Двете явления на тероризма имат общ корен

humanus.blogspot.bg

Ето едно разяснение, имащо идейно-ценностен характер, което може да помогне на твърде обърканите, незнаещите какво да мислят хора - с оглед да разберат по-ясно сегашната нелека ситуация в глобален план, и то именно в светлината на парижките атентати, а също и в светлината на непресекващата руска имперска агресия срещу свободолюбива Украйна; нещата винаги са значително по-различни отколкото си ги представяме "първосигнално", без да сме мислили задълбочено и отговорно:

Всеки човек има пълното право да живее както намира за добре, според убежденията и ценностите си, според разбирането си за живота. Никой не може да се меси в избора на другия човек - що се касае до неговата житейска философия и до избора на начин на живот.

На тази основа следва да сме търпими към разбиранията на другите, нека да си живеят както искат според ценностите и мирогледа си. Никой няма право да се опитва да налага на другите своя мироглед, своето разбиране, обявено за "единствено правилно" - и да наказва ония, които не искат да живеят под такъв диктат. Както именно правеха комунистите, опитали се да наложат своята "единствено-правилна и научна доктрина" за "човека и живота" на цялото човечество, е, поне в ония географски предели, народите на които имаха злата несрета да попаднат под комунистическия ботуш, народите, живели в прословутия комунистически лагер. Морета от кръв проляха комунистите за да осъществят "идеала" си за "планомерно-организираното всеобщо щастие", но в крайна сметка не можаха да постигнат кой знае какво - освен страшна разруха, в това число най-вече в съзнанията на милиони хора, овладени от фалшиви ценности. Нещо подобно сега се опитват да наложат на света джихадистките терористи, чиято ненавист към Запада има аналогична идейно-ценностна основа.

Това, че всеки има правото на суверенен избор на своя начин на живот и че никой не може да му се меси или да му налага някакви ценности за "единствено-правилен живот" са елементарни истини, които са постигнати от човечеството и имат общочовешки смисъл. Тези са разумните основи, върху които може да се постави взаимно търпимото ни съществуване в един мултикултурен свят, включително и в различните мултикултурни човешки общества и общности. Така мисли Западът, в това Западът вярва, свободата за него е висша ценност.

Западът също така умее да защищава своите ценности. В това се убедиха и национал-социалистите, хитлеристите, японските милитаристи, а най-вече и комунистите, които, благодарение на великата битка на Америка и Запада в защита на свободата претърпяха най-сетне катастрофално поражение по всички линии, и то в глобален план. Но комунистическата ненавист срещу свободата не е пресекнала, тя тлее и в днешно време 

приема все по-уродливи форми

В уменията на Запада, на свободните хора да защищават свободата си съвсем скоро ще се убедят и джихадистите, и "православните" кагебисто-путинисти, които също и не по-малко ръмжат и недоволстват срещу западната така свободолюбива философия на живота. Интересно е да се обясни как, на каква основа възниква това дълбоко родство между джихадистката и руско-"православно"-кагебистката или путинската ненавист спрямо свободата и свободното съществуване, върху които се основава съвременната Западна евро-американска християнска цивилизация.

Да, тъкмо ненавистта спрямо свободата е това, което ги обединява. Между другото, нищо християнско няма в тъй уродливото кагебистко-путинско "православие", което си е чисто и просто една национал-комунистическа талибанщина, е израз на посткомунистическия тероризъм спрямо свободата и свободния свят. Ония, които са християни, няма как да не са причастни към ценностите на западната евро-американска цивилизация на свободата, която е възникнала именно на основата на християнската философия на свободата - учението на Христос вкратце може да се определи като религия на свободата.

Така че тия, които дърдорят, че путинска Русия цяла да бъде верен съюзник на Запада в борбата му срещу джихадисткия тероризъм да имат много здраве от мен, но това е невъзможно и то по най-вътрешни и дълбоки, именно по ценностни и идейни подбуди: "православно"-кагебистките комуноидни скотове не по-малко от джихадистките терористи мразят свободата, което е предпоставка да се обединят и заедно да поведат война срещу Запада, срещу Европа и Америка, срещу целия свободолюбив свят. В Русия как възникна такова пълно единодействие между чеченската "мюсюлманска" талибанщина и кремълската "православно"-кагебистка талибанщина? Същото взаимодействие в борбата срещу общия враг - свободата - е напълно реално да възникне и в глобален мащаб. (Ако не е вече възникнало - и това съвсем скоро ще се разбере.)

А кой е по-опасен за свободния свят,

джихадистите или "православно"-кагебистко-путинистките комуноиди - на този въпрос отговорът е много ясен: вторите са по-опасни защото са много по-въоръжени. И са не по-малко кръвожадни. Те са, така да се каже, "есенцията" на комунистическата ненавист спрямо свободата, те са упадъчния продукт, който комунизмът успя да възпита. Те са остатъците на комунизма, исконният враг на свободата, който сега се опитва да постигне своя исторически реванш в битката му срещу западния начин на живот, срещу западната християнска цивилизация на свободата.

Това, което правят руските "православно"-кагебистки терористи в Украйна (и на много други места по света, в това число и в България) и това, което направиха "ислямските" терористи или джихадистите в Париж е по същество израз на 

една и съща обща инвазия на враговете на свободата

срещу свободния западен свят, срещу западната цивилизация на свободата. И срещу универсалните човешки ценности, защото едва ли има човешко същество на тази земя, което желае да бъде унижавано, да бъде лишавано от свобода, от достойнство, от личност, от право на избор на своя жизнена философия: всеки нормален човек желае да бъде господар на собствения си живот.

Западът, свободолюбивите хора трябва да воюват на два фронта: и срещу "православно"-кагебисто-путинските врагове на свободата, и срещу джихадистите, срещу "ислямските" терористи или талибани. Да отбележа и това, важно е: колко "правоверните" путински талибани са православни или са християни, толкова и "ислямските" джихадисти са ислямисти или мюсюлмани, щото тук имаме два напълно уродливи екзистенциални и най-вече политически по същество и затова най-долнопробни спекулации с двете велики световни религии, християнството и исляма.

Воден от тия базисни разбирания, понеже двете явления на тероризма имат общ корен, аз съвсем не отхвърлям тезата, че в този толкова агресивен "ислямски" джихадистки ренесанс може да се усети почерка на тъй умелата кагебистка ръка. А това, че КГБ дирижира "православния" национал-комунистически ренесанс на терористичния съветско-имперски комунизъм в пределите на путинска Русия е нещо, което едва ли се нуждае от обосноваване.