Екофорумът: преди двадесет години

Д Е К Л А Р А Ц И Я

НА КЛУБА ЗА ПОДКРЕПА НА ГЛАСНОСТТА И ПРЕУСТРОЙСТВОТО В БЪЛГАРИЯ[1]

Днес, 26 октомври 1989 година, когато нашата столица привлича вниманието на европейската и на световната общественост с екологичния форум, който е етап от развитието на Хелзинкския процес, станахме свидетели на осъдително насилие. В центъра на София, посред бял ден, цивилни и униформени служители на Министерството на вътрешните работи с груба сила и нецензурен език задържаха за различно време около тридесет граждани – активисти и симпатизанти на независимото сдружение Екогласност, както и случайни минувачи, оказали се в градинката при заведението “Кристал”. Претекстът за тази акция бе събирането на подписка от Екогласност, с която подписка българската общественост иска публичност и дискусия по един скъпо струващ проект, заплашващ сериозно да увреди реката Места и планината Рила. Над седем хиляди души от различни професии и възрасти, от цялата страна, бяха сложили подписите си под петицията. Властите твърдят, че нямали нищо против Екогласност да върши своята работа. Те били против това подписите да се събират в тая централна градинка. Трябвало гражданите да отиват до Южния парк и там да се подписват. Там било рашрешено провеждането на съпътстващи екофорума мероприятия. Но ние питаме: съгласно кой член от законите или от Конституцията на страната подписка може да се събира само в Южния парк?

Няма такъв документ, затова властите не могат да връчат на Екогласност писмена забрана, те могат само самоволно да размахат юмрук. И го размахаха. Защото откъде-накъде, разсъждават те, у нас ще може успешно да действа една организация, която се обявява за независима от тях. Нали това обърква всички представи на тоталитарното общество! То обръща наопаки душата на номенклатурната класа. Властите размахаха юмрук и показаха на дело, пред очите на журналисти от цял свят, пред очите на делегации от Европа, Съединените щати и Канада колко струват законите в България, колко струват приказките за преустройство, демокрация и човешки свободи. Най-зъл враг не би могъл да нанесе такава вреда на нашата родина, на официално прокламираната политика от Българската комунистическа партия. През последните дни българските средства за масово осведомяване усърдно се занимават с “родоотстъпниците”. Но те ги търсят на погрешно място. Трябваше днес – 26 октомври, да се видят развихрилите се цивилни и униформени служители на МВР, развихрили се пред очите и ушите на света, за да се разбере къде са родоотстъпниците и къде е срамът на България.

Клубът за подкрепа на гласността и преустройството настоява да се даде гласност на събитията през днешния ден – 26 октомври 1989 година. Кой и защо нареди тази позорна за страната ни акция?

В градинката пред "Кристал" в София се провежда демонстрация на независимото сдружение "Екогласност". Активисти на движението се събират, за да организират подписка на гражданите до Народното събрание за спирането на строителството на хидро проектите "Рила" и "Места". 22-ма души насила са качени от полицията в автобуси и са закарани в Южния парк, мястото за което Столичният народен съвет (СНС) е дал разрешение. По това време в София паралелно се провежда Европейската среща по опазване на околната среда на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ). На 3 ноември 1989 г. е организирано шествие на "Екогласност", в което се включват около 4000 души (това е първата демонстрация против властта на Тодор Живков) за връчване на петицията в Народното събрание, подкрепена от подписите на 12 000 души.

Според мнозина акцията е дирижирана от среди в БКП, които подготвят почвата за смяна на Тодор Живков и приближените му с одобрението на Москва. Известно е, че дружество "Екогласност" провежда свое събрание в кино "Петър Берон" с разрешение на властта на 20. 10. 1989 г. Интересни са и разминаванията в позициите по отношение на главните герои:

Подполковник Петър Бонев, който трябва да въдвори ред вероятно не знае за това каква роля се отрежда на протестиращите, а после е обвинен и от протестиращи и от колеги и съпартийци като главен участник и "душител на демокрацията". Бонев се надява да разкаже своята истина на XIV конгрес на БКП, но дни преди конгреса изпада в мистична криза и е настанен в психиатрична клиника. На 9. 5. 1990 г. Бонев се застрелва на работното си място. Оставя писмо, пълно с огромно огорчение и с тест, че е бил използван като маша. През януари 1991 г. намират застреляна съпругата му Росица. Заключението отново е "самоубийство".

Точно на обратния полюс е Петър Слабаков - артист и по-късно куриозен народен представител от... червената парламентарна група. Докато го товарят в УАЗ-ката за извозване до Южния парк извиква: "Не е филм! Наистина ме бият!" Сходна е и ролята на опозиционния по-късно депутат Александър Каракачанов,

Още една мистификация: на проявата учудващо се намират журналисти от Радио "Свободна Европа", в-к "Гардиън", ББС и Радио "Дойче веле", а за събитията съобщава дори официозът "Работническо дело".

Важно уточнение към субитията е фактът, че на същия ден - 26. 10. 1989 г. според други данни обаче милицията събира по домовете и квартирите им и изселва за няколко дни от София Николай Колев-Босия, Любомир Собаджиев, Христофор Събев и още няколко души, за които се е знаело, че със сигурност ще се присъединят към протестите.

И последното уточнение е, че плъзналата мълва, че нашият голям комедиен актьор Георги Парцалев е починал на 31. 10. 1989 г. вследствие травми нанесени му от побоя в "Кристал". Истината е, че Георги Парцалев умира от левкемия в Правителствената болница, след като му прилошава на репетициите на “Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта”. Парцалев никога не е бил пред "Кристал"...

Румяна Узунова: Румяна Узунова, специален пратеник на радио „Свободна Европа” в София. Международната екологична конференция върви към края си: текат последните заседания, да се надяваме, че ще бъде подписан заключителен документ въпреки затрудненията, които създава Румънската делегация и въпреки известни несъгласия с част от Американското предложение: става дума за една фраза, в която се говори за човешките права. Дано да бъде подписан заключителен документ, съдържащ в себе си най-разумните и рационални решения за екологическото бъдеще на този взаимосвързан свят, който, от гледна точка на чистата и здравословна природна среда, вече не можем да делим на Европа и Азия, на Австралия и Антарктида. Всъщност колегата Егълсон следи отблизо хода на работата на Екофорума, оставайки ми малко повече време да почувствам и да отразя, колкото е възможно поради бурния темп на събитията, атмосферата на духовен подем, свързан с много по-големите възможности сега на отделни група от хора, на сдружения и организации да изразят своето становище не само по проблемите на околната среда, но и по въпроса, така да се каже, на екологията на духа. Подписите под петицията на Независимото екологично сдружение „Екогласност” до Народното събрание за всенародно обсъждане на проектите ХК „Рила” и ХК „Места” вече надвишават 10000! Утре петицията ще бъде връчена в Народното събрание. Но с този жест на солидарност в името на бъдещето, на днешния и утрешния ден, не само не се изчерпва, но напротив - започва борбата за жива и възпроизвеждащаща се природа. Тук при мен е Димитрина Петрова – член на Управителния съвет на Независимото сдружение „Екогласност”, която ще прочете един документ на „Екогласност” във връзка… всъщност, сами ще разберете каква е връзката. Давам телефона на Димитрина Петрова…

Димитрина Петрова: Казвам се Димитрина Петрова и отговарям за международните контакти на Независимото сдружение „Екогласност”. Ще прочета „Заявление на Независимото сдружение „Екогласност” по повод на информацията, представена от българската делегация, за случая на 26 октомври `89а година. До делегациите на страните-участнички в срещата по опазване на природната среда в София, `89а година. Уважаеми делегати, ние се запознахме с представената ви на 27 октомври тази година информация, получена от нас по неофициален път. Заявяваме, че според нас, най-съществената й част представлява дезинформация, накърняваща нашите интереси и нашите граждански права. Информацията не разкрива, а прикрива случая от 26 октомври под благообразна и твърде обща бюрократична фразелогия. Сдружението  „Екогласност” организира подписка за спасяване на Рила. Срещу членовете на сдружението, които не бяха нарушили никакви закони или подзаконови актове, бе  упражнено брутално насилие. В представената ви информация обаче не се споменават самите думи „Екогласност”, подписка и насилие. Събирането на подписи в една градска градина не нарушава обществения ред, не пречи на движението на транспортните средства и хора. Според съществуващите български закони за подобна акция не е необходимо да се иска разрешение, тя може напълно законно да се провежда навсякъде, където организаторите й смятат за удобно и никой не е овластен да определя или предоставя място за тази цел. В информацията се казва: „Още преди започването на срещата властите на гр. София бяха определили места за провеждането на обществени прояви. Някои обаче граждани не се съобразиха с това решение и започнаха да провеждат редица дейности на непозволени обществени места. С писмо на председателя на ИК на СНС те бяха приканени отново да съблюдават  административни разпоредби за места за провеждане на тяхните  прояви.” На това ние отговаряме: 1. Всяка административна разпоредба, която би забранявала събиране на подписи на дадено място, би била в противоречие със съществуващите закони; 2. Всеки гражданин е длъжен да се бори срещу незаконосъобразни административни разпоредби, защото те са израз на властнически произвол; 3. Не е изключено наистина да съществуват още от преди началото на срещата документи, определящи места за провеждане на обществени прояви. Обществени прояви, обаче, е много общ термин, който не е регламентиран в българското законодателство. Докъде може да расте съдържанието на този термин?! 4. Никакъв документ, бил той законен или не, не е бил публикуван или по друг начин оповестен, нито пък изпратен до „Екогластност” преди началото на срещата, както и след това; 5. Първият и единствен известен ни документ носи дата 25 октомври - денят преди насилието; 6. Той представлява лично писмо на председателя на ИК на СНС Стефан Нинов до Александър Каракачанов, а не адресирана до „Екогласност” - законна или не - разпоредба. В писмото Каракачанов се информира, че мястото, определено за паралелни на Екофорума прояви е Южния парк. Но на какво основание др. Стефан Нинов предполага, че нашата подписка е паралелно на Екофорума мероприятие? Както е известно, паралелни прояви организаторите на Екофорума наричат тези на Общонародния комитет за опазване и възпроизводство на природната среда и на други официални органи. Ние обаче, като независимо сдружение, не попаднахме и не сме споменати в никоя от програмите за провеждане на официалната среща, така и на съпътстващите организирани прояви. Всеки може да сравни с програмите и обявленията, предоставени на участниците в Екофорума.; 7. Ясно е, следователно, че т. нар. „някои граждани”, с която фраза се отбягва да се каже „Екогласност”,  не могат да се съобразят със забрана, която не съществува, а дори и да съществува, не им е била известна. Друг е въпросът, че дори и да съществуваше и да им беше известна, тя би била незаконна. 8. Тъй като не са могли да ни представят законна забрана за събиране на подписи на избраното от нас място и тъй като онова, което не е изрично забранено, е разрешено, властите се опитаха да попречат на нашата акция чрез ирелевантно лично писмо, с което лицето Каракачанов се информира по определен, никога не задаван от него въпрос. Това писмо, следователно, няма за нас никаква задължаваща сила. 9. Не ни е понятно защо в информацията разтегливо се говори за „провеждане на различни дейности на непозволени обществени места” в множествено число. В случая  ние проведохме една дейност: събирахме подписи, на едно място - в градината пред сладкарница „Кристал”. По-надолу в информацията се казва: „Органите на реда са предприели мерки за изпълнение на решенията на местните столични власти. Въпросните граждани, 22 души, са били превозени с автобуси до мястото, определено за провеждане на тяхната проява на три пъти: първият - 6 души, вторият - 12 души и третият - 4 души. Никой не е бил арестуван. При осъществяване на принудителните мерки, обаче, поради провокационото поведение на някои от гражданите, от страна на органите на властта са били допуснати някои прояви, на моменти надхвърлящи техните правомощия”. На това ние отговаряме: 1. Акцията срещу „Екогласност” бе предприета от цивилни лица, които не се легитимираха пред никого като органи на реда. Въпреки настоятелните искания от страна на потърпевшите, никой „орган на реда” не представи документ, което е в грубо нарушение на закона.; 2. В текста на информацията се отъждествяват „някои граждани, които не са се съобразили с това решение” и „превозените с автобуси” и се твърди, че техният брой възлиза на 22 души. Всъщност, не се съобразиха с незаконното настояване на властите не 22 души, а всички членове на „Екогласност”, които на Общо събрание на 24 октомври решиха, че нямат основание да прекратяват подписката си и да променят мястото й след разговора на др. Нинов с Александър Каракачанов същият ден сутринта.; 3. Превозените с автобуси съвсем не бяха 22, а поне 30 души; 4. Арест е термин, който не се употребява в българското законодателство. Ако в случая под този термин се има предвид отвеждане в участъка на милицията, то някои членове на „Екогласност” бяха арестувани: например Любомир Собаджиев и Юрай Квака. 5. Зад израза „някои прояви, на моменти надхвърлящи техните /на органите на властта/ правомощия” се крие най-брутално физическо насилие: юмручни и „саблени” удари, удари с палки, ритане, влачене по земята и пода на автобусите, скубане на косите, извиване на ръцете, блъскане в стъпалата на автобусите, стъпване с крак върху корема и други. Решително възразяваме и срещу непочтената инсинуация, че във връзка с този инцидент, цитат: „ делегати - представители на чуждите средства за масова информация са злоупотребили с оказаното им гостоприемство, като с действията си са надхвърлили рамките на установена практика и традиции в общо европейския процес”. На това ние отговаряме: Нима журналистът от Би Би Си Майкъл Пауър, който се опита да заснеме с фотоапарат сцени от ставащото пред очите му насилие, злоупотреби с оказаното му гостоприемство? Нищо подобно! Той само изпълняваше своя професионален дълг, когато срещу него грубо се нахвърлиха цивилните побойници от Държавна сигурност, избиха от ръцете му фотоапарата, започнаха да го трошат върху асфалта, скачайки с крака върху него. И нима рамките на установената практика и традиции в Общо Европейския процес са така тесни, че да гарантират за едно правителство възможността да върши насилие без свидетели? Българската делегация заявява, че счита случая за приключен. „Екогласност” – напротив. Възнамерява да потърси чрез съда отговорност от виновните. Българската делегация окачествява инцидента като недоразумение. „Екогласност” – напротив. Смята, че той е престъпление, чийто състав е посочен в чл. 142, ал. 2 и 3 и чл. 143 от Наказателния кодекс. Но, заедно с българското правителство и заедно с всички делегации, „Екогласност” желае успешен завършек на срещата. Ето защо ние апелираме към делегациите да приемат такъв заключителен документ, който да гарантира в по-голяма степен правата на отделни групи и индивиди да изразяват своята загриженост за опазването на околната среда. 28 октомври 1989 година. Сдружение „Екогласност”.” Документът е разпространен сред делегациите вчера, 1и, между другото - Денят на българската журналистика и на в-к „Работническо дело”, 01 ноември 1989 година.