещичко, прибираме знамената. По това най-вече си приличаме с родната полиция...
 

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional